Ходенето е най-добрият и евтин вариант да запазим гръбнака си здрав
Дълбока мозъчна стимулация спасява пациенти с Паркинсон от инвалидизация
Преди дни ръководителят на клиниката по неврохирургия във варненската УМБАЛ „Св. Марина““ проф. д-р Явор Енчев бе избран за председател на Българското дружество по неврохирургия. Какви са задачите, които ще решава на този пост, как обездвижването или прекомерното спортуване, химията и наднорменото тегло ни разболяват, каква нова болест сред подрастващите роди манията по смартфоните и реална ли е опасността роботите и изкуственият интелект да изземат работата на медиците, споделя проф. Енчев пред „Труд news“.
- Какви са задачите, които ще решавате като председател на Българското дружество по неврохирургия (БДН), проф. Енчев?
- Първо трябва да отбележа, че много важна е приемствеността. От 7 г. съм зам.-председател на дружеството. Постигнахме много под ръководството на чл. кореспондент проф. Николай Габровски. Миналата година за първи път София бе домакин на Европейския конгрес по неврохирургия. Издаден бе нов тритомен осъвременен учебник по специалността, което не бе правено от над 20 г. Утвърдена бе и обща учебна програма за всички университетски центрове. Една от целите оттук нататък е да стимулираме развитието на науката, като подпомагаме колегите да публикуват в сп. „Българска неврохирургия“ и водещи други издания, както и да правят изследвания, които да подобрят качеството на лечение. Това може да стане със стипендии или грантове с помощта на спонсори. Ще работим и за подобряване на финансовата обезпеченост. Основният неин източник са клиничните пътеки, които са недофинансирани. В световен мащаб разходите за неврохирургична помощ в развитите страни са равни на тези за кардиохирургичната. В България дисбалансът е в пъти в ущърб на неврохирургията, което не съответства на реалната стойност на вложените усилия и инвестиции. Нужно е да се увеличат и продуктите, които касата реимбурсира. Нашата специалност е една от най-високотехнологичните, ползваме скъпи импланти, които се въвеждат в мозъка, в гръбначния стълб. С малки изключения те не се покриват от касата и са в тежест на болния, въпреки че по Конституция здравеопазването у нас е безплатно. Това са солидни суми, които в пъти надхвърлят месечния доход на средностатистическия българин. Друго направление, по което ще работим, е организацията на неврохирургичната помощ в страната. Бихме съдействали експертно за по-равномерното разпределение на специалистите, които сега са концентрирани в София, Варна, Пловдив, Плевен, Стара Загора, отскоро и в Бургас. В другите области има по 1-2 неврохирурзи, които поемат само спешни случаи, а хората в цялата страна плащат наравно данъци. Плюс в това отношение са въздушните линейки, тъй като за спасяването и успешното лечение на пациенти в критични ситуации водещ фактор е времето. Важно е също продължаващото обучение, защото медицината се развива бурно. В повечето страни от ЕС има регламенти и лекарите са длъжни да посещават определен брой курсове годишно. У нас такова задължение липсва и БДН се опитва да компенсира този пропуск.
- Колко са неврохирурзите у нас?
- Малко на брой сме, под 200 души. Няма точна статистика, защото някои колеги заминават в чужбина, други работят на няколко места. Но преди две десетилетия специалистите бяха едва 50-60.
- Кои са най-честите диагнози, които лекувате?
- Болестите на главата са по-редки, доминират тези на гръбнака. Така е, защото населението застарява, хората водят все по-заседнал начин на живот и това се отразява на гръбначния стълб. Мнозина страдат от дискови хернии, лумбални стенози. Зачестяват и раковите заболявания, което е резултат и от химизацията на живота ни - на храната, водата, въздуха, козметиката и др. Тютюнопушенето и нелекуваната хипертония предизвикват съдови заболявания - мозъчни аневризми и кръвоизливи. В нашата клиника работим и с деца, което не се прави навсякъде, защото най-малките често са с агресивни тумори и лоша прогноза.
- Роботизирането на операциите се сочи като най-големия напредък в хирургията през последните години. При какви интервенции в неврохирургията ползвате робот и как помага това на лекарите и на пациентите?
- Благодарение на огромните системни инвестиции на УМБАЛ „Св. Марина“ и Медицински университет-Варна, които залагат на качеството, разполагаме с роботизирани системи, които ни позволяват прецизност. Ползваме невроендоскоп, с който през малко отвърстие се прави инспекция около мозъка при оглед на хематоми. Работим с 3D екрани и невронавигация, която е космическа технология. С нея можем прецизно да намерим къде се намира туморът, да планираме достъпа до него, запазвайки анатомични структури, критични кръвоносни съдове и нерви. Това е като системата за навигация в колите, която дава най-краткия път до целта и опасностите по него. Оценява се и дали е отстранен целият тумор. С помощта на интраоперативен ултразвук можем да наложим образите от скенер и ядрено-магнитен резонанс. Това значително повишава сигурността и намалява рисковете за пациента. Интраоперативният сонограф е напълно безвреден, лекарят може да го ползва по всяко време на операцията. Имаме и рентгенов апарат от ново поколение. При гръбначни операции с нужда от имплантиране той прави 3D конструкция на целия гръбнак. После информацията се вкарва в невронавигацията и във всеки момент сме наясно къде сме и какво правим.
- Прилагате безкръвно лечение на дискова херния. За кои пациенти е подходящо и какъв е ефектът?
- Чрез тази процедура под венозна анестезия и рентгенов контрол в увредения диск се въвеждат игли. През тях се вкарва устройство, което изтегля меката част на диска. Така се намалява налягането в него и останалите еластични влакна в капсулата му са в състояние да го приберат и да се освободят притиснатите нерви. Болката драматично намалява или изчезва. Този метод се ползва за неразкъсани дискови хернии, предимно при младежи и деца. Те получават дискови хернии най-често заради прекомерни физически натоварвания, във фитнеса например. Случва се и при спортисти. Правя уточнение, че не годините, а оценката на всеки случай, е водеща. Устройството обаче се заплаща и струва няколко хиляди лева.
- Дайте съвет, как можем да избегнем гръбначно изкривяване?
- Ходенето е най-добрият и евтин вариант да запазим гръбнака си здрав. Плуването също е подходящо, стига човек да има време и възможност. В днешно време обаче мнозина правят само по 1000 крачки на ден, а опорно-двигателният апарат има нужда от движение. Други изпадат в обратната крайност - бягат много, вдигат тежести. В медицината има правило - няма отрова, има доза, т. е. крайностите трябва да се избягват. Проблем на обществото ни, свързан с обездвижването, е наднорменото тегло. То уврежда не само гръбнака, но и сърцето, ставите, често води и до диабет. Тревожно е, че затлъстяването вече засяга доста млади хора и дори деца. Обездвижването при тях е най-страшно, а е масово. Малко деца играят вън заради манията по смартфоните. И като резултат се появява нова болест.
- Каква е тази нова болест?
- Наричаме я tech neck (от техника и шия). Много деца ходят приведени, вперили поглед в телефоните си или седят по този начин, взирайки се дълго време в компютъра. Това уврежда прешлените на шията, което може да промени цялата конфигурация на гръбнака и води до различно натоварване на тазобедрените и коленните стави.
- Много хора са приковани заради работата си часове наред пред бюро и компютър. Каква е правилната поза, в която трябва да седят?
- Тялото не трябва да е под 90 и по-малко градуса, както повечето хора правят, а под 120-125 градуса назад и мониторът трябва да е на нивото на очите.
- От няколко години в клиниката прилагате дълбоката мозъчна стимуация на страдащи от Паркинсон. При коя фаза от болестта е подходяща тази процедура?
- Прилагаме я втори в страната след УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Тя спасява пациента от инвалидизация. Паркинсон е социално значима болест, от която страда цялото семейство. Първоначално се лекува с медикаменти. Ако ефектите от тях се изчерпят, тогава се обсъжда дълбока мозъчна стимулация. Тя е подходяща за хора, които нямат изразена мозъчна артрофия и психично заболяване. Доскоро тази процедура бе почти недостъпна заради високата цена на устройствата за стимулация - от 50 000 до 70 000 лв. Касата обаче вече ги покрива и само във Варна имаме над 30 пациенти, на които е приложена дълбока мозъчна стимулация. Невролозите са информирани за тази възможност. За да има ефект от нея и болният дори да може да запази работата си, е нужно е да се действа навреме.
- Ползвате ли изкуствен интелект в работата си и за какво?
- Изкуственият интелект (ИИ) е особено полезен в образната диагностика. Той дори може сам да поставя диагноза на база на огромните бази данни, които анализира светкавично. По същата причина се ползва и при научни разработки. Преди събирането на данни и анализи отнемаше месеци. С помощта на ИИ се правят по-достоверни заключения. Той се интегрира и с роботите - за спинална хирургия, например. Съчетанието осигурява също ефективна превенция на грешки - например, вместо една става да се смени друга. В хирургията има протоколи за сигурност - преди да започне интервенцията, се проверяват имената, годините, диагнозата, изследванията на пациента. ИИ прави това безкомпромисно точно и игнорира опасността от объркване.
- Има ли риск заради новите технологии някога работата на хирурзите да стане излишна?
- Според мен има няколко сценария. Добрият е неврохирургът да си седи на плажа с един джойстик и да оперира от разстояние чрез роботни ръце и с помощта на ИИ. Лошият е, в който ИИ и роботите, чиито ръце никога не потрепват, могат да изземат изцяло функциите на хирурга. Въпрос на време е голяма част от човешката дейност да премине в техни ръце, особено за процедури, свързани с траектории, като пункциите. Технологичният напредък е неизбежен и брутален. ИИ се развива стремглаво и няма контрол върху този процес. Има и апокалиптичен вариант, свързан с това, че човешкият живот започва да губи стойност. Здравето и образованието са били важни в началото на индустриалната революция, за да има работна ръка с определени умения. Сега роботите постепенно, но неотклонно заместват хората и в бъдеще нуждата от големи инвестиции в здраве и образование ще намалява. При този краен вариант ще оцелее само един малък свръхбогат елит, който ще е в състояние чрез постиженията на генното инженерство да живее много дълго и да си поръчва умни и красиви деца.
- Има ли достатъчно желаещи да специализират неврохирургия?
- Когато аз завърших медицина, имаше квоти, понякога и нулеви години за дадени специалности. Успях да специализирам неврохирургия, само защото бях пълен отличник със „Златен Хипократ“. Сега няма такива ограничения и има интерес. Студенти идват първо като доброволци и тези, които са с устойчив интерес, се явяват на конкурси за докторанти и за назначаване. Системата е доста по-свободна, има конкуренция. Като апаратура сме на световно ниво, обезпечени сме и с кадри, с изключение на медицинските сестри, чийто дефицит е всеобщ проблем.
- Преди месеци, по време на първия Международен конгрес по детска неврохирургия във Варна призовахте да се забранят електрическите тротинетки. Какво Ви провокира да изразите тази крайна позиция?
- Имаме доста подрастващи пациенти с тежки травми, някои остават инвалиди. Наскоро колеги от „Пирогов“ изнесоха доклад по темата, в който са описани и фатални случаи. Без да коментирам състоянието на пътната мрежа у нас, размерът на колелата на една електрическа тротинетка е много малък и всяка неравност или невнимание водят до падане без никаква защита. Дори резултатът да е само избити предни зъби, това е психотравма за един млад човек. Повечето пострадали от такива падания са деца. Не са виновни те, а родителите, които им купуват мощни скутери, развиващи високи скорости и то по пътищата.
- С промените в Закона за движение по пътищата обаче от 2026 г. електрическите тротинетки ще трябва да се регистрират и децата до 16 г. вече нямат право да яхат мощни скутери. Оптимист ли сте, че това ще реши проблема?
- Съмнявам се, че контролът и санкциите ще са ефективни.
Проф. д-р Явор Енчев ръководи клиниката по неврохирургия във варненската УМБАЛ “Св. Марина” от създаването є преди 14 години. От 2018 г. е заместник-председател на Българското дружество по неврохирургия, а преди дни бе избран за негов председател. Завършил е Медицински университет-София с пълно отличие и е удостоен с наградата “Златен Хипократ” и право на безплатна специализация по избор, който е неврохирургия. Работи като специализант в университетските клиники на болниците “Александровска” и “Св. Иван Рилски”. През 2007 г. защитава дисертация на тема “Приложение на невронавигацията в краниалната неврохирургия” и му е присъдена образователната и научна степен “доктор”, а през 2015 г. става “доктор на науките”. От 2016 г. е професор по неврохирургия и УНГ болести в Медицински университет-Варна, а от 2018 г. ръководи катедрата. От 2017 г. до 2019 г. е член на Изпълнителния съвет на Фонд “Научни изследвания” към МОН с ресор медицина. Магистър е по здравен мениджмънт и е председател на Комитета по детска неврохирургия на Southeast Europe Neurosurgical Society.
Труд
