Труд
Автор:
Петър Берон
“Помогнаха на Бай Ганю да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганю е вече цял европеец.“
Алеко Константинов – “Бай Ганю”
Тия дни пак бяхме ощастливени от екрана. Европейските чиновници махнаха с ръка – „Добре, добре, не ви са квадратни главите. Изтрийте си обувките и заповядайте при нас!“
Едва съвзели се от радост, че докладите на брюкселските мишоци са положителни – и нова радост! От родния парламент прозвучаха бодро думите: „Честито, българи! Вече сте европейци!“. На 1 януари 2007 г. друга чутура пак така ни поздрави. И седнах да мисля какви сме били дотогава – азиатци, африканци, евразиатци – кой както се е чувствал.
Habemus Euro! Имаме вече евро (или почти имаме)! Ами разните северни и източноевропейски страни? Те са за ожалване – разните там датчани, шведи, поляци, унгарци, румънци, чехи – някои си направиха референдуми и се вкопчиха в кроните си, други си имат други съображения. Да, ама като не са европейци, какви ли са? Да не говорим за норвежци, швейцарци, ами великите британци (управлявани от индийци и пакистанци) – те пък съвсем не са европейци. Не само не си дават валутите, но и не щат да са в Европейския съюз.
Виж, баш европейци са черногорците – те още не са в Съюза, но още от 2002 г. си замениха германската марка с евро и никого не питаха. Такива са черногорците, че и косовците.
Еврочиновниците ще си затворят очите за техните фокуси, само и само да се махнат от сръбските динари. И така, можем да поздравим черногорци и косовци – пазаруват с евро, значи са европейци. И то от две десетилетия са в Европа, да се пукат ония в Белград.
По-чудновата е валутата на Босна и Херцеговина – някаква конвертируема марка, свързана с еврото. Е, още не са съвсем европейци – нито са в Съюза, нито в Еврозоната. Що ли не си кръстихме и ние лева „конвертируем“, че да ни е по-сигурно. То май още не е късно… Все пак, друго си е еврото – дето всички турци, там и гол Хасан!
Преживяхме комунизма и донякъде демокрацията, ще преживеем и еврото. Все пак, запазете си по някое левче – като го погледнеш, ще се сещаш, че сме били най-лъвовете на Балканите.
Сега ще имаме думата при решаването на финансовите бакии на Европа. Ще ни питат, колкото в ООН питат Хондурас или Вануату.
Да ме прощават нашите парламентарни шушумиги, но аз от 85 години съм европеец, пък от 2007 г. съм европеец на квадрат. Не мога да стана ни повече, ни по-малко европеец от смяната на банкнотите в джоба ми. Само по-малко банкноти са – по-лесно ще ги нося.
Европейци бяха и моите родители, макар че не доживяха великите дати и не чуха от парламента някаква тиква да благоволи да ги нарече европейци. А за сведение на въпросната тиква – европейци са и белоруси, и украинци, че дори и толкова мразените руснаци. Защото нещата се менят.
