508 лв. при разсрочено плащане
Втората пенсия е като мита за Ел Дорадо, ненамерено и до наши дни място, наричано “Златния град”, където човек може да забогатее. Пенсиите от универсалните пенсионни фондове би трябвало да осигурят допълнителни доходи на пенсионерите, но се оказва, че повечето хора, които излизат в пенсия, въобще не получават пожизнена втора пенсия. А пенсиите на хората, които имат достатъчно натрупани пари по личните си партиди, за да получат пожизнена пенсия, най-често са много ниски на фона на цените в страната.
Средният размер на изплащаните пожизнени втори пенсии е 100 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на март. Наред с това едва 18,8% от хората, които вече са достигнали пенсионна възраст и получават суми от универсалните пенсионни фондове, имат достатъчно натрупани пари в тях, за да получават пожизнена пенсия.
Останалите ще взимат пари от частния си фонд най-често в продължение на 1-3 години, а след това ще трябва да разчитат само на държавна пенсия, която е в намален размер, заради вноските в частния фонд.
Към края на месец март хората, получаващи плащания от универсалните пенсионни фондове, са общо 31 133. От тях само 5838 човека, или 18,8% от всички, получават пожизнени пенсии, показват данните на КФН. Останалите 25 295 души, или 81,2% от осигурените, достигнали пенсионна възраст, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени плащания.
Има много причини преобладаващата част от хората да нямат достатъчно натрупани пари за втора пожизнена пенсия. Сред тях са ниските заплати, на които хората са били осигурявани; периодичните кризи, които свалят доходността от управление на парите на осигурените; бързото увеличение на заплатите и държавните пенсии спрямо доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете. За дълъг период от време увеличението на заплатите в страната е много по-голямо от доходността, която могат да постигнат пенсионните фондове.
Причината за това е, че доходите в страната ни са в пъти по-ниски от средните за страните от ЕС. С годините доходите нарастват в опит да доближат нивата на икономически по-развитите страни. Средната заплата през 2000 г., когато стартира дейността на частните пенсионни фондове, е била 238 лв., а за март тази година е 2556 лв., показват данни на НСИ. Това е увеличение от над 10 пъти и е много по-голямо от доходността на пенсионните фондове от управление на парите на осигурените. Така през годините вноските на хората за втора пенсия изостават спрямо заплатите.
И когато дойде време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са адекватни спрямо сегашните заплати. Този проблем ще съществува докато доходите ни изостават от средните за страните от ЕС и затова бързо растат.
През първото тримесечие на годината от частните фондове са изплатени 3,728 млн. лв. за пожизнени пенсии, 36,766 млн. лв. за разсрочено изплащане на суми на осигурените и 175 хил. лв. на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени плащания.
Пожизнените втори пенсии са три вида - без допълнителни условия, с период на гарантирано изплащане и включващи разсрочено изплащане. Пожизнени пенсии без допълнителни условия взимат само 144 човека, а средният размер на получаваната от тях пенсия след 24 години дейност на пенсионните фондове и правене на осигуровки е 100,75 лв.
При пенсиите с период на гарантирано изплащане, ако пенсионерът почине преди изтичането на този период, парите ще бъдат получавани от наследниците му. Тъй като има гаранции, че парите ще бъдат изплащани поне няколко години, размерът на тези пенсии е още по-малък - средно 89,19 лв. Такива пенсии взимат 718 души. При третия вид пенсии има период, през който пенсионерът получава по-големи суми на разсрочено плащане, а след това пожизнено взима значително по-малко. Средният размер на тези пенсии е 257,06 лв., като този вариант за получаване на парите са избрали 4976 души.
Средният размер на разсроченото плащане е 508 лв., но повечето хора ще взимат тези пари по-малко от година. Едва 3% от хората с разсрочени плащания, ще ги получава повече от три години.
Процентът нараства през годините
Преобладаващата част от хората взимат натрупаните средства по личните им партиди в универсалните пенсионни фондове на разсрочено плащане и нямат пожизнена пенсия, показват данните на Комисията за финансов надзор. След като парите от частния фонд свършат, хората ще трябва да живеят само с парите от държавната пенсия.
Но, ако са се пенсионирали през тази година, тяхната държавна пенсия е намалена с около 11%, защото през част от трудовия им стаж са осигурявани и в частен фонд, макар че натрупаните пари в него не стигат, за да ги получават пожизнено. През следващите години процентът на намаление на държавната пенсия ще нараства, докато стигне около 25 на сто.
Парите стигат за 13 минимални държавни пенсии
Средният размер на средствата на осигурените в универсален фонд стигат, за да получават минималната държавна пенсия в продължение на малко повече от година.
Най-много за седем години
Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на март е 7737 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. В тези данни влизат само хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска. Тоест изключени са хора, които са емигрирали и не разчитат на българска пенсия, сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и продължително безработни.
Тези 7737 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 580,57 лв. в продължение на една година и един месец. Средствата са достатъчни за получаване на средния размер на разсрочените плащания от универсалните фондове в размер на 508 лв. в продължение на 15 месеца, или пък за получаване на 215 лв. в продължение на три години.
Ако човек има натрупани 7737 лв. в универсален фонд, пенсионира се днес и избере да получава минималната възможна сума при разсрочените плащания от 87 лв., ще може да я взима в продължение на малко повече от седем години. Минималният размер на разсрочените плащания е 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст към момента на отпускането им.
Данни на КФН за три месеца
Прехвърлиха 514 млн. лева
Общо 98 271 осигурени граждани са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване през първото тримесечие на годината, обявиха от КФН. В сравнение с четвъртото тримесечие на миналата година, когато броят на хората с променен пенсионен фонд е бил 96 279, има увеличение с 1992 човека или с 2,07 на сто.
Най-често хората сменят пенсионния си фонд или в търсене на по-висока доходност за натрупаните в тях средства или по препоръка на работодателя, ако той държи наетите хора да са осигурени в конкретно дружество. Най-много хора са сменили универсалния си пенсионен фонд, където са осигурени за втора пенсия работещите граждани, родени след края на 1959 г. 91 710 човека са избрали друг универсален фонд, където да влизат парите им, само в рамките на три месеца. Доброволния си пенсионен фонд са сменили 319 човека.
Общата сума на прехвърлените средства на осигурени хора от един в друг пенсионен фонд през първото тримесечие на годината е над 514 млн. лв., от които над 480 млн. лв. са прехвърлени от един в друг универсален пенсионен фонд. Спрямо последното тримесечие на миналата година общият размер на прехвърлените средства нараства с 8,68 млн. лв., или с 1,72 на сто.
Средният размер на прехвърлените средства на един осигурен човек, променил пенсионния си фонд през първото тримесечие на годината, е 5230,47 лв.
Средната плащана сума е 92 лв.
Намалява броят на осигурените в доброволен пенсионен фонд.
Управляват 1,5 млрд. лв.
Намаляват хората, осигурени в доброволни пенсионни фондове, показват данни на Комисията за финансов надзор. Към края на март осигурените в доброволните фондове са 634 762 души, като броят им намалява с 1658 спрямо края на миналата година.
Доброволни вноски за трета пенсия правят както отделни хора, така и работодатели за наетите от тях хора, като допълнителен бонус към заплатите. Средният размер на направените вноски за трета пенсия през първото тримесечие е 91,92 лв., при 83,73 лв. за същия период на миналата година, показват данните на КФН. Средният размер на натрупаните пари на един осигурен в доброволен фонд е 2411,10 лв. Това е малко под една средна работна заплата за страната са месец март. Но конкретните суми, натрупани на всеки осигурен в доброволен фонд, са в много широки граници и зависят от това колко продължително хората са били осигурявани и какви месечни вноски са правени.
Доброволните пенсионни фондове управляват над 1,53 млрд. лв., показват данните на КФН.
ДНЕС дават средствата за деца до 2-годишна възраст
Изплащането на държавните пенсии чрез пощите започва на 9 юни, понеделник.
На 16 юни обезщетенията за безработица
Изплащането на пенсиите от държавното обществено осигуряване за юни чрез пощенските станции ще започне на 9 юни (понеделник) и ще приключи на 20 юни (вторник), съобщиха от НОИ. Според Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях в периода от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят. Когато тези дати са неработни дни, каквато е началната дата през този месец, изплащането започва на първия работен ден след това - в случая 9 юни. Изплащането на пенсиите ще става съобразно график, който ще бъде обявен във всяка една от пощенските станции.
Преводите на сумите за юнските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 9 юни 2025 г.
На 3 юни на всички правоимащи граждани ще бъдат изплатени паричните обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за осиновяване на дете до 5-годишна възраст за предходния месец май. Датата за изплащане на паричните обезщетения за безработица през този месец е 16 юни (понеделник).
Осигурените в частни дружества са 5 млн. души
За три месеца парите нараснаха с 2,13%
Управляваните от частните пенсионни дружества активи към края на март са на обща стойност над 27,29 млрд. лв. От тях 27 млрд. лв. са активите на пенсионните фондове, а 243 млн. лв. са във фондовете за извършване на плащания - пожизнени пенсии и разсрочени плащания. В сравнение с края на миналата година нетните активи на пенсионните дружества нарастват с 570 млн. лв., или с 2,13%. Това увеличение се дължи както на постигнатата от фондовете доходност от направените инвестиции, така и на допълнителните вноски, които всеки месец правят осигурените.
Увеличението на активите се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 2,28 на сто за три месеца. Причината за това е, че там са осигурени най-много хора, а осигуряването в тях е задължително за работещите, родени след края на 1959 г. (ако не са избрали да прехвърлят осигуряването си изцяло към държавното обществено осигуряване). На следващите места по увеличение на активите са професионалните и доброволния фонд по професионални схеми с ръст за година от съответно 1,26 на сто и 0,41 на сто. Отчетеният ръст на активите на доброволните пенсионни фондове за три месеца е 0,08 на сто.
Общият брой на участниците във всички фондове, управлявани от пенсионните дружества, е 5 120 130 души. От тях 5 088 208 са осигурени в пенсионните фондове, 25 295 човека получават разсрочени плащания, а 6627 са пенсионери (3 в професионалните, 786 в доброволните пенсионни фондове и 5838 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). Общият брой на осигурените и на получаващите пари от четирите вида пенсионни фондове за три месеца нараства с над 23 хил., или с 0,47 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на годината са общо 773 млн. лв. и се увеличават с 10,28 на сто в сравнение със същия период на миналата година.