Папа Лъв: Учените, използващи космическия телескоп „Джеймс Уеб“, виждат семената, които Бог е посял във Вселената

Учените, използващи космическия телескоп „Джеймс Уеб“, виждат „семената, които Бог е посял във Вселената“, каза папа Лъв XIV, добавяйки, че е „вълнуващо време да си астроном“.

По думите му телескопът разкрива чудеса, за които авторите на библейските писания могат само да мечтаят, а изображенията му на най-старите и най-далечни галактики в космоса изпълват хората с чувство на „мистериозна радост“.

Папата проведе аудиенция за млади астрономи, посещаващи лятно училище във Ватиканската обсерватория извън Рим тази седмица, фокусирайки се върху работата на телескопа.

Той им каза, че това е „наистина забележителен инструмент“, който означава, че „за първи път можем да надникнем дълбоко в атмосферата на екзопланети, където може да се развива живот, и да изучаваме мъглявините, където се формират самите планетарни системи“.

Телескопът, който беше изстрелян на Коледа през 2021 г., обикаля около слънцето на фиксирано разстояние от милион мили от Земята. Той е успял да открие галактики, образували се преди повече от 13,5 милиарда години, само 290 милиона години след като Вселената се е родила в Големия взрив. Също така е открил намеци за евентуален извънземен живот в атмосферите на далечни планети.

„Авторите на свещените писания, писали преди толкова векове, не са имали предимството на тази привилегия. И все пак тяхното поетично и религиозно въображение е размишлявало какъв е бил моментът на сътворението", заяви папата. 

Той цитира пасаж от Книгата на Варух, която се разглежда като част от Стария завет от католиците, но не и от протестантите, който гласи: „Звездите светеха в стражи и се радваха; и техният Създател ги повика и те казаха: „Ето ни!“, сияейки от радост за този, който ги е създал.“

Той добави: „В наши дни, не ни ли изпълват и изображенията на Джеймс Уеб с удивление и всъщност с мистериозна радост, докато съзерцаваме тяхната възвишена красота?“

„Не се колебайте да споделите радостта и удивлението, родени от съзерцанието ви на „семената“, които, по думите на Свети Августин, Бог е посял в хармонията на Вселената. Колкото повече радост споделяте, толкова повече радост създавате и по този начин, чрез стремежа си към знания, всеки от вас може да допринесе за изграждането на по-мирен и справедлив свят", каза Лъв XIV на участниците в лятното училище близо до езерото Албано, на час път с влак югоизточно от Рим.

Той добави, че „със сигурност това трябва да е вълнуващо време да си астроном“, отбелязвайки, че телескопът е уловил „древната светлина на далечни галактики, която говори за самото начало на нашата Вселена“. Той заяви пред астрономите, че работата им „е предназначена да е от полза за всички ни“ и ги помоли да „бъдат щедри в споделянето на това, което научават и преживяват“.

Ватиканът прекара години в опити да поправи научната си репутация, след като през 17-ти век преследва Галилео Галилей и го поставя под домашен арест, след като публикува трудове, съгласни с Коперниковата гледна точка, че Земята обикаля около Слънцето, а не обратното.

Миналата година „Таймс“ посети Ватиканската обсерватория, за да се срещне с нейния директор, брат Гай Консолманьо, известен експерт по метеорити. Той каза, че католическата църква е била водещ световен авторитет по астрономия в продължение на векове преди аферата с Галилео, отбелязвайки, че съвременният григориански календар е създаден от астрономите на Ватикана, които са коригирали грешки в юлианския календар, създаден от римляните.

Голяма част от научните изследвания, проведени в средновековна Европа, са се провели в католически университети, каза той.

Консолманьо се срещна с папата в обсерваторията тази седмица и каза: „Общуването ни беше приятно, но кратко. С право, той прекара по-голямата част от времето си в разговори със студентите. Радвам се, че ни предостави лична аудиенция. Неговото красноречиво слово разбира се, говорят сами за себе си.“