Труд
Автор:
Иван Стамболов-Сула
Ересите са стари колкото и православието
По Отношение на Бог хората са два вида – такива, които смятат, че Той съществува, и такива, които смятат, че Той не съществува. Тук искам да се извиня на почитаемия вестник, защото ще се обърна само към първата категория, с което ще оставя голяма част от неговата публика незадоволена. Но пък атеистите, ако си нямат друга работа, могат да прочетат и да се поприсмиват малко на теистите от висотата на своето еволюционно превъзходство.
Хората в първата група - тези, които смятат, че Бог съществува, - също биват два вида. Да видим кои са те.
Преди няколко дни сам се набутах във фейсбук дискусия, защото ми стана интересна публикацията - цитат от известен руски монах-пацифист, живял в края на XIX и началото на ХХ век. Тезата беше, че “Христовите пастири [свещениците] не трябва да знаят абсолютно никаква държавна власт и още по-малко да є принасят в жертва своите християни в качеството на войници, защото Христос не е поверил Своите християни на никой цар, на никакви земни власти...”.
Не се сдържах и цитирах св. ап. Павел: “Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени” (Рим. 13:1).
За вас може да е скучно, но на мен ми е интересно: при две противоречащи си тези, кой авторитет да избера - на Павел или на руския монах-пацифист (и на практика анархист)?
Скоро получих и отговор: “Възможно ли е препоръка на апостол Павел, отправена най-вероятно към роби в Римската империя да бъде безкритично приемана като безусловно правило за поведение на християните до края на времената?” - написа ми с елемент на тънка ирония един от най-популярните и уважавани български интелектуалци-хуманитаристи. Рискувам да ви кажа какво му отговорих и с това обещавам, че цитирането свършва: “Да. Писанието е дадено веднъж завинаги, неизменно. Това е в основата на понятието “ортодоксия”.
То е все едно да попитам: Възможно ли е законите на Христос, Новият завет, отправени най-вероятно към неуки галилейски рибари, да бъдат безкритично приемани и от днешните български доценти и професори по ВУЗ-овете?
В този кратък разговор проличават твърде добре двата вида християни, за които говорим - нека ги наречем условно “старомодни” и “модерни”.
“Старомодните” приемат, че Бог съществува обективно, извън тях, и че те трябва да се съобразят с Него такъв, какъвто е. Когато бялата мечка е избрала да живее на северния полюс, била е наясно, че там е клинчар и няма какво повече да се направи по този въпрос. Когато на щъркелите им стане студено, те отлитат на юг, а не сядат да разсъждават как да преборят зимата и да я превърнат в лято, за да се чувстват комфортно. Бог в откровението Си е наредил своите закони и човекът няма какво друго да прави, освен или смирено да ги изпълнява, или гордо да отхвърли Бог, било в качеството си на атеист, било на богоборец. Разликата е, че единият признава съществуването Му, а другият - не (например сатаната е богоборец, но не и атеист. Той е съвсем наясно със съществуването на Бог). Приликата е, че и атеистът, и богоборецът се мислят за върха на сладоледа, за нещо, от което нищо по-прекрасно не може да съществува.
Докато “старомодният” християнин приема религията за природна даденост, за част от творението, то “модерният” християнин я разглежда като продукт на културата, нещо като архитектурата или операта - каквато реши човекът да е тя, такава и ще бъде. И действително светът е пълен с всевъзможни “религии”, с най-различни учения, ловко изобретени от разни “гурута”. И всичко е сложено на тезгяха - избирай и изповядвай!
За “модерните” християни целта на битието е щастието на човека, което съвсем не е така. Вероятно сте забелязали в американските филми, които ако не са строго атеистически, то са болезнено протестантски по дух, че героят се сърди на Бог, когато му се случи нещо неприятно: “Що за Бог ще ми причини това! Що за Бог ще допусне това!” - роптае филмовият герой, сякаш Бог съществува отпреди всички векове, само за да бъде в негова услуга и да се грижи за неговото удоволствие и забавление. Всяко свое действие, всяка своя мисъл “модерните” християни измерват през това дали допринася за човешкото благоденствие. Затова и са готови да доизмислят религията. А понякога любовта към Бог изисква да приемаш с вяра и смирение неприятни и несправедливи неща. Понякога тези неща се случват именно заради това - за да проверят вярата и готовността да ги понесеш.
За “модерните” християни пренаписването и “усъвършенстването” на християнството се превръща в интелектуално задължение. Нагаждат го според вкусовете и модите на всяка епоха. От Константин Велики, та до ден днешен, до минута и секунда днешна, християнството е принудено да води тежка война за ортодоксията. Сравнявали ли сте образите на ангелите? В Стария завет са херувими с огнени мечове. Архистратигът Михаил е във вид на римски генерал. После при католицизма са безполови младежи, за да ги видим в по-нови времена като дебелички дечица с мънички крилца (Рафаело), а в Народния театър в София тези дечица имат даже и златни пишчици.
Ересите са стари колкото и православието. Те са изповедание на богоборци - съзнати или неосъзнати сатанисти. Гностиците казват, че разумът е предостатъчен, за да се постигне Бог. Техните наследници-дуалисти приемат света за сътворен от демиург, който в случая с богомилите е сатаната - първородният син на Бог, баткото на Иисус Христос. Монтанистите изповядват “продължаващото откровение” - когато хората били прости, Бог им казал едни неща, които те можели да разберат и понесат; когато станали вече сложни и умнокрасиви, нещата се променили. Преминалият от англиканство към католицизъм кардинал Нюман нарича това “догматическо развитие” - откровението търпи развитие, а какво точно е това развитие Бог открива на... папата. Днес на мода е икуменизмът - протестантско изобретение, неистово мъчещо се да забърка и православието, за да си придаде легитимност. Идеята му се състои в това, че трябва да се фокусираме върху нещата, по които си приличаме, а нещата, по които се различаваме, да се правим, че не съществуват, колкото и непримирими да се те помежду си. Погледнете само догмата за непорочното зачатие на Богородица, според който тя (а не Христос) е зачената и родена, свободна от първородния грях. Но ако е възможно човекът да се освободи сам от първородния грях, то Боговъплъщението се оказва съвсем ненужно. Не е имало смисъл Бог да се ражда като човек, да страда на кръста, да съкруши портите на ада и да се възнесе на небесата, за да седи до Отца включително и в човешката Си природа. Но според “модерните” християни това са противоречия, на които не си заслужава да се обръща внимание. Защото Павел бил говорил на робите в Римската империя, а сега времената са други.
И при атеистите, и при “модерните” християни водеща е гордостта. Атеистите имат един вид гордост. Те се боят, че ако покажат вяра в Бог, ако допуснат съществуването на нещо по-висше от себе си, другите ще им се смеят, ще кажат, че не са достатъчно интелигентни или направо, че са суеверни неграмотни селски бабички. Ах този разум! Той е всичко, а ние имаме от него в изобилие! Гордостта на “модерните” християни е друга. Те се опитват да убедят себе си, че обичат Църквата и са много загрижени за нея. Бидейки от една страна такива, а от друга - безкрайно интелигентни и мъдри, те си въобразяват, че са длъжни да помагат на Бог в делата Му и да спасяват Църквата, често и от самата нея. Но Бог няма нужда от помощ, защото е “творец на всичко видимо и невидимо”, а що се отнася до Църквата, човек със страх и плаха надежда, осъзнал греховете си, трябва да допълзи в нея, за да проси прошка, нежели да я спасява като някой приказен богатир, като каквито се изживяват не един и двама български академични интелектуалци.
Неизменността, ортодоксията е най-ценното качество на християнската доктрина. Вижте само научните “истини” колко пъти се промениха за времето, през което Евангелието е едно и също! А през цялото време същите умници, които измислят и после с благосклонен присмех отхвърлят научните теории, искат да променят и него. Кои сме ние, та да редактираме неща, минали през седем вселенски събора и утвърдени за хилядолетия? Не сме ли лекичко нескромни? Ако се спънем на улицата и си разбием носа, не се хвърляме да преосмисляме гравитацията и да променяме посоката є, а просто си гледаме по-внимателно в краката.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
