Разпусна парламента, забрани Брекзит - тя започва да играе по-активна роля във връзка с излизането на Великобритания от ЕС
В действителност монархът там има с „тонове“ пълномощия
Елизабет II подписа закона за отлагането на Брезкит, който беше приет от опозицията срещу усилията на Борис Джонсън. В същото време тя предварително се съгласи с плановете на премиера да спре работата на парламента. Кралицата, която винаги е избягвала политическия живот, започва да играе по-активна роля във връзка с излизането на Великобритания от ЕС. Правомощията на монарха са големи, но поради това, че в кралството няма конституция, те се намират в „сивата зона“.
Законът за отложеното излизане във Великобритания от ЕС бе одобрен от кралицата. Предполага се, че новата инициатива няма да допусне „твърдия“ вариант на Брекзит, който би могъл да повлияе негативно на британската икономика.
Одобрените мерки предполагат, че ако Лондон не постигне споразумение с ЕС за условията за бъдещото сътрудничество между страните до 19 октомври тази година, правителството на Джонсън ще трябва да поиска поредното отлагане на излизането от съюза - сега вече до 31 януари 2020 г.
Въпреки че одобряването на законите е обичайна практика за кралицата като държавен глава, експертите и медиите отбелязват, че ролята на монарха значително се е увеличила по време на „борбата за Брекзит“.
„Битката за излизането на Великобритания от ЕС разтърси някои от най-свещените институции в страната. Брекзит доминира в политическия дебат, парализира парламента, воюва срещу торите, срещу лейбъристите и заплашва целостта на съюза. След това в края на миналия месец той достигна и до кралицата“, пише Емилио Касаличио, колумнист от списание Politico.
Авторът на статията отбелязва, че 93-годишната кралица е един от „най-неполитизираните“ монарси, прекарали 60 години на трона, придържайки се към „неутрална и институционална роля“.
Но силата на кралицата във Великобритания е голяма. Както отбелязва Foreign Policy, в действителност Елизабет II има с „тонове“ пълномощия.
„Тя може да откаже да даде съгласието си за приемането на който и да е закон, блокирайки го, по аналогия с президентското вето в САЩ. Тя назначава премиера. Тя може да направи всеки гражданин пожизнен пер, като му предостави постоянно място в Камарата на лордовете“, се казва в материала.
Юридически монархът наистина може да отхвърли всеки закон, който е преминал през двете камари на британския парламент - на общините и на лордовете. Наистина, последния път когато това се случи, бе през 1707 година. Тогава кралица Ан отказва да подпише законопроекта за шотландската милиция. Нейните министри са я посъветвали да отхвърли закона, тъй като са се страхували, че новосформираните единици няма да бъдат лоялни към Англия.
Кралицата обикновено одобрява премиера, избран от партията победител. Но теоретично тя отново може да избере за тази роля всеки човек. Това обаче отдавна не се е случвало.
В същото време, в ситуацията с Брекзит, кралицата се опита да намери определен баланс. От една страна, тя прие аргументите на премиера Борис Джонсън, който я помоли да спре работата на парламента, а от друга, тя изслуша аргументите на неговите противници в същия този парламент и подписа закона за отлагането на излизането от ЕС.
Но наистина, в случая с Джонсън монархът нямаше голямо поле за маневриране. Както отбелязва колумнистът на Politico Касаличио, „традицията диктува“ кралицата да отговори на молбата на премиера. Но, продължава авторът, тъй като в страната „няма написана конституция, ролята на кралицата в обществения живот и това, какво реално означават нейните церемониални пълномощия, те остават в сивата зона“.
Не е ясно какво наистина мисли кралицата за Джонсън, но както стана известно, по време на първата си среща с премиера, тя даде да се разбере, че разбира неговата позиция. „Аз не знам защо някой иска тази работа“, е казала тя, според нейните приближени, след срещата u с новия ръководител на кабинета.
Кралицата се ползва с авторитет в обществото и в нейните думи се вслушват и представителите на политическия елит. В същото време, тя самата не крие своето негативно отношение към днешния британски политически елит. Именно ситуацията с Брекзит подтикна кралицата към подобни мисли, пише вестник The Sunday Times по-рано, позовавайки се на източник от кралския дворец. „Струва ми се, че тя изпитва истинска загриженост. Чух я да казва, че е разочарована, че днешните политици не са в състояние да управляват правилно страната“, казва източник от двореца с „безупречна репутация“.
Според източника на изданието, кралицата е говорила за своето разочарование още през лятото на 2016 г. на частно събитие, което се е провело малко след оставката на премиера Дейвид Камерън поради неуспешния референдум за Брекзит през 2016 година.
„Тя изрази своето недоволство и разочарование за качествата на политическото ръководство, а през изминалото време това разочарование само се засили“, добавя източникът. Както посочва The Sunday Times, това беше едно от най-суровите политически изявления, което кралицата е направила през целия период на своето 67-годишно управление.
Наистина, това не е първият случай, когато кралицата се тревожи за политическото бъдеще на страната по време на сериозни предизвикателства пред Великобритания. През 2000 г. в своята книга „Кралицата и Ди: Неразказана история“, експертът на британския кралски двор Ингрид Сюърд пише, че по време на управлението на Маргарет Тачър, кралицата изразила своите опасения за бъдещето на Британската общност.
И всичко се случи заради различията в политическите подходи: „Техните разногласия проникнаха в политиката: докато кралицата искрено вярваше в компромиси и отстъпки, госпожа Тачър се ръководеше от разпалената светлина на ревност, която не приемаше компромиси“, пише авторът на книгата.
(Превод за „Труд” - Павел Павлов)