Отварят македонската конституция за девети път

Понеже останах с впечатлението, че не бях добре разбран в телевизионно интервю онзи ден, посветено на поредната Резолюция от страна на „Обединена македонска диаспора“ в Конгреса на САЩ, ще кажа няколко допълнителни думи.
Това, че е внесена от името на неформална организация, няма никакво значение. Тя е продукт на политиката на управляващите край Вардар да лобират навсякъде, където това е възможно, за да прокарат тезите си, както за историята на своята „нация“, така и за съвременните постулати за характера на езика и културата. Понеже оттатък границата политическите елити, пък и голяма част от обществото винаги е страдало от комплекса на малкия народ в малката държава, която зависи напълно от великите сили, тя и сега се опитва да легитимира своята версия за македонския принос в нова Америка с печат от Конгреса. И този „печат“ да стане основният аргумент във всички съществуващи и бъдещи спорове за историческата истина с когото и да било, но най-вече с България. Хайде, стига с тези балкански дребни тарикатлъци и комплексарщина! Избивайте си я на друго място. 

Така. В петък, 18 август, парламентът в Скопие трябва да реши дали да започне процедура по промяна на конституцията на страната. Точно преди месец, каквото е законното изискване, председателят Талат Джафери насрочи извънредно заседание на Събранието тъкмо на тази дата. По-късно Джафери намекна, че ако няма осигурена подкрепа от две трети от депутатите, няма да има смисъл от събиране и дебат. А както личи, управляващите начело с премиера Димитър Ковачевски все още нямат нужните 80 депутатски гласа. Дори един от най-изявените защитници на тази промяна в основния закон - външният министър Буяр Османи, тези дни разшири хоризонта за взимането на това решение чак да края на мандата на правителството на Ковачевски догодина. Това за тазгодишния ноември като краен срок, в който промените да бъдат извършени, не бил задължителен тайминг. 

Сегашният основен закон на Република Македония бе приет от парламента на 17 ноември 1991 г. Представителите на албанските партии не го подкрепиха с аргумента, че те не са включени в него като държавотворен народ. Но много скоро, след по-малко от два месеца, бе направена първата поправка в нея. На 6 януари 1992 г. Събранието гласува текст, че новата държава Република Македония няма териториални претенции към съседните държави. Поправката бе под натиска на Гърция, но съвпадна с времето, когато комисията на ЕС начело с френския конституционалист Робер Бадентер трябваше да реши дали дотогавашните югорепублики имат основания да обяват своята независимост и излизане от СФРЮ. Само девет дни по-късно комисията даде „зелена светлина“ за четири от бившите републики, между които и Република Македония. България бе първа, която призна нейния нов суверенитет и самостоятелност. Историята от тогава насам е известна.

Но пък това, което може би не е напълно известно, е, че от този момент нататък повечето от промените в конституцията - досега осем, са били свързани с някаква претенция от страна на южния съсед на Северна Македония - Гърция. В това число и смяната на националния флаг на новата държава. Спомняте си първоначалния му вариант със „Знамето от Кутлеша“ с шестнадесетлъчевата звезда, свързвана с времето на империята на Филип и Александър Македонски. 

Но пък тази първа поправка в Конституцията даде ясен сигнал, че оттам насетне всяко навлизане от страна на Скопие в монопола на Гърция над античното културно-историческо наследство ще предизвиква протести в Атина и съответните политически мерки. Стига само да споменем милионните митинги в Солун и в Атина, да не говорим за блокадата, продължила повече от четвърт век, приключила с подписването на Преспанския договор на 17 юни 2018 г.

В резултат на договора от Преспа, всъщност, е последното, осмо отваряне на конституцията на Република Македония за поправки в нея. На 11 ноември 2019 г. парламентът приема две допълнения, с които името на държавата е изменено на Република Северна Македония. Тази и досега болезнена за обществото промяна бе извършена след проведен референдум, който правителството на премиера Зоран Заев организира. Тогава и на Заев не достигаха осем гласа за необходимата квота от двете трети от гласовете на 120-местния парламент. Но премиерът намери лостове и инструменти, преди всичко чрез правосъдната система, за да ги осигури. А иначе Заев дойде на власт с един от най-важните си лозунги: че няма, както неговият предшественик Никола Груевски, да ползва правосъдието като бухалка или инструмент за натиск. Оправданието му бе, че тази поправка в конституцията с името на държавата е толкова важна, че оттам насетне нищо няма да може да спре страната му по пътя на европейската интеграция. 

Но най-важното от вътрешнополитическа, а и не само, гледна точка бе третото изменение на конституцията. То бе гласувано на 16 ноември 2001 г. само четири месеца след подписването на Охридския мирен договор от 13 август. С него се сложи край на няколкомесечния кървав конфликт между властите и Армията за национално освобождение. Изменението, което трябваше да гарантира правата на албанското население в държавата, коренно преформатира конституционно-юридическата и политическата система на Република Македония.

Приети бяха общо 15 поправки. С една от тях Преамбюлът на конституцията придоби следният вид: „1. Гражданите на Република Македония, македонският народ, както и гражданите, които живеят в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, босненския народ и други...“. „Други“ са тези общности, които сега са в предложението за вписване в основния закон, между които и българите. С друго допълнение македонският език запазва статута си на първи официален език, докато албанският език се определя статистически, а не въз основа на неговото признаване на международно ниво. 

По-нататък. Вписа се допълнение, което създава условия за  „…адекватно и справедливо представителство на гражданите, които принадлежат към всички общности, в органите на държавната власт и другите публични институции на всички равнища“. Я, да попитат българите в Северна Македония колко от тях имат правата, вписани в този текст? 

И накрая, едно допълнение, което би обяснило до голяма степен желанието на българите в Северна Македония да бъдат вписани в конституцията. Ето го: „Членовете на общностите имат право свободно да изразяват, да култивират и да развиват идентичността и особеностите на своите общности и да използват символите на своите общности. Републиката гарантира на всички общности защитата на етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност. Членовете на общностите имат правото да основават културни, художествени, образователни институции, както и научни дружества и други дружества с цел изразяването, култивирането и развитието на своята идентичност. Членовете на общностите имат право да се обучават на своя език в началното и средното образование, по начин, определен със закон. В училищата, в които образованието се провежда на друг език, се изучава и македонски език“. 

Е, имаме ли основание да настояваме за нова промяна на конституцията?