Ленин и златният червонец

Комунистическа Русия първа в Европа стабилизира своята валута

Цялото обращение е поставено на златни основи, инфлацията е победена, а бюджетът е стабилизиран  

Кейнс лично пише писма на съветския политик

Преди сто години, на 21 януари 1924 г умира създателят на Съветската държава Владимир Илич Ленин. Няколко месеца по-късно, през април, завършва паричната реформа, инициирана от Ленин, и която поставя съветското парично обращение на златна основа, споено около новите пари – червонецът. Така комунистическа Русия стабилизира първа в Европа своята валута, а начина на нейното осъществяване е високо оценен от водещите западните икономисти, в това число и от Кейнс, който анализира реформата и лично пише писма на Ленин. За напомняне-повечето страни стабилизират своите валути и преминават на златна основа в периода 1926-1928 г., в това число и България.

Техниката на съветската реформа е използвана в последствие в Германия и Полша. А години по-късно, през 1995 г., при овладяването на югославската хиперинфлация, тогавашния управител на централната банка Драгослав Аврамович се позова на червонеца и на руския опит от 1924 г. като основен източник за своята стабилизация.

Интересното на съветската реформа е това, че преди да се въведе окончателно златния червонец, в период на две години той циркулира паралелно с обезценяващата се книжна руска рубла. Тя е наречена совзнак, и е емитирана от съветските финансови власти (Наркомфин). Ленин осъществява реформата в години на тотална стопанска и финансова разруха, с нищожни валутни резерви. На конференцията в Генуа през 1922 г. на съветската делегация е отказан външен заем, а санкциите и външният натиск продължават.

Да погледнем историята на реформата, която в много отношения е поучителна за нашата съвременна действителност.

С началото на Първата световна война конвертируемостта на рублата в злато е спряна, и се слага началото на печатане на книжни пари, което продължава с ускорени темпове и след идването на власт на болшевиките в края на 1917 г. Последвалата Гражданска война и военен комунизъм са придружени от невиждан паричен хаос.

От една страна съпътствайки политическия и териториален разпад на руската империя, както и бързо обезценяващите се пари, се появяват различни структури, които емитират свои парични знаци. По различни преценки се наброяват над десет хиляди вида. Сред новите емитенти на пари са местната съветска власт (която няма достъп до Москва и Петроград, като Далечния изток), различните фракции на бялото движение, нови държавни образувания, частни банки и институции, търговски и промишлени предприятия, ресторанти, кафета и дори киносалоните и цирковете. Сред многообразието на пари, интересни са “северните рубли“, които са емитирани през 1918 -1919 г. от белогвардейците в Северна Русия (Мурманск и Архангелск), по конструкция на британското правителство и на Кейнс. Кейнс проектира Емисионна каса (Паричен съвет), в рамките на който “северните рубли“ са фиксирани към британския паунд, и покрити със злато в британски банки. В качество на обезпечение на гаранцията на британските власти се представят право на експлоатиране на горското богатство на Северна Русия.

От друга страна, в посоченото многообразие се отличава и отрицателното отношение на болшевиките към парите. Според тях премахването и обезценяването на парите върви ръка за ръка с налагането на безкласово, непазарно и натурално стопанство. В 1920 г. и началото на 1921 г., в Съветска Русия се достига апогея на емисия на пари, и на налагане на натурално стопанство, чрез безплатност, рациониране, и физическо изземане продуктите на селяните. Правят се опити за използване на нови мерни единици, базирани на труд и на енергия. Налага се и прословутата “теория за емисионното стопанство“, според която е напълно естествено съветският бюджет да се базира изцяло на емисия на пари, чрез която да се изземат доходите на капиталистите и на селото. И това в контраст от капиталистическите страни, където в сила е “данъчното стопанство“.

Емисионното стопанство е стопанство, където парите не се изтеглят чрез данъци, а се произвеждат директно от държавната и се пускат в обращение. Паричната емисия е единственият източник за покритие на държавните разходи (за отбелязване е, че през целия период емисията финансира от 80% до 100% от дефицита). Няма съмнение, че в много отношения, теорията за емисионното стопанство е прародител на съвременната “модерна парична теория“, според която безграничното финансирането чрез дълг на държавата е възможно, желано и безопасно.

Осъзнавайки надвисналата катастрофа, както и политическите брожения (бунта на матросите от Кронщат), в началото на 1921 г., Ленин почти в изолация, успява да убеди  съветските ръководители да сменят радикално системата, да прекратят емисионното стопанство, и да пристъпят към бюджетна и парична реформа. Така се поставя началото на Новата икономическа политика (Новая экономическая политика, НЕП). НEП представлява смесена икономика, където държавният сектор контролира основните водещи отрасли, давайки простор на частната инициатива и пазара. Започва привличането на чуждестранен капитал, във формите на концесии. Стопанската либерализация се осъществява в рамките на еднопартийния модел и на идеологически контрол. В много отношения, НЕП напомня китайския модел на развитие стартирали с реформите на Дън Сяо Пин, и продължаващ и до днес. Ленин е прагматичен лидер, и връщането към смесена икономика и стабилни пари, е едно доказателство за това. Ръководителят на болшевиките, който преди революцията, а и в първите години, твърди, че място за парите и за златото в новото общество няма, сега рязко променя своите позиции.

В края на 1921 г. е възстановена Централната банка (Госбанк), която преди това е отдел в Комисариата на финанси. Година по-късно, през ноември 1922 г. новата институция започва емисията на банкнота, наречена червонец и базирана на златна основа (1 червонец = 10 златни царски рубли). Тази банкнота циркулира съвместно със старите, обезценяващи се книжни пари, наречени совзнак. Курсът между двете валутни и свободен. Покритието на червонец е 25% в злато, платина и конвертируема валута, и 75% краткосрочни стокови полици. Финансирането на бюджета е ограничено законово. Паричната реформа започва при крайно дефицитен бюджет, и без валутни резерви, и външен заем, стъпка смятана за крайно рискова.

Решението за въвеждане на паралелни твърди пари,  идва след почти година дискусии между водещите руски икономисти, повечето от тях учили и работили в западна Европа, и познаващи в детайли теорията и практиката на паричното и банково дело. Сред тях са например Григорий  Соколников,  учил в Сорбоната, и Леонид Юровский, защитил докторат в Цюрих. Ленин мобилизира и откритите противници на комунизма, старите специалисти, участвали в реформата при въвеждане на златния стандарт през 1897 г., като Николай Кутлер, който става ръководител на новото Емисионно управление на Госбанк.

Идеята за двойните пари е проста. Книжните пари ще обслужат оборота на дребно и тежката национализирана индустрия, докато леката промишленост (главно дървообработваща), и частният сектор и селското стопанство, които е ориентиран към износ, - ще бъде кредитиран в червонци от Госбанк. Износът ще носи чуждестранна валута, която ще увеличава покритието на новата банкнота, червонеца. Поради съхранения монопол на външната търговия, вносът е контролиран по-стриктно, и това води до положителни търговски салда през 1922 и 1923 г. От своя страна, кредитирането на вноса става в чуждестранна валута, а в банката постъпват червонци. Така се увеличава и търсеното на червонци. Покритието бързо надвишава значително изискуемите нива.

Червонец, емисия 1923 г.

Съвместното обращение между банкнотата (червонеца) и книжните пари (совзнака) преминава през две интересни фази, съответно на допълняемост, и на конкуренция.

В първата фаза, този на “мирно съвместно съществуване“ от края на 1922 г. до май 1923 г., двата вида пари се допълват, като червонецът заема все по-голямо пространство. Той твърдата валута, докато совзнакът е “падаща валута“, която се обезценява относително плавно. В този момент все още, книжните пари изпълняват ролята на легално средство за мерене, за изразяване на цените. Управлението на двата кръгооборот е относително успешно.

Всичко приключва през май 1923 г., когато умишлено или поради грешка (още се спори), се нарушава съществуващото равновесия в активното управление на двете емисии. Двата вида пари, емитирани от две институции (съответно Госбанк и Наркомфин) влизат в пряка конкуренция. Много бързо настъпва, както се изразяват тогава “агонията на совзнака“, който отстъпва на червонеца не само функцията на плащане, но и на мерене, на обявяване на цените. През април 1924 г., и официално от 1 юли 1924 г. совзнакът е заменен с нови златни пари, емитирани от Наркомфин и реформата приключва. Цялото съветско обращение е  поставено на златни основи, инфлацията е победена, а бюджетът е стабилизиран (данъците се събират напълно в червонци).

Трябва да се спомене, че се отсичат неголеми обеми монети от златни червонци, които са предназначени главно за чужбина, както и за селяните, които ги използват за спестяване. Червонецът се търси и котира на валутните борси в Западна Европа, а Госбанк чрез строго секретни операции интервенира на тези пазари, за да пази неговия курс към долара и паунда.

Червонец, монета

Така, болшевиките, които често са твърдели, че като вземат властта ще построят от златото обществени тоалетни, са принудени само пет години след вземането на властта, да се върнат към своя класов враг.

До последно, вече тежко болен Ленин, следи как върви хода на паричната реформа и състоянието на червонеца. В последствие, след неговата смърт, започват проблемите, не само за НЕП-а но и на новите пари. През 1927/28 г., под натиска на Сталин и други екстремни болшевики, започват да се подкопават принципите на здравото парично обращение. Паричната емисия се усилва, а през 1930 г. се поема път на ускорена и държавно контролирана индустриализация в рамките на познатите ни планови петилетки. Всичко това става точно преди един век.

Визитка
Проф. д.ик.н. Николай Неновски е редовен професор по икономика в университета „Жул Верн“ в гр. Амиен, член на Управителния съвет на Европейската асоциация за история на икономическата мисъл, гост-професор в редица престижни университети, научен ръководител на 20 докторски дисертации и хабилитации на докторанти и изследователи от България, Франция, Македония, Русия, Китай, Виетнам, Ливан, Сенегал, Конго, Кот д’Ивоар, Мароко, Алжир, Мексико и др. Член на Управителния съвет на Българската народна банка с шестгодишен мандат от 13 юни 2020 г.