Мир или наказание в Украйна? САЩ трябва да се стремят да сложат край на конфликта

Дъг Бандоу е старши сътрудник в Института Катон. Бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън, и автор на книгата „Глупостите в чужбина: Новата глобална империя на Америка“

Руско-украинската война продължава. Напредъкът на Москва е бавен, а способността й да поддържа офанзивата си е несигурна. Руските сили изглеждат неадекватни да завладеят и да окупират цялата страна.

Изненадващата и ефективна украинска съпротива обаче е само едно отрицателно постижение, ограничаващо нанесените жертви и нанесените щети. С милиони бежанци в бягство, с окупираните или обкръжените големи градове, с превзетата територия и нарушения си живот, украинският народ страда много въпреки този относителен успех.

Разбира се, конфликтът е още в начален стадий. Все още са възможни решителни резултати. Руските въоръжени сили могат да се прегрупират, да впрегнат своята по-голяма огнева мощ и да управляват нов мащабен пробив. От друга страна, неадекватните замествания, лошата логистика и влошаването на морала могат да отслабят руските части, да увеличат дезертьорствата и загубите и да ги принудят да се оттеглят.

Въпреки това, докато силите на Москва превъзхождат по численост и мускули тези на Киев, макар и без значителния напредък, който обикновено е необходим при бързите настъпателни операции, един застой или трудно руско настъпление изглежда да е по-вероятно. Този конфликт, изглежда все по-безцелен, и двете страни ще претърпят загуби, колкото по-дълго продължава битката между тях. Единственото решение е прекратяване на войната и уреждането на проблема чрез преговори.

И двете страни трябва да направят този резултат свой основен приоритет, въпреки че изкушението може да бъде съблазнително цената на провала би била много голяма.

Например, безизходица или дори забавения руски напредък заплашва повече с провал Москва. Непостоянната съпротива вероятно ще нараства с течение на времето и ще обезкръвява руските въоръжени сили. Голяма част от ефективните сили на Москва са ангажирани, нейната логистика ще си остане трудна, продължаващият поток от жертви ще създаде недоволство у дома, а суровите западни санкции ще попречат на военното снабдяване. Дори една победа едва ли ще изглежда като такава за многострадалния руски народ.

Собственото политическо бъдеще на президента Владимир Путин може да стане много несигурно, а неговият режим, подобно на този на румънския диктатор Николае Чаушеску, днес може да изглежда солиден, но главните му лейтенанти може в крайна сметка да се изпитват страх да паднат заедно с него.

Украйна е не по-малко застрашена. Бавно и периодично руско настъпление ще оставя след себе си значителна и нарастваща окупирана територия, няколкото големи града са застрашени от бомбардировки и от превземане, а с разрушената икономика и общество и с милионите хора-бежанци, тази страна е зависима от другите нации за военна и финансова подкрепа и от постоянната възможност да претърпи поражение на бойното поле. Така Москва може ефективно да деактивира украинската държава, без да окупира напълно страната. И останалото от нея би било само една сянка на предишната държава.

Надеждата на Киев да използва бунтовническите атаки, за да пречупи волята на Москва за борба може в крайна сметка и да успее, но цената ще бъде ужасна. Афганистан премина през почти половин век на чужда инвазия, вътрешни бунтове и гражданска война. Основните жертви бяха дадени от афганистанският народ. Украйна може и да не иска да пострада от подобно преживяване, след като знае че предстои бъдещо и трудно възстановяване.

Освен това, колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-големи ще са щетите, които ще бъдат нанесени и толкова по-трудно ще бъде неговото разрешаване без да има окончателен резултат. Гневът, огорчението и омразата само ще се увеличават, ще насърчават и двете страни да търсят повече от конфликта.

Тази разширена битка също няма да радикализира само бойците. Още по-вероятно е замесените да настояват за решаващ резултат. Всъщност участието на съюзниците на Украйна беше предизвикано от необичайна степен на общественото възмущение в социалните медии и от суровите емоции. Хората, които не обръщаха кой знае колко голямо внимание на бруталната агресия и на масовите убийства, подкрепяни от Запада, като тези в Йемен, сега вече организират бойкота на руските спортисти, диригенти, певци, стоки и музика. Тези ентусиасти във външната политика в едно по-добро време може да станат по-склонни да искат по-скоро наказание, отколкото мир. Докарай до фалит Москва, свали Путин, арестувай военните престъпници и пренареди Русия.

Стратегът Танер Гриър предупреди, че „максималистичният език, произлизащ от някои западни столици, е естествен, макар и неразумен отговор на този вид зверства“. Това е проява на точно тази характеристика, която Дейвид Роткопф, бивш държавен чиновник, журналист и академик, който написа в Туитър: „Към тези, които призоваха за „менталното отклонение“ на Путин, имам само един въпрос. Не се ли срамувате от самите себе си ?" Би било по-добре да зададете този въпрос на политиците, които безразсъдно разширяваха НАТО и безсрамно излъгаха Киев че ще го включат в алианса, и направиха толкова много, за да предизвикат днешната война. И които днес аплодират украинците от много безопасно разстояние, и ги гледат как умират и как страната им страда.

Въпреки че Киев се слави със своята способност да обединява голяма част от световната общност на своя страна, той трябва да помни ясните граници на ангажиментите на Запада. САЩ и неговите съюзници прекараха цели 14 години, да обещават членството на Украйна в НАТО, но така и не го изпълниха. Този отказ да сключи сделка с Москва насърчи Украйна да стане по-твърда. Сега украинците плащат високата цена за войната, която беше предотвратима. Киев трябва да се пази от възобновяването на действията заедно със Запада насочени към сделка, която може да осигури мир, стабилност и възстановяване. Изглежда, че съюзниците на Украйна са напълно подготвени да прекарат месеци и дори години само в ръкопляскане, докато Украйна ще страда от конфликта и от разделението.

Американската и европейската подкрепа за мира е от решаващо значение. Но Русия може да откаже да прекрати войната, освен ако съюзниците не се съгласят да свалят санкциите. Последните може да видят от Москва като позволение да печели от непредизвиканата агресия. Макар че, това би било дълбоко неудовлетворително за мнозина, това също би било най-добрата политика – на първо място за украинците, както и за нас.

Гриър предупреди: „Отказът да се преговаря за мир от страна на украинците или на техните западни поддръжници вероятно ще накара руснаците да се ангажират с една постоянна окупация на територията, която са завзели. Това е най-вероятният резултат от всяка една политика, основана на негъвкави ултиматуми от страна на Запада При този сценарий санкциите ще останат в сила в продължение на десетилетия. И ще падне новата желязна завеса в цяла Европа, и ще раздели Беларус, Русия и окупираната Украйна от Запада."

Разходите и рисковете за Запада от този курс също биха били значителни. САЩ и неговите съюзници ще трябва да предоставят дългосрочна военна и икономическа подкрепа за Украйна. Глобалното икономическо въздействие от един постоянен режим на санкции само ще увеличи това въздействие. Докато украинският конфликт гори, той може да се разпространи, умишлено или неволно, чак до САЩ и до НАТО. Една отчаяна Русия може да превърне конфликта в ядрен. Та нали се опитахме да накажем победените в Първата световна война и това се оказа много зле. Създаването на нова Студена война и на нова желязна завеса би означавало много по-опасна среда за европейска сигурност. Това ще увеличи натиска върху САЩ да се върне към гарнизонно състояние, за да укрепи както Европа, така и Азия.

Украинците имат нужда от войната да спре. Това е важно и за руснаците. Колкото по-рано войната бъде спряна, толкова по-голям е шансът в преговорите да се стигне до едно разумно споразумение. И двете страни ще трябва да дадат по нещо. Москва все още има своите законни нужди за своята сигурност, които, ако бъдат оставени незадоволени, биха могли да предизвикат бъдещ конфликт. След това Русия ще трябва да бъде посрещната отново в една любезна компания. Санкциите нараняват както Запада, така и Москва. Нещо повече, наказването на руския народ за престъпленията на неговите управници рискува да разпали национализма в него и да го сближи с неговото правителство. Има по-добра надежда за ерата след Путин, ако се възродят руско-западните контакти.

Въпреки че, Русия е пряко отговорна за нахлуването си в Украйна, Вашингтон и Европа носят значителна вина за настоящия конфликт. След разпадането на Съветския съюз Западът се самозаблуждаваше от руската слабост и безмилостно отхвърляше интересите на Русия за сигурност. Западът също заблуди и Украйна, че ще намери своето място в НАТО и резултатът сега е една люта конвенционална война в Европа с многобройни глобални последици. Тези, които умират и от двете страни, правят това отчасти заради безразсъдството и високомерието на САЩ.

В интерес на всички страни е конфликтът да бъде спрян. Киев и Москва ще трябва да направят своите компромиси. Вашингтон и неговите съюзници трябва да използват значителното си влияние, за да прокарат мира. Много зависи от резултата. Поне веднъж американските политици трябва да разберат, че провалът не е опция, когато става дума за възстановяването на мира, а не за воденето на война.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)