Лидия Шулева, бивш вицепремиер и социален министър, пред „Труд news“: Демографската криза не може да гарантира високи пенсии

Огромна грешка беше ковид добавката да бъде към пенсията

Социалните пенсии трябва да отидат в бюджета на социалното министерство

Политическата нестабилност допринесе да се задълбочат проблемите в пенсионната система, смята бившият вицепремиер и социален министър Лидия Шулева. Управляващите задължиха пет ведомства да напишат пътна карта за нов пенсионен модел, което трябва да доведе до оздравяване и предвидимост в пенсионната система. Според Шулева това трябва да стане, защото 25 години след приемането на пенсионния модел са се натрупали известни изкривявания  на първоначално замисления модел и би било добре ако се преодолеят сега. Тя смята, че може да започне увеличаването на осигурителните вноски, както е предвидено, но трябва да се държи сметка как това ще се отрази на пазара на труда, защото нещата са свързани.

- Как ще коментирате идеята на управляващите за пенсионна реформа? Какво налага това, госпожо Шулева?
- Откакто следя модела на пенсионната система, който се въведе след 2000 година с въвеждането на тристълбовия модел, непрекъснато говорим за реформи. Но съществена реформа не се е осъществила. И сега се говори за реформа, за определени действия, които трябва да се предприемат. Не че нещата не трябва да бъдат променени, защото в този 25 годишен период се натрупаха известни изкривявания  на първоначално замисления модел и би било добре ако се преодолеят сега.

- Какви изкривявания имате предвид?
- На първо място това е нарушаването на основния принцип „принос-права“. Този принцип е нарушаван драстично през годините. А приносът, който човек има към пенсионната система, трябва да съответства на правата, които получава, като разбира се, трябва да се има предвид и солидарният принцип, на който се основава първия стълб на пенсионната система. А той е, че на по-ниските пенсии се дава по-голям процент права. Но не трябва да се отива в крайности и в грубо на нарушаване на този принцип, защото през годините сме свидетели на точно такива проявления.

- Например минималната пенсия непрекъснато се повишава и се доближава вече до средната, които получават лекари, учители и други хора с голям принос към обществото...
- Да, при това тя се увеличава административно. Защото солидарният принцип определя каква да бъде вашата пенсия според дохода и стажа на който сте се осигурявали и съответно с колко може да бъде увеличена според този солидарен принцип. С административни мерки съвсем произволно, без да се съобразяват с този принцип, определени политически сили, казват – ние увеличаваме пенсиите с еди колко си.  И се получава една голяма несправедливост – хора, които са се осигурявали и са имали сериозен принос в пенсионната система, получават колкото други с минимален принос. Това поражда проблеми в самата система и води и до по-големи разходи. Не може да се използва пенсионната система за решаване на социални проблеми. Хората трябва да получават пенсии съгласно правилата на пенсионната система, а когато пенсиите им са под жизнения минимум, тя трябва да бъде допълвана от фондовете на социалните плащания. За тези плащания трябва да има оценка – дали този човек получава пари от друго, например дали работи или от наем. Това бе заложено още в самото създаване на системата, но през годините сериозно се нарушава и в крайна сметка първият стълб на системата се превръща в едно социално плащане. Така най-ниските слоеве се възползват за сметка на останалите хора, които ги издържат.

- Излиза, че социалните пенсии трябва да се отделят от пенсиите за труд, така ли?
- Това е нещо различно. Нека да направим разграничение. Искам да припомня някои неща, за които трябва да си даваме сметка. Когато станах министър на социалната политика през 2001 година, заварих около два милиона работещи. Един милион и половина от тези работещи се осигуряваха на минимална работна заплата – от директора до чистачката. Всички тези хора, които са се осигурявали на минимална работна заплата, няма как да очакват да получават високи пенсии. Тогава ние въведохме така наречените осигурителни прагове, и това се отрази впоследствие на пенсиите на хората, които са се осигурявали на по-нормални възнаграждения. Но този период, в който много хора са се осигурявали на минималната работна заплата, си остава и оказва влияние върху техните пенсии. Другото нещо, което имаше огромно влияние върху ниските пенсии,  беше голямата безработица, която заварихме през 2001 година. След голямата приватизация имаше 750 000 безработни, които дълги години нямаха трудов стаж. Това също се отразява на ниските пенсии. Всички тези фактори в крайна сметка доведоха до това в днешно време много хора да са с минимални пенсии, които се увеличват административно. И когато минималните пенсии са около и под линията на бедността, те трябва да се допълват от социалните фондове. Социалните пенсии са съвсем друг вид – те не са свързани с трудова дейност. Те се дават на възрастни хора над определена възраст, които не са се осигурявали или нямат необходимия трудов стаж. Наричат ги социални пенсии, но на практика те са социални помощи, те се дават не на основа осигурителен стаж, а на възраст. И точно тези пенсии трябва да бъдат отделени от консолидирания бюджет на осигурителната система.  Защото когато говорим колко са разходите за пенсии, се включват и те, независимо че са в отделен фонд. Те трябва да отидат в бюджета на социалното министерство, а не в бюджета на осигурителната система. Доколкото знам, за пенсии са предвидени около 24 милиарда, а за социалните около два милиарда. Това са два процента, но те влияят. Има и други изкривявания, които са наследени правила от много минали години...

- Кажете за какво става дума?
- Това е т.нар. превърнат стаж в първа категория, който понякога надхвърля годините на човека. Т.е. той е на 50 години, но вече има превърнат стаж сто години! Това е факт. Защото има редица случаи, в които точно тези превърнати години надвишават възрастта на хората. Това също води до определени дисбаланси в системата. Когато става дума за пътната карта за пенсионната реформа, трябва да се имат предвид докладите  на НОИ, на МТСП и на Икономическия и социален съвет. В тези анализи едно от нещата, които се предлага, е когато се преобразува стажа, тези хора които се пенсионират от първа и втора категория ако примерно те се пенсионират при 20 години стаж, а се изискват 40 години стаж при трета категория, то техния стаж да се трансформира в 40 години. Ако примерно се изискват 40 години стаж да се пенсионираш, а ти се пенсионираш при 20 години стаж, те да се трансформират в 40. Смятам, че това предложение е справедливо, защото обратното води и до ограничаване на максималните пенсии, което също е несправедливо. Защото хора, които са се осигурявали на максималния осигурителен доход и имат реално голям трудов стаж в крайна сметка не могат да получат полагаемата им се пенсия.

- Трябва ли да бъде вдигната осигурителната вноска? 
- Това също е въпрос на анализ и на баланс, бих казала. Ще дам един пример от 20 и повече години назад, когато стартира новият модел. Тогава осигурителната вноска беше 32 процента за трета категория. Не бива да забравяме и един друг факт, който се пропуска. Безработицата по същото време беше 19.7 процента. Така че има много пряка връзка между осигурителните вноски, които бизнесът трябва да плаща, и осигуряването на работа. Колкото повече са разходите за труд, толкова по-малко работни места се осигуряват. Данък върху печалбата беше 29 процента, имаше прогресивно високо облагане на личните доходи и всичко това водеше до оскъпяване на разходите за труд и респективно към най-високите исторически размери на безработицата. Когато говорим за увеличаване на осигуровки и на данъци  трябва да имаме предвид, че това влияе с обратен знак на намирането на работа, на заетостта. Така че трябва много внимателно да се подхожда по тези въпроси - как увеличението ще се отрази на пазара на труда, тъй като сега ниските данъци и осигуровки доведоха до изключително ниска безработица и дори до липса на работна ръка. Може да започне увеличаването на осигурителните вноски, както е предвидено, но трябва да се държи сметка как това ще се отрази на пазара на труда. Нещата са свързани.

- Има консенсус за повишаване на адекватността на пенсиите, за да се гарантира достойно ниво на живот за пенсионерите. Какво да разбираме под „адекватна пенсия“, госпожо Шулева?
- Въпросът няма еднозначен отговор. Защото този модел, по който работи първия стълб, е създаден навремето от Бисмарк в Германия, когато средната възраст на населението е била 24 години. В момента средната възраст в България е над 45 години. Един такъв модел, при първия стълб, работи ефективно и дава възможност за високи пенсии на младо население, което може да плаща пенсиите на възрастните. Когато има много повече млади и по-малко възрастни, може да се плащат по-големи пенсии. При нас със средна възраст над 45 години твърде малко са хората на трудоспособна възраст, които могат да плащат пенсии на възрастните хора, с  каквито и осигуровки да натоварваме тези малко работещи хора за да има приход в първия стълб. Демографската криза не може да гарантира високи пенсии. Очакваше се вторият стълб да допълни една пенсия от първия стълб, което да компенсира 60-70 процента от дохода, върху който си се осигурявал. Но първо, ние много години не въведохме мултифондовете, второ - започнахме  да плащаме пенсии от втория стълб при 20 годишен период на внасяне, което е наполовината от този, който е необходим. И в крайна сметка там все още няма достатъчно добра реализирана доходност, предвид това, че те можеха да инвестират основно в държавни ценни книжа при ниска доходност. Законът за мултифондовете доколкото знам е внесен в Министерския съвет и се надявам това да се промени и да се осигури една по-висока доходност във втория стълб, макар че там останаха само пет процента, което е сравнително ниска вноска в него. При тристълбовия модел има възможност и за доброволно осигуряване. Проблемът е, че много малко хора правят осигуровки в тези доброволни фондове, които биха могли да допълнят и да достигнат т.нар. адеквантост на пенсиите. Настъпват новите поколения и те имат вече съвсем друго отношение към управлението на собствените си финанси. На нашето поколение половината и повече живот мина при социализма и наследени стереотипи от миналото не ни позволяваха да имаме активно управление на личните си пари, основно разчитаме на държавата. Новите поколения все повече взимат нещата в свои ръце и смятат, че могат да управляват личните си финанси по-добре от държавата. Трябва да се предвидят финансови стимули за такива хора. Това е нещо,за което много малко се говори, но трябва да бъде проучено за бъдещата пътна карта на пенсионния модел.  

- Като социален министър Ивайло Калфин проведе реформа за повишаване на възрастта за пенсиониране. Налага ли се отново тя да се вдига?
- Всички данни показват, че продължителността на живота се покачва. Дай Боже да се вземат мерки в областта на профилактиката. И ще се стигне до ситуация, когато хората ще имат възможност да работят по-дълго време – ако са здрави. Така че в някой бъдещ момент, постепенно и плавно в зависимост от това какъв е здравния статус на населението да, възможно е възрастта за пенсиониране да се увеличава. 

- Днес се отчита като грешка вкарването на Ковид добавката във всички пенсии...
- Наистина това бе едно изкривяване на пенсионната система, защото пак е нарушен основният принцип „принос-права“. Нямаш никакъв принос срещу това да получаваш ковид добавка. Тези добавки трябваше да бъдат дадени от социалното министерство като социална помощ във време, когато имаше нужда от лекарства и лечение в една епидемия. Нямаше нищо лошо в това да има една социална подкрепа за възрастните хора в този момент. Но беше огромна грешка това нещо да се прави през пенсиите. То създаде допълнителни дисбаланси, приемайки, че това е част от пенсията и вече не можеш да го отнемеш. А защо на новите пенсионери трябва да се дават тези добавки при положение, че отдавна няма ковид? Това са груби политически грешки, същото нещо е и с т. нар. Коледни и Великденски добавки. Няма нищо лошо такива да се дават, но това са социални бонуси, а не пенсии. Тези, които ги получават, са имали най-малкия принос, а другите, които са имали много по-голям, не получават нищо. Това е несправедливо.  

- Как политическата нестабилност през последните 4-5 години допринесе да се задълбочат проблемите в пенсионната система?
- Тя доведе до тези волунтаристични действия в пенсионната система. Когато имаше служебни кабинети и парламенти без ясно управляващо мнозинство, всяка една партия, без да носи никаква конкретна отговорност, тъй като не е в управлението, си предлагаше каквото ѝ хрумне. Спомням си как при ковид добавките най-напред една партия искаше те да са 60 лева, друга предложи 100, трета – 120 лева! Това означава, че когато не носиш отговорност за финансите на страната и за бъдещите последствия от действията си, стигаме до такива неща. 

Нашият гост
Лидия Шулева е родена е във Велинград. Завършва електроника във ВМЕИ „В. И. Ленин“, София и  следдипломно обучение във ВИИ „Карл Маркс“ (УНСС). След дипломирането си във ВМЕИ работи като инженер. В началото на 1990-те г. започва частен бизнес, става оценител на предприятия за приватизация. От 1996 до 2001 г. е изпълнителен директор на Приватизационен фонд „Албена инвест“, преобразуван в „Албена инвест холдинг“. На 24 юли 2001 г. е избрана за заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски, а от 17 юли 2003 до 23 февруари 2005 г. за заместник министър-председател и министър на икономиката.