Петокнижие Анжелово: равносметката на един живот

Премиера на фестивала “Синелибри”

Излиза документален филм за прочутия сценарист и писател 

Симона Илиева

През 2022 г., в навечерието на неговия 100-годишен юбилей, една жена тръгва по следите на историята, за да научи повече за своя дядо, Анжел Вагенщайн.

Петокнижие Анжелово, документален филм с режисьор Лъчезар Аврамов, сценарист Димитър Стоянович, оператор Рали Ралчев и продуцент - Жаклин Вагенщайн.

Замислен като подарък за неговия 100-годишен рожден ден, филмът предлага на българската публика и общество любопитен поглед към житейската траектория на Анжел Вагенщайн, който представлява всичко, което трудно би се събрало в един образ. Евреин. Атеист. Комунист. Сценарист. Писател. Дисидент. Идеалист. Неудобен общественик. Син. Баща. Дядо. Как е възможно един човек да събере в себе си всичко това?

Има един въпрос, който стои в основата на документалния филмов проект. Как човекът Анжел Вагенщайн, преживял смъртна присъда и свидетел на три политически режима, успява да преодолее всичко, през което е преминал, да съхрани себе си и да запази своя интегритет. Да остане човек.

Филмът ни я предлага в пет части: Книга 1. Homo politicus, Книга 2. Присъдата е смърт, Книга 3. Пан и кино, Книга 4. Предатели, доносници, шпиони и Книга 5. Епилог. В центъра на разказа е самият Анжел Вагенщайн, който разказва и коментира обстоятелства, свързани със своя живот и работа.

Книга 1. Homo politicus

За Жаклин и всички, които са го познавали, Анжел Вагенщайн винаги е бил просто Джеки. Български евреин с невероятно чувство за хумор. Роден в Пловдив през 1922 г. в семейството на сефарадски евреи - по занаят тенекеджии. Баща му е ултраляв, споделя Джеки. Такъв е духът на времето му и той неминуемо го бележи за цял живот.

Филмът ни представя едно момче, което се увлича по големите идеи на своето време. Младият Джеки прекарва юношеските си години в София, като обитава салоните на Модерен театър и кино “Глория”. Открива там две свои големи страсти: киното и политиката. Постепенно се превръща в homo politicus, както сам се определя. Започва да се занимава с ремсистка дейност и става ръководител на бойна група.

Междувременно се разгръща сценарият на Втората световна катастрофа. Последното число не дава мира на Джеки и го преследва до последно. Той е първият, който посреща депортираните беломорски евреи на гара “Крупник”, когато преминават българските територии. Не знае какво да направи, за да им помогне. Заговаря им на ладино, за да ги успокои. Има хора, които не знаят какво ги очаква, и млад човек, който не знае какво да направи, за да им помогне. Споменът за това кошмарно преживяване е толкова жив и непреодолим за него, че води до създаването на сценария за неговия най-успешен международен филмов проект, прославил България и пробил Желязната завеса, а именно “Звезди” (1959).

Книга 2. Присъдата е смърт

Междувременно Джеки е осъден на смърт и изобщо не е сигурно, че той някога ще може да напише сценария за този филмов шедьовър. Джеки отива в София, за да се снабди със средства за акцията, но е предаден и арестуван. Измъчват го в продължение на 15 дни. Вкарват го в Централния софийски затвор. Осъден е на смърт с присъда в името на Негово Величество Царя от 16 февруари 1944 г. Когато узнава присъдата си - смърт чрез обесване, - просто се засмива.

Излиза от затвора на 8 септември 1944 г. На следващия ден парадите се сменят и вражеските армии, нацистката и съветската, разменят местата си, спомня си той пред камера. “Това е”, отбелязва Джеки.

Книга 3. Пан и кино

След като Джеки вижда мечтата си за победа на социализма осъществена, той насочва творческата си енергия в киното. През 1947 г. е един от дванадесет българи, приети във ВГИК, кинематографския институт в Москва. Дипломира се за две години вместо за пет.

Филмът “Звезди”, споменат по-рано, който печели наградата на журито на МФФ в Кан през 1959 г., е следващото чудо за българското кино, което се случва благодарение на сценарния талант на Анжел Вагенщайн. По ирония на съдбата “Звезди” е забранен в България, което нанася силен удар върху Вагенщайн. И точно този парадокс е сред най-силните моменти в биографията му: човекът, който посвещава таланта си на българското кино и печели за него международна награда, остава дискредитиран и дори “наказан” от властта в собствената си страна.

Книга 4. Предатели, доносници, шпиони

Член на БКП, защитник на левите си младежки идеали, които отстоява цял живот, Джеки осъзнава, че социалистическият режим в България не е онази справедлива система, за която е мечтал. Системата, от своя страна, е наясно, че не може да му се довери. Доста е разочарована от него, както чуваме във филма. Държавна сигурност превръща Вагенщайн в поредния следен и подслушван интелектуалец. Досието му нараства в продължение на две десетилетия. Разглеждат дейността му преди и след 1944 г. Агентурата произвежда десет тома оперативни разработки върху Вагенщайн.

Филмът на Лъчезар Аврамов и Жаклин Вагенщайн си служи с две основни средства, чрез които се опитва да представи и реконструира образа му - от една страна, личната и семейна памет за Джеки, за човека, когото близките му познават и обичат, както и коментари на общественици и интелектуалци, които са го познавали, а от друга - държавният архив и разкритията от прочита на томовете в Комисията по досиетата, които го превръщат в обект, в предмет на съмнение, подозрение и наблюдение.

В периода на късния социализъм и по време на перестройката Анжел Вагенщайн е активен участник в настъпващите процеси на демократизация. Той е един от дванадесетте български интелектуалци и дисиденти, поканени на закуска с френския президент Франсоа Митеран в София през януари 1989 г., месеци преди падането на Берлинската стена.

Впоследствие Анжел Вагенщайн се оттегля от двете си големи страсти - политиката и киното, за да се посвети на литературата. Може би това е част от равносметката. Защото ако през младостта си Вагенщайн се опитва да променя историята чрез революционно и политическо действие, а след това да я представя посредством киното, в литературата той сякаш намира друго пространство - на мисълта и свободата от действителността.

Книга 5. Епилог

Филмът не претендира да разреши окончателно загадката Анжел Вагенщайн. По-скоро предлага една възможна версия на този човек - версия, в която евреинът, комунистът, дисидентът, сценаристът, писателят и общественият човек, както и малкият човек, който стои зад всички тях, не се изключват взаимно, а съществуват едновременно. Когато в края на филма Джеки казва какво очаква да остане след него, той не посочва наградите, сценариите, книгите или политическите си заслуги. Той посочва своето човешко наследство.

Войната, нелегалната борба, мъченията и смъртната присъда, наблюдението на Държавна сигурност, политическите му разочарования и всичко останало, през което преминава, не успяват да го сведат до човек, който може да бъде обяснен само с една историческа роля, една идеология или един етикет.
Филмът е с продължителност 106 минути.