Привлекателен черноморски риболов

Най-популярен е сафридът

Слуката идва и край кейовете или вълноломите 

Около 160 вида

Обикновено горещините ни подгонват и към лазурните планински езера и реки, и към морската шир. За риболовците отдихът е много емоционален и активен. Ако отидат на море, те могат наред с плуването да практикуват и спортния риболов. 

За разпределението на рибните стада около българския черноморски бряг огромно значение има морското течение, чиято посока е от север на юг. По-сладките водни маси се движат на повърхността и през Босфора се изливат в Мраморно море.

Рибната фауна е представена от около 160 вида. Най-многобройната група са средиземноморските преселници. Между тях са паламудът, сафридът, леферът, хамсията, морския кефал. Зиме те изчезват сред ширините на Мраморно море или се преселват в южните черноморски райони. 

Черно море предоставя големи възможности за спортен риболов. Липсват ограничения и специални изисквания. Нужно е риболовно майсторство и добре да се познават някои особености на рибите.

Освен от лодка /не всеки може да я има/ слуката идва обикновено край кейовете или вълноломите. Не е лошо да се посети крайбрежието северно от нос Калиакра или пък зоната от Созопол до Маслен нос- там има по-дълбоки места, обитавани от различни видове риби. Прекрасен риболовен обект е Варненското езеро и особено местностите „Звездица“, в чиято район се намира Националният спортен ловно-рибарски комплекс на БЛРС. Тук майсторите риболовци ще се радват на големи сполуки при улова на попчета и сафрид. И все пак най- успешен остава риболовът от лодка, като се ползва чепаре. 

Кой риби се ловят най-често в Черно море?

Като че ли най-популярен е сафридът. Почне ли да кълве, успехът е голям. През есента, когато тръгне на юг, бягайки от студовете, той оформя малки, но плътни стада. Попчетата са дънни риби и предпочитат каменистите и песъчливи места. Най-често срещано е черното попче, което се лови със скариди. То избягва участъците, където се вливат реки. 

Леферът е голям хищник. Той е опасен за много видове риби. Едногодишните лефери могат да се хващат  с чепаре. 
Иларията е твърде капризна към стръвта. Може би най- добри за нея са червеите от тинята край брега. 

Една твърде опасна риба, която се среща в Черно море, е морският дракон. Той дори не бива да се докосва, тъй като е отровен. Това трябва да се има предвид, защото, макар и рядко, драконът може да се закачи на кукичката.

Ловна миниатура

Край нощната река

Отнякъде в тъмнината край нощната река долетя големият бухал или, както му викаме бай Звездьо, булякът.  Пухкавата му перушина го правеше много по-едър. Когато го огряваше дневната светлина, той изглеждаше доста величествен. Отгоре беше кафяв с ръждиви оттенъци и много напречни и надлъжни петна и шарки. Долната част на тялото му светлееше, а очите му бяха големи и оранжеви. 

Булякът се мотаеше край старите горички. Похапваше си гризачи, змии, врани, гарги, насекоми. Но си имаше и една слабост, която му доставяше огромно удоволствие- риболова. Почти всяка вечер тази рядка птица се гощаваше с обитателите на близката рекичка. Заставаше неподвижно и с остър поглед цепеше водата. Бързо клъвваше  и вадеше по някое и друго прилично парче. Уловът му се състои поне от седем-осем рибки. После се оттърсваше силно, за да махне мокротията и понагласяше перцата от опашката си. Така направи и тази нощ. Искаше да повтори риболовствуването, но нещо го изплаши: една лисица също беше гладна. Изненаданият бухал веднага изчезна в мрака. 

В света на дивите животни

За поведението на вълците

Естествено е в местности, където пасат големи стада домашни животни, към вълка да се проявява нетърпимост. Вълчето семейство напада някое стадо овце и убива по десетина и повече животни, въпреки, че за да се нахрани, му е достатъчно само едно от тях. Изглежда, че това поведение на вълците към домашните животни се обяснява с лесния начин за добиване на плячката. Не е възможно хищниците да убиват само излишните индивиди, за да си осигурят запаси за „черни дни“ 

Бентовете на борбите

Щом нивото на водата в реката започне да се понижава, борбите се за работа. Всеки от тях избира подходящо дърво, нагризва стъблото наоколо във формата на конус и след това със силни удари на резците го поваля- и то винаги по посока към реката. Поваленото дърво нарязва на парчета с дължина около метър и ги влачи към водата, към мястото, определено за построяване на бента. Отначало течението отнася парчетата, но бобрите търпеливо продължават своята работа, докато в реката се образува преграда. Тогава започват да трупат върху нея камъни, пръст и отново клони. Постепенно нивото на реката се покачва. Бобрите строят такива бентове не само на малките, но и на големите реки. 

Портретчета 

Спомени за чичо Дойчев

Любомир Дойчев

С това име някога наричахме писателя, журналиста и ловния деятел Любомир Дойчев. Ето някои щрихи от приветливия му биографичен портрет. Роден е в Русе на 30 януари 1909 г. Завършва педагогическото училище в Ямбол и Дипломатическо- консулския отдел на Свободния университет /1933 г./ Работи двадесетина години в системата на Българския ловно- рибарски съюз, като от юни 1961 г. до януари 1969 г. е главен редактор на списание „Лов и риболов“. А преди Втората световна война и след това е активен сътрудник на много централни периодични издания. 

Започва литературното си поприще като поет и сатирик. Първите му книги „Глутница хора“ и „Човеци между хората“ го характеризират като автор с бурно социално чувство.

Той често цитираше една поговорка: „Бог не счита за живени дните, прекарани на лов и риболов“. Уверяваше хората за физическото и духовното ни здраве. Чичо Дойчев беше нещо като работна пчеличка. Идваше сутрин рано, залостваше се зад бюрото и начеваше търсаческа дейност.