Бил от миналата пролет, тази есен няма нов улов
Калканът е с цена в широки граници - 26- 30 - 40 лева
Рибарите от Ченгене скеле чакат по хижите си, за да дойде нощта и да излязат с надежда за паламуд.
Замразен паламуд по 18 лева килограма заля рибната борса на Бургас. Паламудът е замразен, защото е от пролетта. В морето в момента няма риба, обявиха честно търговците на борсата. Според някои купувачи, има екземпляри и от миналогодишната “реколта”, когато паламудът буквално извираше от морето и заради отличната слука, цената му падна дори до 6 - 7 лева за килограм.
Няма паламуд, хващаме само сафрид, казаха рибарите от бургаското селище Ченгене скеле. Те разказаха, че съвсем малко паламуд - по десетина риби, хващат колегите им в морето, близо до устието на река Ропотамо.
Има мераклии сред риболовците, които въпреки, че няма паламуд, излизат с надежда всяка нощ. Когато няма луна, рибите фосфорицират - светят и рибарите ги ограждат с лодките си, за да хвърлят мрежи.
Затова уловът на вкусната риба се смята за най-вълнуващ, а и паламудът се смята по принцип за “царя на морето”. Търсят го ресторантьори и за домакинствата за печене на скара и различни вкусни рецепти. Наесен, когато времето “стегне” и има много наловена риба, семействата започват да го веят и солят. Едни от най-големите майстори на соленето са в Царево, но си пазят рецептите в тайна.
Иначе на рибната борса “Краснодар” има пресен сафрид по 4 лева, по едрият е значително по-скъп. Върви по 6 - 8 лева килото. Пресен морски ватос е 15 лева, пресен кефал - 6 - 10 лева, рилата - “фагри” е 20 лева, а барбунът е 7 лева за килограм. 17 лева е прясната ципура, 20 лева струва хищният лаврак. Калканът е с цена в широки граници - 26- 30 - 40 лева. Там, където е най- скъп е указано, че чистене и нарязване вървят безплатно, ако купувачът пожелае.
Има октоподи по 16 лева, но ако купувач отиде рано на борсата може да си купи и страхотния деликатес - скорпид. Той върви по 17 лева за килограм. Месото му е изключително вкусно, щом се филетира. Ловенето му е истинско предизвикателство за рибарите, защото може да жили и да ги опари с жилото си. Ресторантьорите, които се редят на опашка за него, смятат, че филето му е по - вкусно от това на калкана.
В Приморско също няма паламуд, каза кметът на града Иван Гайков. Той е запален рибар и също следи кога рибарите имат слука. По думите му, водата е още топла и може би затова пасажите ни заобикалят. Това показва и че година с година не си прилича, заключи той. Риболовците в Приморско хващат в момента лаврак и лефер.
Миналата година бе “паламудена”. Морето даде много паламуд и много хора - и рибари, и купувачи, си замразиха огромно количество във фризерите. Сега може би някои от тях го вадят и предлагат на търговците, защото цената - 18 лева килото е двойна, в сравнение с предишни риболовни сезони.
Кметът на Ченгене скеле Димитър Янчев - Брадата обаче е оптимист. Никой не знае дали паламудът ще дойде или не, каза пред “Труд news” Брадата. Но и той се застрахова, че през годините е имало много аномалии, а сега дори и да дойдат пасажите, едва ли ще са в такова количество както друг път, в години на слука.
Нуждае се от храна и по-студена вода
Мнозина смятат, че след една “пълна” година, т. е.- година в която морето дава много паламуд, следва “празна” или две “празни”.
Паламудът е най - непостоянната риба. Никой не знае пътя му и какво ще му скимне - всяка година е различно. Веднъж ни заобикаля, веднъж направо ни атакува “на талази”, смятат рибарите. Много пъти и от много години те се опитват да направят някакъв алгоритъм и да прогнозират кога е наистина сигурно, че ще се появи. Мнозина смятат, че след една “пълна” година, т. е.- година в която морето дава много паламуд, следва “празна” или две “празни”. Най-опитните морски вълци смятат също, че да се познае пътят на паламуда е почти невъзможно. Със сигурност обаче трябва да са изпълнени две условия - да има достатъчно храна /дребна хамсия/ и водата да не е топла, както в момента. Някои от рибарите смятат, че пасажите се объркват от това, че бреговете непрекъснато се застрояват, тъй като се ориентират по светлините. Едва ли обаче светлините на брега са от значение за “царя на морето”, смятат колегите им.
Бургас ще има втора рибна борса, която ще е в квартал “Победа”, до Пристанището. Риболовците ще могат да продават рибата си там, направо от лодките.
Рибното тържище ще е в границите на нова лодкостоянка с капацитет 275 лодки. Предвижда изграждането на ледогенератор и паркинг за автомобили и колесари, сух док за лодки, и КПП.
Въдичари на Север пълнят кофи със зарган, лодкари хващат и минокоп
Есенният калкан е търсен за износ, защото е угоен
Риболовните кораби се връщат пълни с барбуня, калкан, сафрид, цаца и чернокоп.
ДАНИЕЛА ФАРХИ
ТРУД NEWS, ВАРНА
След жежкото лято, което опразни морето, риболовците на Север се радват на добро начало на есенния сезон. Корабите се връщат пълни с барбуня, хамсия, цаца, сафрид, а отскоро излязоха и големи пасажи чернокоп, съобщи пред “Труд news” д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти “БГ фиш” и председател на Консултативния съвет за Черно море. Има и много калкан. Есенният е много търсен и у нас, и за износ, защото вече е добре угоен, обясни той. Тази година квотата на България е 82,5 тона, а с прехвърленото неусвоено от минали години количество достига 90,2 тона. Въпреки това някои от корабите вече са изпълнили отредената им квота и част от риболовците настояват да поискаме увеличаването є през следващи години. Експерти обясняват многото калкан с отсъствието на Украйна от риболовната сцена и с миграцията на рибите от района на военните действия към западното крайбрежие на Румъния и България. “На предстояща в Малага комисия за Средиземно и Черно море предстои да чуем мнението на учените за състоянието на популацията, от него ще зависи решението за квотите”, коментира д-р Господинов. Според него обаче едва ли тази есен ще е паламудена. Сега в морето няма паламуд, тук там се хващат по няколко екземпляра. Почти липсва и бащата на чернокопа - леферът, който бие по скъпотия калкана. Лодкарите не съжаляват за отсъствието му, тъй като щом се появи, всички други риби бягат поради хищния му нрав и несекващ апетит. На борсата във Варна се появяват малки количества лефер за 45 лв. По-дребният калкан е по 30 лв., а едрият се предлага за 40 лв. килото. Паламуд на щандовете има, но или е гръцки или е замразен и то на цена от 20 лв. - с 5 лв. повече от миналата есен. Затова купувачите го подминават. Хората масово пазаруват евтина цаца и хамсия за 6 лв., а ранобудните си купуват директно от лодките по 3 лв. килото. Въпреки че в морето има сафрид, цената му на борсата във Варна е 15 лв., колкото е дребният чернокоп, докато по-едрият струва 18 лв./кг. При рибарите цените са с 3-4 лв. надолу, а дребен сафрид - граца, се намира и за 5 лв.
Някои лодкари се хвалят с улов на минокоп. Дънната риба, наречена още скален лаврак, е особено тачена от морските вълци, защото в главата є има кост, наподобяваща кръст. Поверието е, че той пази от зли сили и поличби. Дивият улов на минокоп е рядко срещан по нашето крайбрежие, затова ако се появи за продан, цената му е колкото на калкана - около 30-35 лв. за кило. Предлага се и отглеждан във ферми минокоп за 20 лв./кг., но вкусът му не е толкова добър. Лаиците често бъркат тази риба с морската врана, която също не е бутиков улов. Хваща се с харпун или на въдица, обичайно през лятото, но вече и през есента заради още топлото море. Видимо двете риби много си приличат, но враната е по-евтина и на борсите по Северното Черноморие струва между 15 и 18 лв./кг.
Добра слука има и за въдичарите. В тихо време на буните край Варна те ловят заргана. Хващането на дългата хитра риба си е изкуство, но майстори почти всеки ден пускат постове с пълни кофи заргана. Освен като прясно ястие, много домакини я изсушават, за да имат идеално бирено мезе. На борсата тази риба струва 18 лв./кг. В езерото и в канала под Аспаруховия мост любители ловят илария, но мнозина смятат, че месото є не е вкусно и дори е токсично заради мръсотията във водата. На Морска гара, където всеки ден има упорити въдичари, слука почти няма. По тъмно късметът спохожда някои с улов на скорпид. Грозната риба с керемиден цвят и отровни бодли е деликатес, тъй като месото є е бяло и много вкусно. Майстори я приготвят пържена, панирана или на чорба, като първо махат внимателно главата и я одират, за да премахнат отровните шипчета.
От големия марж губят риболовците
На буните въдичари пълнят кофи със зарган.
Солидни количества от българския улов се изнасят в Гърция, където се продават на двойни цени. Най-вече това важи за барбунята, която у нас няма голям пазар, но там е много търсена. “У нас рибарите я дават по 6 лв., на щанда е 10-15 лв./кг., а в Гърция е 15 евро. Същото важи и за калкана - в Солун цената му е 25-30 евро, а хамсията е 5 евро килограма”, сподели пресни впечатления д-р Йордан Господинов. Според него от големия марж губят риболовците, а у нас няма създадени кооперативи и държавни борси като в южната ни съседка. Там 10% от формираната цена отива за държавна такса, а 2% - за борсата, която осигурява отлични условия за съхранение и продажба на риба и морски дарове.
Опазване на застрашените от изчезване видове
Капитан Петър Терещенков преди дни бе удостоен със званието “Спасител на есетрите”, след като с екипажа си хвана и върна в морето 325-сантиметрова риба от застрашения вид.
ТРУД NEWS, ВАРНА
Освен да вадят прехраната си с даровете на морето, капитаните и екипажите на голяма част от стотиците риболовни кораби от няколко години са се посветили на две екологични мисии в партньорство с фондация “За нашето море” и компания за рибни деликатеси.
Първата бе почистването на морето т. нар. призрачни мрежи, изоставени или изгубени от рибарите. Уловените в тях морски обитатели загиват, сред тях има рачета, риби и дори малки делфини, а при разлагането на хрилните мрежи морето се замърсява с микропластмаси.
Втората инициатива, която върви от 2 г., е за опазване на застрашените от изчезване есетрови риби. Преди дни за носител на тазгодишната награда “Спасител на есетрите” бе избран кап. Петър Терещенков от Бяла, уловил и освободил 325-сантиметрова риба от този вид. От януари до момента той и негови колеги са спасили хванати в мрежите им 185 екземпляра, сред които има още два огромни - с дължина 200 и 260 см. Всеки от риболовците документира размера, теглото на рибите и мястото, където са уловени и върнати обратно в морето. Данните се споделят с българските институции и с международни организации, ангажирани с опазването на екосистемите в Черно море, а следващата стъпка е да се приобщят колеги от Румъния и Турция, казват организаторите.
Чрез проекта добрите примери за отговорен риболов в Черно море стават видими, а все по-често и лодкари връщат в морето различни маломерни риби, за да им дадат шанс да пораснат и да се размножат.
Труд
