Най-скандалното бягство от ГУЛАГ в историята

През 1942 г. в лагера ГУЛАГ избухва бунт, който по сила се равнява на въстание. „Бунтът на Ретюнин“ се превръща в битка с вътрешен враг. Затворниците подготвят цялата военна операция, която отнема много усилия за потушаването й. Над 70 пазачи и затворници загиват, а други 50 души са разстреляни след това.

Бандит, на когото вярват

Ретюнин Марк Андреевич - под негово име бунтът влиза в историята. Този човек се ползва с пълното доверие на ръководството на лагера и коварно се възползва от това. Той е затворник, осъден за бандитизъм, но през 1939 г. трябва да бъде освободен. Ретюнин успява да убеди началниците в искреното си покаяние, остава да работи в лагера, а по-късно дори става ръководител в ГУЛАГ. Той умело манипулира както затворниците, така и надзирателите. И двете страни му се доверяват, според очевидци, Ретюнин притежава сила и харизма.

Подготовката на въстанието продължава една година

Сред лидерите на бунта са и Алексей Макеев, бивш предприемач, "троцкист" и бившите бели офицери Иван Зверев и Михаил Дунаев. Всички те вече са се „устроили“ в лагера и имат определени позиции. Както се оказва, подготовката продължава около година. През 1941 г. избухва войната и враговете в ГУЛАГ също започват своята тайна война срещу Съветите.

ГУЛАГ се намира върху ледени земи, заобиколен от гори, на брега на река Печора. През зимата има силни студове, но въстанието е планирано именно за зимата, тъй като реката по това време замръзва. Ретюнин поръчва топли палта и храна в големи количества и никой не задава въпроси, тъй като всички му вярват. По това време в лагера няма служители на НКВД.

Въпреки факта, че някои от затворниците са уплашени и несигурни - 59 човека, участниците в бунта са общо 80. Те планират не просто бягство, а цяла война срещу съветския режим. След като избягат от лагера, те искат да се придвижат към Сиктивкар, разделяйки се на две групи,  да освободят затворници от други лагери и да поканят в своя отряд обикновени граждани, противници на съветския режим. Ретюнин и Макеев планират да съберат цяла армия.

Успяват още на първия етап - примамват охраната в банята, преобличат се, затварят лагера и обявяват началото на въстанието. В униформите на ВОХР те се наричат специални части No41 – за да заблудят обитателите и охраната на лагерите. И така се преместват - в стройна колона, до най-близкото село Уст-Уса. Там обаче търпят поражение, въпреки пленените оръжия и численост. Те се опитат да продължат напред, губейки хора, но ги посреща отряд на ВОХР от съседен лагер – до тях стигат слухове, че войната се води от германски десант.

Последната битка е при село Уст-Лижа - от 80 души остават 26, включително лидерите - Макеев, Ретюнин и др. Водачите успяват да избягат в горите, но почти веднага се застрелват - нямат шанс да оцелеят в тайгата. Други заловени участници в бунта са разстреляни по-късно.

На 6 март 1942 г. „Бунтът на Ретюнин“ е напълно потушен.