Книга за писателската и човешка участ

В края на 2021 г. излезе анкетата „Човекът, който доведе Господ на земята“ с автор проф. Ивайло Христов, посветена на Никола Радев. Той бе от малцината щастливи съвременни писатели, които са с биография, с лична, с изстрадана биография. В нашето преломно и предизвикателно време, време на нравствен разпад, кретенясване и духовна безпътица, на оскотяване и хищност Никола Радев не изневери на себе си нито веднъж и не се провря сух между капките. Словото му не е шумно, но дълбаещо в човешката душа, книгите му не са натрапчиви, но оставят следа в белетристиката ни, а истините, събрани в техните корици – проверени от времето. Никола Радев живя като мъж – честно и достойно, и нито за миг не загуби мярката и не се поддаде на лицемерието – един от най-страшните пороци в коварния, жесток, непосилен, но прекрасен и благословен писателски занаят!

В книгата е запечатана паметта за редица писатели, така че издаването ù е отношение и към тях. А и нещо съвсем немаловажно – вик срещу забравата, лъжите и трансформациите за миналото, които заливат общественото пространство днес. Анкетата утвърждава знания и ценности, които не са загубили своето значение и днес. Създава една идея повече за нещо хубаво, което обогатява мисловно и емоционално, напряга мисълта, волята и въображението. Книгата е изградена хронологично: биографични разкази, преплетени с размисли и оценка за хора, книги и съдби. Подобна композиционна структура я прави четивна и отворена към дискусии и полемики. Текстът предлага разнообразна и богата информация за литературния живот в България през последните четири десетилетия. Все пак нека да припомним, че Никола Радев бе директор на „Профиздат“ и председател на Съюза на българските писатели. Анкетата се спира върху процесите, тенденциите, нравите в българската литература. Подобен подход е ценен и полезен както за специалистите, така и за широката публика, тъй като с времето споменът за тези години избледнява и се стопява. 

Такъв тип книга е обърната не само към историята, но и напред – към бъдещето, тъй като са особено важни посланията, отправени от нейните страници, предизвикващи любопитство, съзидателна енергия, лично и национално достойнство. И не на последно място – подобна книга е посветена на каузата, наречена литература. За нея оцеляват тези, за които словото е диагноза. Трябва да си неизлечимо заразен от такава болест, завинаги и до края! Такъв беше Никола Радев, за когото литературата бе вторият му живот. Може би по-истинският!