Нели Янева, психолог: Рисунките говорят много за развитието на детето

Чрез тях малките изразяват това, което им е трудно да изкажат с думи

Агресивният родител често е мечка с остри зъби

„Умението за рисуване при децата доста често върви успоредно с тяхното двигателно и психическо развитие. Още след навършване на първата си година детето проявява интерес към листа и следите, които моливът оставя по тях. То умело започва да драска в различни посоки, без да има представа какво прави. Около 2 години усвоява умението да рисува кръг, линии и спирали. Едва след третата си година то се опитва по най-семпъл начин да изобразява човешка фигура, на 4-5 рисува квадрат. Рисуването е специфичен език, чрез който децата  могат да  изразяват различни качества, чувства и абстракции“, казва Нели Янева, магистър психолог със специалност „Психология на здравето“, Бахов терапевт и обучител с над 10-годишен опит в Баховата терапия. И не на последно място – майка на три деца.

В своята практика тя прилага тестове с рисуване с терапевтична и диагностична цел. Отдавна съществува идеята, че спонтанните детски рисунки съдържат богат материал за развитието на детето. В рисунката то може да изрази това, което му е трудно да изкаже с думи, още повече, че обикновено е придружено от своите родители и не винаги може да сподели всичко.

Един от тестовете, които Нели Янева използва, е „Моето семейство“. Чрез него психоложката има възможност да види света през очите на детето и да разбере отношението на останалите членове на семейството към него, къде се поставя то в тази структура.

„Има много модификации на този тест. Децата трябва да нарисуват „своето семейство“ или „омагьосано“ такова, където всички са животни – обяснява Нели Янева. - Предоставят му се бял лист и цветни моливи и се подканя да рисува, като няма ограничение за време. Разбира се, най-полезната част за мен е неформалният разговор с детето, където задавам уточняващи въпроси по нарисуваното, като: кого е нарисувал, кой от тях какво животно е, кой е усмихнат и кой тъжен, защо, какво правят. Акцент в рисунката  може да са цветовете, формите, натискът върху листа, големината на някои от фигурите. Те дават допълнителна информация за емоционалното състояние на детето.“

Много често агресивният родител е изобразен като мечка с остри зъби или крокодил, разтворил своята челюст. По-плахите участници са зайчета или мишлета. Най-авторитетната фигура е най-висока и обемна в рисунката.

„Друг интересен тест е този на Гудинъф – продължава Нели Янева. - Там детето рисува човешка фигура. Тестът отлично разкрива цялостната личност на детето, включително и неговото развитие. То може да наблегне на различните характеристики като пол, възраст, разположение върху листа, големина на фигурата, облекло, обкръжението и още много детайли. В този случай детето проектира себе си. Децата с по-ниска самооценка рисуват по-малка „човешка фигура“, а тези, при които превес има интелектът, обикновено се рисуват с малки тела и големи глави.“

Дори приказките, които детето обича, говорят много на психолога. Обикновено то се отъждествява с един от героите от любимата си приказка.