Труд
Автор:
Труд онлайн
От Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ изразиха дълбокото си възмущение от поредния случай на агресия спрямо лекари и медицински сестри.
"Труд news" припомня, че преди броени дни в Разлог три жени от ромски произход нападнаха лекарка и медицинска сестра, които били на смяна в спешното.
Сестрата е с рани по главата и огромен хематом. Причината за нападението е, че обърнали внимание на дете с рана под окото, вместо да се погрижат за състоянието на тяхната близка, която постъпила с оплакване за изтръпнал пръст.
Медиците имат съвсем различен прочит на ситуацията и разграничават спешни от не толкова спешни случаи.
По думите им пациентката, придружавана от две нейни близки, не била спешен случай, тъй като постъпила само с изтръпване на единия пръст.
Лекарите ѝ дали медикамент и я помолили да седне няколко минути, за да видят как ще подейства лекарството. Тогава жените се развикали, че приоритетно се обръща внимание на други пациенти (дете с прорезна рана под окото). Последвала физическа саморазправа. Нещо повече - ромките заснели побоя с мобилните си телефони. След което бързо избягали от коридорите на разложката болница.
Трите жени са намерени от полицията и арестувани за срок от 24 часа.
От асоциацията на парамедиците публикуваха писмо на своя колежка, която заявява, че с подобно отношение, съвсем скоро няма да има кой да лекува пациенти.
Ето и целият текст на работещата в Спешна помощ:
До трите човекоподобни създания обиждали, били, ритали и заснемали спешния екип в Разлог:
Тежко ви! Тепърва ви предстои в 21 век да се лекувате високоплатено с билки, шамани и екстрасенси, защото ако колегите ми разсъждават като мен, то скоро в Разлог спешният кабинет ще бъде закрит заради липса на персонал .
От 15 юли 1994 г. съм спешен медик. Обичам работата си, обичам пациентите си. Имам зад гърба си хиляди дежурства като мобилен екип и като дежурен в спешен кабинет или отделение.
30 години съм се примирила да практикувам тази професия при унизителни условия за лекар и човек.
Нападана съм с думи и с юмруци, докато съм се борила за човешки животи от роднини. Простила съм.
Нападана съм от пациенти, които болестта им ги е лишила от разсъдък. Рискувала съм да ги лекувам, макар и насинена. Заразявала съм се от пациенти и съм страдала, но не съм вменявала вина.
Уволнявали са ме, защото съм отстоявала правото да работя в по-добри условия. Съдила съм работодатели и съм си получила обезщетението. Работила съм за жалка заплата, но не съм се отказала , просто работех на още едно място .
30 години не мога обаче да се примиря с два вида пациенти и близки, които идват да се държат с мен като слуга. Първият тип са прости, полуграмотни, озлобени, с нищожна здравна култура, говорещи развален български. Вторият тип са образовани, въоръжени със знания от изкуствения интелект и отново с нищожна здравна култура. И за двата типа важи, че ако не изпълнявам желания - стават агресивни и арогантни.
Заради този тип пациенти и придружители съм искала да напусна системата, защото лек за това унижение няма.
Останала съм заради онези пациенти, които вярват на 30 години образование и опит, които имам.
Останала съм за онези, за които съм полезна с това което знам и мога. Те са все по- малко, но заслужават да има кой да ги лекува.
А относно трите човекоподобни гражданки, които вдигат скандал на лекар и сестра, че не им играе по правилата и започват да снимат и да бият - Слава Богу има камери, социални медии и се надявам вече да са в ареста.
