Политологът проф. д.п.н. Георги Манолов, ректор на ВУСИ, пред „Труд“: Заради неколцина печалбари е ужасно да наричат колегите “летящи професори”

В нашето висше училище социалните програми не са куха рекламна фраза

В годините на прехода вече няколко пъти Министерството на образованието прави реформи. Поредните предложени промени във висшето образование са налице, а мнозина вече ги нарекоха фундаментални. Срещу някои от тях очаквано и естествено има и съпротива. Ще успеят ли те да бъдат прокарани и какво ще се случи с нашето висше образование - по тези въпроси разговаряме с ректора на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив проф. Георги Манолов.

- Проф. Манолов, Министерството на образованието предложи фундаментални промени в Закона за висшето образование, ясно е, че предстои нова реформа. С оглед на записаното в промените вече има сериозна съпротива и, изглежда, че няма да е лесно тези реформи да бъдат прокарани. Какво мислите Вие?

- Съпротивата не е случайна, но е напълно естествена реакция, доколкото се хвърля камък в блатото на сегашното статукво във висшето образование. Промените наистина са фундаментални, понеже засягат редица важни елементи от модернизирането на сегашния закон, като: прецизиране на ролята на държавата в управлението на университетите; повишаване на критериите за акредитации на висшите училища; създаване на нови възможности за „отваряне“ на научноизследователската дейност към икономиката и обществото и др. Но, както и по-други поводи съм изтъквал, на нас по-скоро ни е необходим единен закон за висшето образование, академичния състав и науката в България, който да реши цялостно ключовите проблеми в тази област.

- Каква ще бъде ролята на замислената Национална карта на висшето образование? Ще може ли тя да помогне по някакъв начин за постигане на целите, заради които се прави? Някои Ваши колеги вече я нарекоха „несериозна“. Какво й е несериозното?

- Подкрепям изготвянето на такава национална карта поради няколко същностни причини: първо, ще се въведе ред в определянето на териториалната и профилната структура на висшето образование; второ, ще се диференцират, утвърдят и наложат изявените университетски центрове като водещи в съответните професионални направления; трето, ще се преструктурират различните висши училища в регионите на страната според настъпилите социални, икономически и демографски изменения; и последно, ще се сложи край на разгулното роене на образователни филиали в държавата.

- За временен мораториум върху разкриването на нови висши училища и за затягане на правилата за акредитация се говори от години, сега това е записано в промените. С какво това ще помогне на висшето образование, ще се постигне ли търсеният ефект или напротив - ще задълбочи проблемите?

- Не смятам, че въвеждането на временен мораториум ще спомогне за разрешаването на проблемите във висшето образование. Нека не забравяме обаче, че като замисъл тази мярка се отнася само за държавните висши училища (така е в проектозакона), където държавата като собственик има право да оптимизира техните структури.

- Някои твърдят, че забраната ще доведе до познатата ситуация „за едни може, а за други не може“. Така ли е?

- Тези твърдения не са лишени от основания, защото по стародавна българска традиция все някой или някои ще се промуши/ат между законодателните клаузи поради факта, че е „наше момче или момиче“. И докато ние продължаваме да си я караме по нашенски, реформите отново ще удрят на кухо, и което е още по-неприятно - все повече ще изоставаме от водещите държави във висшето образование.

- Проблемът с т.нар. „летящи професори“ също влиза в промените, т.е. един преподавател ще може да участва в акредитацията само на едни вуз, а не на два, както е досега. Това обаче също среща сериозен отпор - преподавателското лоби е доста силно.

- Позволете ми най-напред да внеса малко яснота относно този отвратителен термин „летящи професори“, за чието внедряване Вие нямате никаква вина. Обикновено с него се идентифицират всички колеги, които изкарват допълнителни трудови доходи (забележете - трудови!) на втори трудов или граждански договор. И като оставим настрана неколцина печалбари с академични титли, които особено през 90-те години на миналия век хвърлиха петно върху професорския авторитет сред обществеността, днес много трудно ще намерите подобни „летящи екземпляри“ в българските висши училища. Нещо повече, абсолютно несъстоятелни са подобни определения за огромната маса качествени хабилитирани преподаватели, които почтено и достойно заработват допълнителни възнаграждения към своите не особено високи заплати. Що се отнася до втората част на въпроса Ви, моят отговор е категоричен: непризнаването на втория трудов договор за акредитацията на друго (второ) висше училище повече ще навреди, отколкото да помогне на университетите. Защото, ако това стане, ще се изправим пред угрозата да бъдат закривани цели специализирани катедри, които нямат необходимия брой преподаватели поради факта, че са създадени като част от нови професионални направления през годините на прехода.

- С промените не се ли засилва контролът върху висшите държавни училища? Става дума за сключване на договори между ректорите им и просветния министър. Това всъщност не нарушава ли автономията на вуза? Освен това министърът е политическо лице и така може да влезе в академичните води?

- Напротив, точно обратното. Най-после след 1995 г. (тогава е приет сегашният закон ) българската държава ще има правото да упражнява контрол чрез министъра на образованието върху дейността на държавните висши училища. Тук политически натиск или грубо посегателство върху университетската автономия няма, тъй като става въпрос за годишен отчет на ректорите пред принципала на държавните университети. И още, по тази логика и Сметната палата например би трябвало да не прави проверки на университетите заради академичната автономия.

- Да видим как е при частните вузове. Вие доволни ли сте от промените? Доколкото зная, е имало идея за ограничаване на броя на „частните“ кандидат-студенти, но все пак това не е записано.

- Разгледани като едно цяло, предложените промени не накърняват интересите на частните вузове, защото законът естествено е адресиран до всички субекти във висшето образование, независимо дали са държавни или частни. В този смисъл няма предложено законово ограничение за броя на „частните“ кандидат-студенти, доколкото това е прерогатив на НАОА, която определя капацитетите на висшите училища, въз основа на който министерството ежегодно изготвя за Министерския съвет предложение за приема.

- Доколко промените в закона ще позволят да са „развързани ръцете“ на частните висши училища за прием, такси и други?

- Както при повечето законодателни изменения, така и тук има клаузи, които не само че не развързват, но и буквално ще „усучат“ дейността на всички вузове. Така например в чл. 7 е предвидена нова алинея, с която се забранява плащането на такси, удостоверяващи и легитимиращи едно или друго студентско положение с различни видове документи. В това няма нищо лошо, но все пак нека не пропускаме, че за изготвянето на тези документи се изразходват ресурси, консумативи, труд и пр., които, разбира се, се заплащат. И друг пример: предвижда се програмната акредитация да се намали от 6 на 4 години, като се извършва едновременно по график във всички висши училища по едно и също професионално направление, което според мен е недоглеждане и е трудно осъществимо.

- Обмисляното увеличение на таксите за държавните вузове как се отразява на кандидат-висшистите?

- За това би трябвало да попитате ректорите на държавните университети, макар че никой от студентите не обича да му увеличават каквито и да е такси. Но следва да се замислим върху въпроса доколко е допустимо да има платено обучение на студенти (извън държавния прием) в държавните вузове...

- Студентите намаляват по простата причина, че мнозина отиват да учат или живеят в чужбина. Вие имате ли проблеми и как се справяте с недостига на студенти?

- Проблемът наистина е тревожен, защото поради редица социални и демографски причини количеството на студентите перманентно намалява. Тук няма изпитани рецепти, но има няколко същностни неща, които са определящи: високото качество на обучението, модерната материална база, професионалният преподавателски състав и изисканият образователен мениджмънт. В този смисъл ние нямаме проблеми за набиране на студенти.

- Парите за такси са един от важните проблеми. Промените в закона предвиждат тяхното увеличение, но при частните вузове все пак е различно. И вие обикновено отвръщате на държавните с атрактивни социални програми. Не всеки обаче може да издържи на тях. Какво правите във вашия вуз?

- Всичко зависи от добрите финансови постъпления и разумните бюджетни разчети. С гордост ще отбележа, че при нас социалните програми не са куха рекламна фраза, което се потвърждава от следните факти: напълно безплатно обучени - 18 дипломирани кръгли сираци, от които 4 завършили деца на загинали полицаи при изпълнение на служебния им дълг; 451 души с от 20- до 50-процентово намаление на таксата; 150 - с 10-30% редуцирана такса и др. От тази година имаме нови преференции за нашите студенти в професионално направление „Национална сигурност“, каквито са: от 33 до 11% намаление на бакалавърските такси за полицаи, действащи служители, семейни двойки (включително и отстъпки за 1, 2, 3 деца) и други категории хора в системата на МВР, МО, ДАНС, ДАР; 11% отстъпки за обучението в магистърска степен по всички специалности и др.

- Законопроектът предвижда закриване на вузове за лошо качество. Доколко обективни са показателите и методиката за оценяване, които изготвя Акредитационният съвет, и има ли опасност субективният фактор, както понякога се случва, да доведе до корупция?

- Доколкото разбирам, става дума за отнемане на акредитацията (институционалната и програмната) на висшите училища от НАОА. Подобен акт е напълно допустим, след като: първо, той отговаря на разработените нови критерии за оценяване от Акредитационния съвет; и второ, това е солиден лост за повишаване на качеството на обучението в българските вузове. Трудно е да се прогнозира обаче дали субективният фактор в лицето на Акредитационния съвет (и експертите на Агенцията) ще бъде неподвластен на корупционни схеми. Поне засега лично на мен не са ми известни подобен род прояви.

- Заради ниския стандарт тук се смята, че не са останали много подготвени кадри, образованието се развива хаотично. Защо се губи връзка с нуждите на бизнеса, защо няма визия за икономиката?

- Не съм съгласен с тезата, че в България не са останали подготвени кадри, въпреки че постоянно намаляват. Дилемата е сериозна, а нейните измерения са глобални - социални, политически, икономически, културни, народностни и др. И друго, у нас никога не е имало институционална система, която да наблюдава развитието на нашите студенти и висшисти в чужбина с цел да ги връща и интегрира отново като безценен кадрови потенциал в различните социални сектори в страната.

- Изкушавам се да насоча разговора ни и в друга посока - политиката, все пак освен ректор Вие сте и политолог. Според Вас това управление има ли достатъчно експертиза и капацитет за справяне с тежките ситуации?

- Според мен едно правителство изчерпва своя капацитет или когато постига много слаби резултати (неизпълнени обещания, нереалистични програми), или когато е свалено при форсмажорни обстоятелства (кризи, стачки, демонстрации), или когато е принудено да отстъпи поради международна конюнктура (външен натиск, неподкрепа от партньорите, участие в международен скандал) и др. В този контекст обаче ще поставя малко по иначе въпроса, като говорим за стратегия за развитие на България в близък и далечен план (5-10-15 години). Защото вече тридесет години ние нямаме консенсус между основните политически сили по жизнеопределящите приоритети за развитието на страната - националната сигурност, икономическото развитие, образованието, здравеопазването и др. Тоест цивилизационният път е начертан и ясен (членството в ЕС и НАТО), пилотът здраво е стиснал руля, но поради липса на приети национални приоритети самолетът, наречен „България“, е твърде податлив на променливи политически турбуленции.

- Колкото и управляващите да отчитат успехи, българите продължаваме да сме на опашката по стандарт в ЕС, знаем си, че от години сме на индивидуално оцеляване. Какъв е начинът всички властимащи да свалят розовите си очила?

- Властимащите имат уникалния шанс да решат проблемите на страната само по един възможен начин: високоотговорна политическа дейност във всички социални сфери (икономика, бизнес, образование, култура, изкуство, социален сектор и др.) за измъкването на България от тресавището на бедността и за повишаване на жизнения стандарт на хората.

Нашият гост

Проф. д.п.н. Георги Манолов (1958 г.) е ректор на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) - Пловдив, и един от неговите основатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и избирателни системи и др. Главен редактор на сп. “Политика и сигурност”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически изследвания “Макс Вебер” - Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни публикации у нас и в чужбина, а книгата му “Политическият елит” наскоро бе издадена и в Германия.