Керана от „Керана и космонавтите“: Имам нестандартен вкус за мъже

Екзотичната вокалистка на групата „Керана и космонавтите“ Юлия Йорданова избира името Керана за свой сценичен псевдоним, защото ѝ носи усещането за сила и независимост. Чак след това разбира, че нейната прабаба също се е казвала така. Красивата изпълнителка става популярна с участието си в „Гласът на България“, където стига до финала в отбора на Камелия. Групата „Керана и космонавтите“ също печели много фенове и през 2021 г., те са отличени с наградата за дебют от „БГ радио“. Същата година излиза и албумът им „Урса Майнър“. В състава на бандата са още - Елена Илчева, Павeл Видов, Преслав Пеев, Николай Бобчев и Димитър Пенчев. Освен като вокал на бандата, Керана се изявява на сцената и в известните мюзикъли „Евита“ и „Исус Христос Суперзвезда“. В момента тя е сред фаворитите в предаването „Като две капки вода“, където показва не само гласови и артистични данни, но и завидни танцови способности. 

- Керана, наближава финалът на „Като две капки вода". Кой беше най-емоционалният ти момент досега в шоуто и има ли образ, с който успя наистина да се почувстваш „като две капки вода“?

- Трудно ми е да отлича само един момент, защото цялото преживяване досега беше много силно и емоционално за мен. Аз от малка винаги съм обичала да правя нещата по моя си начин и да не имитирам, затова не мисля, че съм успяла да се слея така с някой от образите, че да бъдем „като две капки вода“. Много добре интерпретирам, но не съм толкова добър имитатор. Радвам се, че участвам в това шоу и мога да работя върху това умение, но не е нещо, което бих правила и вбъдеще.  

- В шоуто направи много успешни женски образи, но ти се наложи да имитираш и мъже. Като Васко Жабата ли се чувстваше най-неудобно и притеснено на сцената?

- Със сигурност – да! Чувствах се изключително нелепо и неудобно във всеки един аспект на думата. Мъжките образи винаги са една идея по-трудни от женските, все пак цял живот съм била жена. (Смее се.) Когато мъж прави женски образ поне е смешно, докато жена като мъж в повечето ситуации е тъжно. Забелязала съм, че когато мъжете са в женски дрехи и зрителите изпитват някакво особено вълнение, има някакво обсебване от мъже, които са в женски дрехи, колкото и някои да го отричат и травеститите да бъдат оплювани, но това е факт. 

- А твоите дядо и баба наистина ли се притесняват, ако си по-разголена на сцената, както Димитър Рачков често се шегува?

- Вече няколко пъти поправях Рачков, че те нямат нищо против да съм по-разголена, но на дядо ми му е важно да си пазя здравето и да не настина, затова се вълнува как съм облечена, докато баба допуска повече компромиси с това, за сметка на модата. Тя винаги е била по-модерна и с чувство за стил, така че няма нищо против, дори когато съм по-леко облечена. Дядо понякога ми казва: „Да ти дам пари да си купиш едни дънки, че ходиш със скъсани!“, а баба: „И аз да бях на нейната възраст, и аз щях да ходя със скъсани дънки.“ (Смее се.) Баба ми е разказвала една история, когато неин преподавател е бил Георги Баев – известен бургаски художник. Когато тя е била на изпит при него и той ѝ е казал: „Да, чудесно е, но няма как да получите отличен!“ Баба ми се ядосала и си хванала книжката, но той я спрял: „Ало, студентката, на толкова стилно облечена студентка няма как да пиша петица – шестица!“ Била е с много вкус и усещане за модата!

- Баба ти и дядо ти бяха дошли да ти стискат палци и на живо в  шоуто, когато беше като Тина Търнър. Това даде ли ти допълнителна увереност на сцената?

- Радвам се, че миналия лайф имах възможност да ги виждам срещу мен, но дори и като не са в залата – знам, че те винаги се вълнуват, мислят за мен и ме подкрепят. Когато имам възможност, винаги ми е приятно да прекарвам времето си с тях. Дядо ми е агроном и много обичам с него да ходим в градината и да работим. Той ме накара да се замисля, че един от големите проблеми във времето, в което живеем е, че вече почти няма хора, които да произвеждат земеделска продукция. Например, сега не могат да се намерят хубави домати, каквито имаше преди, което е тъжно.

- Какво те провокира за написването на новата песен на „Керана и космонавтите“ – „Кръг“, която е с по-мрачно звучене, но вече е много харесвана от феновете на групата ви?

- Безсънието! Това е проблем, който ме вдъхновява, не защото е много вдъхновяващ, но е нещо, с което твърде често се сблъсквам, както и много други хора. Клипът на „Кръг“ е сниман в Концертна зала в Пловдив, която е затворена от 2017-та и още чака ремонт! В Пловдив нямаме много зали, освен тази на Драматичния театър и зала „Борис Христов“, което е парадокс, защото през 2019 г. се водехме столица на културата – мрачна и тъжна ирония. Исках да заснемем клипа към „Кръг“ в Концертна зала, за да покажем колко красива е тя. За съжаление, от шест години, тя си стои в центъра на града - прашасала и мухлясала, а ние се чудим къде да правим концерти! На операта в Пловдив също ѝ се налага да е под наем в Дома на културата, защото няма собствена сграда, където да репетираме. Трудно е, но Пловдивската опера се справя добре и е на доста високо ниво!

- Изглежда, че жените командвате в „Керана и космонавтите“. Във връзките ти също ли си толкова властна и свободолюбива?

- По принцип никога не съм имала силни желания да бъда лидер, но искам свобода, а за съжаление, за да имаш свобода, трябва да си лидер! Искам да имам свобода сама да взимам решения, защото аз взимам най-добрите решения за себе си. Също толкова свободолюбива съм и във връзките си - това е водещ компонент за мен и ми е изключително важно. 

- Наистина ли предпочиташ грозни мъже - не си ли имала красиви гаджета?

- Не, имала съм и такива, просто някак си външния вид е на заден план за мен. Аз си ги харесвам, обаче всички други около мен, като ги видят, а после си приказваме с тях и винаги стигаме до момент, в който ми признават, че мислят гаджето ми за грозно. Или ми казват: „Не се обиждай, но не е много хубав!“, обаче аз си го харесвам. (Смее се.) Нестандартен вкус имам, но ми е по-важно да общувам и говоря с този човек. Харесвам хора, които имат идея, мечта и страст, като ги гледам как горят в собствения си елемент и стихия – това ме привлича  в тях и ми е по-важно от външността!

- Яна Маринова и Асен Блатечки не крият, че са ти големи фенове. Ако те поканят за роля в техен филм, би ли приела? Имала ли си вече такива предложения?

- Независимо от кого идва поканата, ако съм подходяща за дадената роля и успея да се справя – бих участвала с огромно удоволствие! Имала съм такива предложения, даже сега снимаме един филм „Ретроспектива“ и се радвам, че съм част от това преживяване. Щастлива съм, че ще играя и в известния мюзикъл „Семейство Адамс“, където съм в ролята на Мортиша – интересен образ. Едно от желанията ми е да играя образ с голяма дълбочина, каквато беше и ролята ми в „Евита“.

- А какво ти даде ролята на Мария Магдалена в мюзикъла „Исус Христос Суперзвезда“?

- Мисля, че това, което ми даде най-много, е че имах шанса да се запозная с екипа, с режисьорката Веселка Кунчева, сценографката Мариета Голомехова и целия каст на спектакъла – тези хора са от най-добрите, всеки в това, което прави. Аз съм голям фен на всеки един от тях и за мен е удоволствие всеки път да работим заедно. Чудесно е, когато харесваш хората, с които работиш – помагат ти да се развиеш и  научаваш много неща от всички тях. Изключително съм щастлива, че имах шанса да получа тази роля.

- Как се чувстваш, когато ти се налага да бъдеш на сцената в по-оскъдно облекло, както когато трябваше да имитираш певици, като Бионсе и Майли Сайръс в „Капките“?

- Голотата е изключително човешка. Днес никой не се впечатлява, когато например Лейди Гага излезе скандално облечена – много повече внимание привлече, когато тя се появи с тениска и скъсани дънки на „Оскар“-ите. Какво скандално има в човешкото тяло – всички имаме тяло, не разбирам какво е скандалното в това човек да показва тялото си!? Безсмислено ми се струва! Не разбирам този култ към срама – защо трябва да се натяква, че трябва да те е срам от нещо, толкова нормално като тялото ти. Това го има не само у нас, но и навън е така. В Азия даже влизаха с дрехите във водата, което ме изненада много, когато го видях, докато работех в Тайланд.

- Следиш ли какви са коментарите в социалните мрежи за участието ти в „Капките“, както и за новите песни на „Керана и космонавтите“? 

- За „Капките“ гледам въобще да не ги чета. Не мисля, че има смисъл. Преди години съм четяла коментари и имаше такива безумни неща - грозно е и ми е действало ужасно. Това те вкарва в някаква дупка и се чувстваш отвратително, затова се опитвам да ги игнорирам. Не винаги коментарите представляват конструктивна критика. Често се пишат от чиста злоба. Единствено се случва да поглеждам коментари за новите ни песни и се радвам, че има много вдъхновяващи отзиви за тях.

- Твоята майка Снежана Йорданова стана вдъхновение за много хора, след като помогна да се спаси момиче, което бе поразено от мълния през миналата година. Теб самата от какво те е спасявала и на какво те е научила?

- Научила ме е да се оправям сама. Това е най-важното нещо, което можеш да дадеш на детето си - да взима само решения и да вярва в себе си. Колкото и да искаш да го закриляш – няма как да стане, но трябва да го научиш само да прави изборите си, това е правилният начин. Майка ми ме е спасявала да не тръгна в една грешна посока: аз не пропих алкохол и не пропуших, не взимам дрога - нищо от тези неща не ми се случи, защото са ме научили от малка да мисля сама. Голяма част от учениците, които пият и пушат, го правят не защото им харесва, а за да приличат на другите и да им се харесат. Аз, още като ученичка успях да разбера, че това не е начинът, по който можеш да придобиеш контрол върху своя живот. Никога не ме е било страх, че не пия, не пуша и не взимам наркотици, с които мога да имам някакво фалшиво чувство за принадлежност.