Марин Киров, кмет на Община Царево, пред „Труд news“: Основният страх е от липсата на стабилна централна власт

Ако темата „последствията и превенция“ се раздели, кошмарът ще се повтори

Имаше „мародери“, които пускаха фалшиви новини за смъртни случаи и разрушени мостове

Държавата трябва да създаде Агенция или Фонд за превенция с ясен годишен бюджет, за да се работи активно по корекция на реките. Това смята кметът на Царево Марин Киров. Районът пострада, след като на 3 октомври тук се изсипа огромно количество дъжд. Обявено бе бедствено положение. Ден по - късно, близкият красив курорт Лозенец бе под вода. Този път нямаше човешки жертви. Но преди две години, подобно бедствие отново потопи Царево, отне и четири човешки живота. Царевци до днес не могат да забравят трагедията, не могат да забравят и последното бедствие. Инфраструктурата в България е уязвима, защото е остаряла - лоша пътна свързаност в област Бургас, стари мостови съоръжения, водостоци, които не са оразмерявани за новата климатична реалност. За тези и много други проблеми разговаряме с кмета на Община Царево Марин Киров.

- Г- н Киров, изминаха повече от десет дни от разрушителната водна стихия в Царево. Каква в крайна сметка бе причината за бедствието?

- Поискахме експертна комисия от Министерство на околната среда и водите, те бяха тук на място, и чакаме официален доклад. Наблюдавахме невиждана водна стихия. Само за три часа количеството дъжд беше 410 мм. Няма инфраструктура, няма речни корита и дерета, които колкото и да са почиствани, да поемат такова количество вода - тя буквално образува нови реки по републиканските пътища. Колеги дори ме питаха защо викам МОСВ на терен, а аз отговорих - защото няма какво да крием, наводняваме се от зони извън населените места.

- Опишете накратко как и какво точно се случи на 3 октомври? Колко литра дъжд падна при вас?

- Още от началото на седмицата заедно с областния управител започнахме ранно оповестяване през медиите, социалните мрежи и нашите сайтове. Прогнозите бяха ясни - очакват се аномалии. Затова започна ранно заседаване на общински щаб, обхождане на проблемни точки - проверките на терен показаха, че всички реки са проводими преди 3 октомври. Още през нощта, когато заваля, започнахме комуникация и работа на терен със службите на МВР. Към 4.30 часа сутринта, насрочихме първо заседание на щаба и в 6 часа, взехме решение за обявяване на бедствено положение, и всички произтичащи от това последствия. Ясно беше, че има материални щети, главната ни цел беше да няма жертви и пострадали. Огромна благодарност към служителите противопожарна служба, полиция, гранична полиция, жандармерия, към служителите на администрацията, всички които бяхме на терен.

- Има ли в Община Царево незаконно строителство, както във Ваканционно селище „Елените“?

- Паралел между Елените и Царево не може да се прави, проблемите са съвсем различни. Няма строителство, което да е причинило подобно бедствие. Имаме преписки за незаконни преместваеми обекти, каравани, но няма примери в такъв голям мащаб.

- Един от най-ужасяващите факти е, че на места, особено в „Елените“ се е строило върху корита на реки и дерета. При вас има ли такива строежи и съответно издадени разрешителни?

- Имаме зони, в които сега собствениците на имоти питат защо се наводняваме, без да си дават сметка и да поемат лична отговорност, че сградите им са строени в най-ниските точки на населените места, такъв е случаят на Нестинарка, а също и в с. Лозенец зад плажа. Всички помним от деца тези две зони - винаги са били заблатени или са се наводнявали, защо сега очакваме друго? Незаконно строителство няма констатирано, но пък на къмпинг Арапя е ясно, че голяма част от пострадалите са незаконни бунгала и каравани, които са разположени точно до пътя на водата - там имаме много преписки и започнати процедури за незаконни обекти.

- Какво е мнението ви за строежите на сгради в деретата?

- Незаконните постройки трябва да бъдат премахнати. В нова климатична реалност, при която се вижда, че сухи реки и дерета в един момент преливат, не трябва да има постройки докато не се направят сериозни корекции на тези реки.

- Какво трябва да се направи сега, след бедствието в Царево и „Елените“, според личната ви преценка?

- Държавата трябва да създаде Агенция или Фонд за превенция, с ясен годишен бюджет, за да се работи активно по корекция на реките. Мантрата „почистете деретата“ не работи - чистим ги от дървета, гуми, едри отпадъци, но това не върши работа. Общините и областните управители нямат ресурс за корекция на опасни дерета и реки, а това е реален проблем.

- При вас бедствието се повтаря в рамките на две години. Какво беше първият път?

- През 2023 г. беше различно, с по-малко количество дъжд, но тогава общинската и държавна инфраструктура не издържа - скъсаха се две язовирни стени, рухнаха 7 моста и имаше разрушения в улици, пътища и т. н. Сега новоизградените съоръжения издържаха, конструктивно здрави са, а новите язовирни стени спасиха село Лозенец от погром. Сега има разрушения около мостовете, тротоари, асфалт. Няма жертви, но отново имаме голяма болка - пострадаха много местни хора и бизнес на входната улица за град Царево - ул. „Михаил Герджиков“. Разликата е, че сега валя повече дъжд, няма жертви, но има щети. Приликите - населените места се наводняват от извън урбанизирани територии, водата нахлува през остаряла инфраструктура, водостоци на главните пътища, които не са проектирани за такива количества дъжд. Това се видя и в Лозенец, когато след два дни отново заваля - дерето до плажа не преля, но зоната зад плажа беше наводнена от скатни води, които идват от републиканския път за Бургас.

- Преди две години имаше и човешки жертви...

- През 2023 г. имаше жертви, да. Болката не отминава и до днес.

- Каква беше точно трагедията на ул. „Михаил Герджиков“ в Царево?

- Царево се намира на 4 км от село Изгрев, за три часа нормата в града е около 250 мм, а в Изгрев 410 мм. Злополучната река Черна се пълни от пресъхнали дерета именно от това село и цяла Странджа. Паралелна река се носеше по главния път, извън речното корито и огромно количество вода нахлу в града и помете частен бизнес и домовете на хората.

- Само депутатите от ГЕРБ ли ви подадоха ръка, или в този кошмар политиката отиде на заден план и ви помогнаха всички народни избраници от региона?

- Обадиха ми се колегите кметове, от различни партии, обадиха ми се всички представители на институции в Бургас, областният управител беше постоянно до нас. В Народното събрание имах среща с председателя на Регионалната комисия Николай Нанков и с групата на ГЕРБ от Бургас, защото те ни познават и знаят всички наши проблеми. На терен още първите дни след бедствието беше и Калин Стоянов от ДПС-Ново начало, който е родом от нашия край и ни помогна много след първото бедствие. Но с мен се свързаха и почти всички народни представители от област Бургас, за което съм благодарен. Имаше и нападки от представители на ППДБ, които ни обвиниха, че при изпратени пари за почистване на реки не сме се справили, но това просто не е истина - средства за корекции на реки и дерета, които бяха поискани, не бяха отпуснати и е грозно точно в такъв момент да се заиграват със силата на природата и човешката трагедия. Имаме протоколи, че всички опасни точки, са били проводими и почистени. Пак повтарям - има опасни пресъхнали реки и дерета, без корита, които се нуждаят от сериозна корекция, защото заливат урбанизираните територии. Ясно е, че в такъв момент единството помага, ако отново страната попадне в политически хаос - тогава идва страшното.

- Поправени ли са първите материални щети за две години?

- За първата година и половина общината е поправила щетите, за които държавата тогава отпусна средства. Беше обещано пълно възстановяване в дните след бедствието, но тогавашното правителство не го направи, а последваха поредица от служебни и редовни кабинети. Успяхме да възстановим язовирните стени, мостовете, но не бяха отпуснати средства за превенция - корекция на речни корита и опасни дерета.

- Сега какво ще искате като помощ от държавата?

- Ще поискаме средства за бързо възстановяване до летния сезон - разрушени тротоари, асфалт около мостове и т. н. Отново ще подадем искане за средства за превенция. Имаме готов проект за корекция на река Черна в град Царево, която причинява огромните разливи в града и щетите за бизнеса и хората, а поставя в риск и общинската инфраструктура. Провели сме разговори, имаме уверение, че ще получим подкрепа.

- Какво трябва първо да се възстанови?

- Паралелно трябва да възстановим инфраструктура до лятото, но и да започнем корекцията на река Черна. Този път темата „последствия и превенция“ не бива да се разделя. Защото ако отново възстановим инфраструктурата, но не получим подкрепа за превенция - кошмарът ще се повтаря.

- Защо районът на Царево е толкова уязвим?

- Нито една българска община не може да издържи на дъжд от 410 мм за три часа. Инфраструктурата в България е уязвима, защото е остаряла - лоша пътна свързаност в област Бургас, стари мостови съоръжения, водостоци, които не са оразмерявани за новата климатична реалност. Всички сме уязвими, необходима е превенция през нова и модерна публична инфраструктура - нов път, нови мостове.

- Ще викате ли учени, които за го обследват и ще правите ли молебен за закрила?

- В първите дни след бедствието потърсихме експертна подкрепа от Министерство на околната среда и водите. Областния управител на Бургас също ни помага много и е инициирал няколко експертни групи. Имаме духовната подкрепа на нашия обичан Митрополит Арсений.

- По време на бедствието се пусна слух за попаднала в морето каса с милиони? Каква е истината?

- Община Царево не е страна по този случай, видях изявление от собственика, който казва, че касата е ценна, но не заради милиони и злато, а защото вътре е цялата документация на неговия семеен бизнес със строителна механизация.

- Имаше ли наистина търсачи на злато и изобщо - мародери, които бяха готови да обикалят пострадалите райони?

- Мародери имаше, но в преносния смисъл - недобросъвестни хора, които пускаха фалшиви новини за смъртни случаи, за разрушени мостове, които всяваха съмнения за количеството дъжд, за мерките на МВР и Общината. Такива мародери имаше.

- Какво е положението на селата в Странджа, които са към Община Царево?

- Очакваме АПИ да възстанови в кратък срок достъпа до селата Българи, Кости, Кондолово, за които сега се минава през далечен обход. Там падна мост от републиканската мрежа и преди цялостното му изграждане ще е изгради временен подход до него.

- Има ли страх от ново бедствие?

- Има страх единствено от политическа криза на централно ниво. Хората се страхуват от нови избори, от поредица от правителства, защото вече знаят, че тогава проблеми не се решават. Хората виждат, че колкото и проблеми да има, колкото и нови мечти и проекти да имаме, те се решават и случват само ако има редовно правителство, иначе се включва инстинкта за апатия и безвремие. Всички ще сме на тръни, докато не извършим корекция на реката, която ни залива. Но основният страх е от липса на стабилна централна власт.

Нашият гост
Марин Киров е роден на 10 януари 1986 г. Юрист по образование, има богат професионален опит в сферата на правните услуги и законодателната дейност. Преди да стане кмет, е участвал на различни позиции в местната власт, и е ръководил правно дружество, което предоставя правни услуги и консултации в сферата на законодателството на най-големите съсловни организации и международни компании в небанковия сектор. Автор е на редица законови текстове в сферата на изпълнителното производство, събиране на дългове и защита на длъжниците, в Конституция на Република България. Заемал е последователно длъжностите: юрист в общинска администрация; главен юрисконсулт; председател на правен съвет; ръководител на законодателна и парламентарна дейност; експерт в 43-то Народно събрание, Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта; консултант в 43-то Народно събрание, Временна комисия за обсъждане и приемане на промени в Конституцията и представител в Съвет по съдебна реформа към министъра на правосъдието; ръководител на дружество за консултантски и правни услуги. Бил е заместник кмет, а вече е кмет на Община Царево.