Пенсии осигуряват всеки трети лев на домакинствата

Живеем с малко над 1000 лв. на месец

Разчитаме по-малко на заеми, за да закърпим семейния бюджет

Рязко нарастват изкараните пари от свободни професии и частна практика

Пенсиите и социалните плащания осигуряват всеки трети лев в домакинските бюджети, показват данни на Националния статистически институт. Размерът на пенсиите е от решаващо значение не само за изхранване на самите пенсионери, а за общото ниво на доходите в страната.

През първото тримесечие на годината средният доход на човек е 1090 лв. на месец. Сумата е почти колкото една минимална заплата за страната. Но доходите се разделят на всички членове на семействата. Затова дори съпрузите да получават високи заплати, ако имат деца или в семейството има безработен или пенсионер, доходите на човек намаляват значително.

За година средният доход на човек е нараснал с близо 144 лв., или с 15,2%. Работните заплати имат най-голям дял в доходите на семействата. Заплатите осигуряват 56,4% от всички доходи. На второ място по значимост са пенсиите, които осигуряват 31,5% от месечните доходи на домакинствата. Като добавим и обезщетенията за безработни, добавките за деца и другите социални плащания се оказва, че всеки трети лев (33,8%) на домакинствата идва от държавния бюджет.

Следващият по големина източник на доходи на българите е самостоятелната заетост. Това е дейност, при която човек извършва стопанска дейност, работи на свободна практика или като свободна професия, или извършва самостоятелно някаква дейност без да наема работници. Самостоятелната заетост осигурява средно 7 на сто от парите на домакинствата. В рамките на година доходите на българи от самостоятелна заетост са нараснали с над 42 на сто. Оказва се, че много хора работят нещо извън това, за което получават заплата, или осъществяваната самостоятелно дейност е основен източник на доходите им. Тук например влизат майстори, консултанти, адвокати и лекари, които не работят за фирма, а работят за себе си или имат частна практика.

Данните на НСИ показват, че намаляват тегленията на пари от спестяванията и взимането на заеми за закърпването на месечния семеен бюджет. Същевременно има ръст при ипотечните заеми, но тяхната цел е покупка на жилищни имоти, а не текущи разходи на домакинствата.

Голям е делът на разходите за здраве

Ядем по-малко хляб и картофи

Нараства потреблението на плодове и зеленчуци

 
Намалява потреблението на месни продукти, но ядем повече месо.

Българите намаляват потреблението на хляб и картофи, но ядат повече плодове и зеленчуци, показват данните на НСИ. Това става благодарение на увеличението на доходите на домакинствата. През първото тримесечие на годината всеки е изял средно по 16,9 кг хляб и тестени изделия, при 18 кг за същия период на миналата година. Потреблението на картофи е намаляло до 6,7 кг на човек за тримесечие.

Потреблението и на плодове, и на зеленчуци е близо два пъти по-голямо от това на картофи. Консумацията на плодове е нараснала до 12,9 кг на човек за тримесечие, а на зеленчуци - до 14,5 кг на човек, показват данните на Националния статистически институт.

Любопитно е, че леко нараства и консумацията на прясно и кисело мляко. Същевременно хората ограничават потреблението на сирене и олио, като фактор за това са високите им цени. Интересно е, че малко намалява потреблението на месни произведения, а нараства консумацията на месо. Явно много хора предпочитат вместо да купят колбаси, в които не са сигурни какво има, да вземат месо. Фактор за избора на потребителите са и цените. Колбасите са значително по-скъпи от месото. Затова потреблението на месо е над два пъти по-голямо от това на колбаси, филета, бекони и други месни продукти.

Без промяна остава потреблението на яйца, зрял фасул и захар.

За храна отиват 30% от разходите на домакинствата

Даваме за осигуровки и данъци 18% повече

Живеем с малко над 1000 лв. на месец

За храна семействата дават 30 на сто от всичките си разходи.

Най-много нарастват разходите на домакинствата за плащане на налози, показват данните на НСИ. В рамките на година плащаните от домакинствата данъци и осигуровки са нараснали с над 18 на сто.

Разбира се, хората, които работят, плащат данъци и осигуровки, а децата, пенсионерите и безработните не плащат налози за парите, с които изкарват месеца. Оказва се, че плащаните от домакинствата налози са повече от разходите им за наеми и плащане на битови сметки. Данъците и осигуровките имат дял от 15,5% от разходите на семействата, а за наеми и битови сметки отиват 12,2% от парите на домакинствата.

За храна семействата дават 30 на сто от всичките си разходи. Средно на месец разходите за храна на един човек са 286 лв., показват данните на НСИ. Към тях можем да добавим близо 39 лв. на месец за алкохол и цигари. Така общо по 325 лв. на месец са разходите на човек само за храна, алкохол и цигари.

Разходите за храна, както и за алкохол и цигари, са нараснали с над 4 на сто за година. Увеличението на разходите за храна е с 35 лв. на човек на месец спрямо миналата година, а за алкохол и цигари - с 5 лв. Така при двама родители с едно дете увеличението само на тези разходи е със 120 лв. на месец.

Българите дават по-голям дял от разходите си за здравеопазване спрямо останалите жители на страните от ЕС. В България 6,4% от парите на хората отиват за здравето им. Това е повече, отколкото разходите за свободно време, културен отдих и образование, както и повече от разходите за обзавеждане и поддържане на дома.