Македонците пак си направиха сметката без кръчмар

От днес гражданите на Република Северна Македония, които нямат нови лични документи, не могат да пътуват извън страната

Кой е виновен - ленивостта на хората или безхаберието на властите

Не мислете, че ще се заяждам, или още по-лошо - че ще злорадствам за ситуацията, която се получи при съседите ни около задължението да променят личните си документи в срок до 12 февруари тази година. Няма как да стане!

Защото си давам сметка колко неудобства причинява всичко това на роднини, приятели и колеги край Вардар, които в този момент са жертва на административното безсилие на управляващите там да решат един въпрос, за който знаят поне от пет години насам. И за чиято безалтернативност би трябвало да са наясно след получените категорични знаци, че всяко изчакване до последния момент с надежда за отстъпки е израз на политическа наивност, да не кажа нещо по-остро.

Управленците забъркаха тази каша, от която сега спешно търсят изход, калкулирайки електоралните загуби на фона на двойните избори, които предстоят в държавата в края на април и началото на май.

Снощи точно в полунощ на 12 срещу 13 февруари 2024 г. изтече срокът, в който жителите на съседната ни държава трябваше да променят целия си пакет лични документи съобразно новата реалност, че страната им се нарича Република Северна Македония и че те са нейни граждани. Лични карти, паспорти, шофьорски книжки, регистрационни номера на автомобилите и какво още там беше записано в Преспанския договор с Гърция. Хайде, с номерата на колите е някак си по-лесно - слагаш лепенката с NMK отгоре върху досегашното MKD и готово, макар че и за това си има задължителни процедури. Докато при личните документи всичко е по-сложно, особено ако си чакал последния момент и отсреща, при администрацията, си видял липса на организация, мащаб и готовност цялата тази болезнена до голяма степен промяна да бъде извършена в срок.

Хора, Преспанският договор с пълната си конкретност за задълженията на страните беше подписан на 18 юни 2018 г. Преходният период за изпълнение на някои от договореностите в него бе достатъчно дълъг, за да могат гражданите да приемат и свикнат с новото име на държавата, и властите в Скопие да се организират и подготвят да ги изпълнят навреме. Пет години и нещо оттогава, до фиксираната дата 12 февруари 2024 г.

Хайде, да речем, че част от възникването на проблема може да се оправдае с манталитета на местните хора, които са свикнали да чакат крайния срок и тогава да се засилят към съответните гишета на институциите. Това не е ли характерно и за нас? Може би мотивът на някои от тях е бил кодиран в чипа, където се е мяркала надежда, че в крайна сметка политиците може би ще свършат своята работа и това изискване ще отпадне. Сигурно го е имало и това. Макар че от Атина дадоха достатъчно ясни и достатъчно много знаци, че и сегашното правителство, както и предишното, което подписа Преспанския договор, държи той да бъде изпълнен до последната запетайка. В Скопие даже се шегуваха, че са били принудени да изчегъртват от капаците на канализационните шахти онова слънце от Вергина, което в началните години на независимостта на страната бе дори и държавен флаг. Помните го - с шестнадесетте лъча, което и до днес някои политически сили край Вардар ползват като доказателство за античната връзка на днешните граждани на Северна Македония с епопеята на Александър Велики.

Но ако хората са имали такива надежди и очаквания, къде бяха политиците, за да предупредят за последиците от изчакването. Къде бяха управляващите от коалицията на СДСМ с ДСИ, за да се подготвят напълно административно и логистично, че да не се стига дотам да няма образци от паспорти, които да бъдат попълнени и връчени на всеки от гражданите? Къде бяха лидерите на парламентарните партии да внесат поправки в съществуващите закони, ако такива се налагат, за да облекчат процедурите по издаването на документите. Къде беше министърът на външните работи Буяр Османи, иначе много активен и атрактивен, когато трябва да оцени отношенията с България, да обясни на своите съграждани, че отстъпление от страна на Гърция от текстовете в Преспанския договор няма да има.

Самият Османи през август 2021 г. бе домакин на тогавашния външен министър Никос Дендияс, който отиде в Скопие с ясната и основна задача да провери как в Северна Македония изпълняват задълженията си по Преспанския договор. До най-малки подробности, в това число и да провери дискретните таблички по паметниците от проекта „Скопие 2014“, които уточняват, че въпросните монументи са част от античната история на Гърция и нямат нищо общо със съвременната Северна Македония. Тогава на Османи не му ли стана ясно, на него и на другите управляващи, че в Атина нямат никакво, ама никакво намерение да правят отстъпки от това, което вече е договорено.

Цената на това лековато отношение към позицията на Атина бе платена тези дни с унизителните молби, отправени чрез гръцката посланичка в Скопие срокът за подмяна на документите да бъде продължен. Е, не стана, макар че имаше „препоръки“ да се комуникира директно с най-висшите представители на властта в южната съседка. Ковачевски да звъннел на Мицотакис, президентът Пендаровски по своя линия да направел нещо. Все идеи, които показаха аварийната ситуация, в която изпаднаха управляващите и липсата им на готовност да вземат разумни решения при такива обстоятелства.
На всичко отгоре това се случва в условията на предстоящата изборна кампания, която вече си тече с пълна сила. Нито Ковачевски звънна на Мицотакис, нито пък Пендаровски, както стана ясно, е имал изобщо намерение да влиза в тази каша. Нали и двамата са кандидати за нова слава - единият за бъдещ стар-нов премиер, другият - за втори президентски мандат. Изглежда и у тях е светналата червената лампичка, че всяко активно участие в проблема може да им носи негативи в предстоящите избори. Мълчи и Буяр Османи, само новият технически министър на вътрешните работи, предложен от опозицията, изведнъж реши, че тази история с личните документи мирише на нарушаване на основните права на човека. Лесно му е на него, отскоро е на този пост, и нищо не му пречи да хвърля вината за всичко, което се случва, на своя предшественик.

И нещо лично. Четох и препрочетох няколко пъти съобщението на вътрешното им министерство, според което притежателите на двойно гражданство могат да ползват документите, издадени от другата държава. С други думи, ако имаш български паспорт, спокойно можеш да пътуваш. Макар че, доколкото знам, едно старо правило задължава хората с двойно гражданство на влизане или излизане от Северна Македония да ползват местните документи. Не знам дали има някакво противоречие в това, но тези дни едно приятелче от Скопие, което продава печени кестени на площада там, ми прати поне двадесет тревожни и призивни съобщения. Младият мъж отдавна иска да получи български паспорт и на всяка наша среща в Скопие ме пита как да стане това. Дядо му имал някога сладкарничка в София, продавал боза и други неща, та за него това е актив, който да му даде шанс. Човекът, свестен и работлив, е торбеш, другояче казано, помак от местните, та някак си работата не може да стане.

Иначе искрено съчувствам на всички, които попаднаха в тази ситуация. Това е!