Младата ненавист на “поколението на Тръмп”

Ултрадясната радикализация на Америка - защо и как

Тази година в Америка се наблюдава ръст на вътрешната терористична активност

Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ не e просто манифест на консервативната част на американското общество, но и симптом за неговата радикализация. Обикновено мълчаливото консервативно мнозинство изведнъж започна да изисква от американските либерали да се съобразяват с неговата гледна точка. В много щати започнаха кампаниите по фактическата забрана на абортите, а в някои вече все по-определено се говори за отмяната на решението на Върховния съд на САЩ, който ги легализира на национално ниво.

Този и много други въпроси обаче са само на повърхността. В дълбините процесът на отхвърляне на агресивния либерализъм отиде много по-далеч и започна да приема разрушителни форми. И дори не става въпрос за либерализмът като такъв. Тук става въпрос за много по-фундаментални неща.

Откъде е ултра дясната радикализация на „поколението на Тръмп“ и как с това да се опитваме да се борим?

Децата на работниците

Кристиан Пичолини, американски писател и общественик, е бил само на 14 години, когато, се присъединява към неонацистка организация през 1987 г. Той казва, че е пушил трева в една пресечка в Илинойс, когато някакъв човек е извадил цигарата от устата му и му е казал: „Това искат комунистите и евреите да правите, за да ви държат в послушание“.

Син на италиански имигранти от работническата класа, г-н Пичолини признава, че е бил ядосан на родителите си, защото са работили седем дни в седмицата и не са имали достатъчно време да прекарват с него. Отсъствието им в неговия живот бързо и ефективно е било запълнено с идеологиите за расовото превъзходство. Това се случва с много негови връстници, които също са отгледани като сираци при живи родители, и са започнали да посещават неонацистки митинги и други събития.

Почти 30 години по-късно г-н Пичолини става този, който се характеризира с термина „дерадикализиран“. Той се отдалечава от всички форми на белия нацизъм през 1996 г., когато според него той е започнал да се среща с хора от различни етнически групи. Тези от тях, които също са предизвикали расистките настроения, и в които са били принудени да вярват. Така той се оказва на фронта на бързо развиваща се битка: борбата срещу екстремизма сред младежта на страната.

Нажежаващата се страна

Тази година в Америка се наблюдава ръст на вътрешната терористична активност в цялата страна и повечето от тези жестоки инциденти са пряко свързани с „движението за бялото превъзходство“, каза директорът на ФБР Кристофър Рей пред съдебната комисия на Сената този юли. Поредица от масовите разстрели през последните години се случиха с участието на млади бели активисти, които преди това публикуваха расистки и антимигрантски манифести в Интернет. Така бе, започвайки със стрелбата в черната църква в Чарлстън, Северна Каролина, до кланетата, които се случиха същия ден в Ел Пасо и Детройт. В изявленията скоро след последните стрелби обаче не се споменава за „движението за бялото превъзходство“, а Доналд Тръмп се съсредоточи върху психичното здраве на младежта и видеоигрите като основни причини за очевидния скок на смъртоносното насилие.

В това той не е сам. Изследователи, които сега изучават какво кара някой, особено младия човек, да се радикализира в идеологията за бялото превъзходство, казват, че самата идеология и причиненият от нея екстремизъм са само част от сложен проблем.

Радикализацията

„Едно от най-важните неща във всяка радикализация е определянето на образа на врага“, казва Ари Круглански, водещ социален психолог и професор от Университета в Мериленд. Екипът му от изследователи се опита да разбере мотивационните фактори, подкрепящи насилствения екстремизъм в изследване, наречено „Психология на радикализацията и дерадикализацията“.

Според него процесът на индоктринация в екстремната идеология обикновено включва „търсене на личната значимост“ по време на която човек, който иска да бъде оценен, развива определена вътрешна реторика и след това търси движение или общност, споделящи тази реторика. Понякога именно този процес в крайна сметка води екстремистите до насилствени действия с надеждата да увеличат личната си оценка в рамките на общността. „За да вземете пистолет и да стреляте по хора, се нуждаете от извинение, тъй като в нашето общество убиването на някого е допустимо само когато се отнася до врага, както е на война“, казва проф. Круглански. „По този начин идентифицирането на някого като враг, нашественик или противник по някакъв друг начин позволява на хората да се освободят от тази забрана“.

Президент на екстремистите

Многократно се отбелязва, че реториката, използвана от бойците при последните атаки в САЩ, е много близка до реториката на президента Тръмп. Изборът му стана след кампания, започната с реч, атакуваща мексиканските мигранти, заклеймявайки ги като „изнасилвачи“ и „престъпници“. Оттогава президентът често използва термини като „инвазия“ и „зараза“, за да опише места, където живеят мигрантите.

В отговор на въпрос на журналистите за ръста в насилието от страна на белите привърженици на „движението за бялото превъзходство“, той често използва като антитеза движението „антифа“.

„Притеснявам се за ръста на всяка група омраза“, заяви г-н Тръмп пред репортери, преди да посети местата на две масови екзекуции в началото на лятото. „Не ми харесва и няма значение дали говорим за бяло превъзходство или за антифа“. Нужно ли да каже, каква ярост предизвика това сравнение в либералните кръгове на САЩ?

Какво да се прави

Според някои експерти все още е възможно да се намали заплахата от насилствен екстремизъм, макар че това ще изисква обучение в по-добра работа с инструментите и платформите, използвани в процеса на радикализация на младежта, както и радикална промяна в методите за отглеждане на деца в обществото. Вероятността това наистина да се случи е друг въпрос.

„Интернет и технологиите могат да направят дерадикализацията по-ефективна“, казва Пичолини. Той отбелязва, че е свършил много работа в Интернет с групата „Свободни радикали“, създадена само за да взаимодейства с общности от определена насоченост и да изведе хората, участвали в екстремистките движения, към новата им социализация. Това, казва той, е много сериозен инструмент, който може да помогне за спирането на разпространението на екстремизма.

Кристиан Пичолини е реалист и знае, че неговите усилия всъщност са само запълване на дупките, защото коренът на ставащото е в социалната безнадеждност. Единственото нещо, което той може да предложи, е да намали значително мащаба на ставащото, чрез „дерадикализация“. Но дори и предлаганите от него решения да станат практика, колко ефективни ще бъдат в ситуацията, в която е младата бяла Америка днес, е много голям въпрос.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)