Мария и Мартин - „Амадеусите” на Виена

Музикантите организират конкурс за млади таланти в австрийската столица

„Workshop Vienna“ е успешният им съвместен проект

“Нашата история с Мартин е като класически “Виенски валс”- смее се Мария. - Във Виена се срещнахме, тук за първи път свирихме на сцената заедно, тук се зароди приятелството, а партнирането на сцената прерасна и в живота. Виена ни задържа, тук се чувстваме добре, тук срещаме разбиране в работата си и най-вече - висока оценка на нещата, които правим.”

Дали двамата са по-дръзки от другите български вируози, че в центъра на Виена, в която всяка вечер се свирят по 300 концерта и всяка вечер звучи Моцарт, са организирали сдружение “Амадеусите” и канят български и талантливи деца за изява на австрийска сцена?

“Определено сме по-дръзки - смята Мария. - Нашата българска музикантска школа се цени много високо във Виена. Получили сме много добра подготовка, но никой не ни е научил как да си бъдем мениджъри сами на себе си.”

Той е само на 29, тя - на 32. Срещата им е много забавна. Мария учи пролетен семестър в Университета по музика и изкуства във Виена. Около празнуването на 24 май в Българския културен институт “Дом Витгенщайн” е поканена да участва в концертната програма. Желателното изпълнение на произведение от български композитор, обаче, носи и своята специфика и откриването на пианист за концерта се оказва сложно. Този пианист трябва да научи произведение на Панчо Владигеров, а това не е толкова лесно и повечето хора отказват. Мария има само няколко дни да реагира.

И точно тогава двамата с Мартин се срещат на вратата на университета. Той кавалерски й задържа вратата, тя казва “Мерси”, но интонацията го провокира и Мартин пита: “Ти българка ли си?”. “Ами да”, казва тя, и го пита на какъв инструмент свири. Пиано. Следва спонтанен въпрос за акомпаниране на предстоящия концерт в “Дом Витгенщайн”, а лекотата, с която Мартин отговаря “Няма проблем”, впечатлява Мария. “Свирихме и после заедно, на моя дипломен изпит и така от сцената - в приятна атмосфера, в разговори, в увлекателни срещи, се зародиха и чувства. От музиката се зароди музика между нас”, смее се дамата.

Животът на родената в Пловдив Мария Рамълчанова Иванов преди Виена е на талантливо дете. На 3 години я записват на пиано. Сестра й, с 2 години по-голяма, вече свири, а малката Мария често подслушва с интерес. Макар че и тя започва да свири на пиано, година по-късно са и първите опити с цигулката, и то при пловдивския корифей Гаро Балтаян. Той слага инструмента в ръцете на малката Мария и открива пред нея безкрайни хоризонти, а тя изпитва удоволствие да свири.

“Бях любопитно дете, постоянно изненадвах родителите си и спонтанно се записвах на различни курсове от предлаганите в основното училище. Играех и народни танци, и в балетната трупа. Продължих паралелно с двата инструмента до VI - VII клас, но основен беше цигулката”, разказва дамата.

Тя завършва НУМТИ “Добрин Петков” в Пловдив в класа на Дарина Данкова. На 9 години дебютира като солистка с оркестър в Пловдив, а до 2011 е солирала в Пазарджик, Бургас, София, Враца и други градове. Следва в Нов български университет в класа по цигулка на проф. Марио Хосен. “Под негово влияние се влюбих в звукоизвличането на Виенската цигулкова школа”, споделя тя. Номинирана е за “Студент на 2010-та” и печели пълна стипендия за втора безплатна специалност - “Икономика”. Печели пълна стипендия и по програма “Еразъм” за специализация във Виена. През 2012 г. продължава обучението си в Университета по музика и изкуства във Виена и не след дълго завършва с две специалности, “Класически инструмент - Цигулка” и “Икономика”. Участва в много майсторски класове.

Мартин сяда на пианото на 4 години, но при него средата е съвсем различна. Майка му Красимира Иванова е преподавател и днес в Русенското музикално училище. И той, и брат му Васил Иванов, който също е във Виена, са възпитаници на нейната школа. Мартин още на 18 години заминава за Виена и е един от шестимата приети сред 120 кандидата в Университета по музика и изкуства. “Интересното между нас е, че аз съм родена в Русе, била съм там две години и след това семейството ми се мести в Пловдив, където съм и израснала. А Мартин е роден в Пловдив и една-две години по-късно се прехвърля в Русе, където учи и завършва средното си образование. При нас всичко е наобратно”, смее се Мария.

Виена променя целия й светоглед. “Разбрах, че това е моето място”, казва тя. От 2013 г. Мария комбинира работата си във Виена с преподавателска дейност, както и като солов, камерен и оркестров музикант. Свирила е в САЩ, Япония, Китай, Дубай, Корея, почти всички държави в Европа.

Двамата млади дръзки българи преди 5 години сформират културното сдружение “Амадеусите”. Регистрацията му улеснява работата им по организирането на концертни събития, музикални срещи и музикални работилници (уъркшопове). Техният проект “Workshop Vienna” е 7-дневно събитие, като всеки ден е съставен от музикални уроци, семинари и вечерни концерти.

Пет години подред “Уъркшоп Виена”, проведен първоначално в “Дом Витгенщайн”, приветства не само българчета, но и деца и младежи от Китай, Италия, Хърватска, Сърбия. Точно преди петото издание на бял свят се ражда Мартин младши, техният син. А той просто сам си е избрал името, защото се е родил на рождения ден на татко си. “Седем седмици по-рано се появи, в същия ден, почти по същото време... И това ако не е съдба!... И въпреки това 3 седмици след раждането аз бях на сцена, организирах своя уъркшоп и свирих, и беше страхотно, просто много хубави усещания, в много интензивен момент”, вълнува се Мария.

Днес в “Уъркшоп Виена” вече участват деца от 7-годишна възраст нагоре и младежи не само от България, но и от цяла Европа, Китай, Индия, Южна Африка.

Мартин е на път да направи нещо, което не се е случвало никога за последните 30-40 години. На концерта си на 15 ноември в престижния “Салон на Банка Австрия” той ще изсвири всичките унгарски рапсодии на Ференц Лист в един концерт. Изключително трудни в техническо отношение, рапсодиите са истинско предизвикателство за всеки виртуоз. “Интересът към концерта от местните медии е голям и когато журналисти ме питат: “Добре, защо толкова време никой не се е наемал да изпълни такъв концерт с всички произведения?”, казвам само: “Ами може би няма толкова луд музикант, който да иска да си счупи ръцете за една вечер - смее се Мария. - Нивото, което Мартин ще покаже, рядко се среща.

Това че Мария е мениджър на Мартин старши и майка на Мартин младши не означава, че се е оттеглила от концертирането. Тя се опитва да концентрира ангажиментите си, предимно в града. Активно се занимава и с учениците си по цигулка. А когато и двамата имат ангажименти едновременно, за Мартин младши, който е на годинка и пет месеца, се грижи неговата детегледачка.

“Дали сме по-смели от виенските музиканти? Определено. Много малко от колегите ни са толкова дръзки да рискуват да градят кариера в една Виена, пълна с музиканти. Да не говорим пък да създават културно сдружение и да се нагърбват с организации и допълнителни отговорности. Ние сме мотивирани и през 2020 г. отново ще организираме “Уъркшоп Виена”, този път нямаме търпение да съчетаем интензивната музикална седмица с конкурс за младите таланти!”, смее се Мария.