Субективни и обективни причини за катастрофите

Глоби и присъди, но не за шофьорите, а за рушветчии и рекетьори от КАТ, ДАИ и АПИ

Българският шофьор е боксовата круша, върху която политици и чиновници се надпреварват да стоварват съкрушителни крошета

България няма повече деца за убиване по пътищата. Това ясно го казват почернените близки на загиналите при катастрофи. Цялото общество споделя болката им, другояче не е възможно, защото - не дай Господи!, всеки от нас може да го стигне тяхната беда.

Въпросът как и какво да се промени, за да стават по-малко катастрофи по българските пътища, е оставен за решаване на политиците. И на съществуващите с десетилетия в законодателната, изпълнителна и съдебната власт хранилки за държавни чиновници. За тази армия има няколко важни неща - работното време да свършва в 17,30 ч, в събота и неделя да почиват, да им се дават пари за костюми и обувки и всяка година да им увеличават заплатите.

Когато на тези им оставите да измислят закони и правила, да въвеждат мерки и налагат глоби, не чакайте нищо добро. Защото тогава цялата сила на държавната машина се насочва към субективните причини за катастрофите и малко или нищо не остава за справяне с обективните.

Субективната причина - това е човекът шофьор. Лош човек, лош шофьор - виновен е за над 95 процента от катастрофите, ако слушате КАТ. Пие и кара с превишена скорост, минава на червено, не осигурява предимство на пешеходна пътека, бинтовете в аптечката му са с изтекъл срок на годност. Малко му е глоба 100-200 или 1000 лева, за такъв трябват по 100-200 или 1000 пръчки на голо, доживотен затвор без право на замяна и доживотно лишаване от правото да упражнява професия или дейност, тоест - без книжка до гроб.

Например - българският шофьор кара толкова зле, че всяка година убива между 75 и 90 жители на 1 милион от населението. Нашенецът е три пъти по-голяма гад от швейцарския шофьор, който годишно едва смогва да убие от 22 до 31 жители на 1 млн. от населението. (Но като говорим за тройната разлика между Швейцария и България, нека кажем, че почти до всички големи градове в алпийската държава се стига по три магистрали, а пътните им полицаи задължително трябва да знаят три езика - немски, френски и италиански, английски е по желание - б. а.).

Ето този български шофьор е решаващата причина за катастрофите според нашите избраници в парламента и правителството - той е боксовата круша, върху която се надпреварват да стоварват съкрушителни крошета. Глоби, принудителни административни мерки, присъди - малко му е, още може...

Всяка година българският КАТ отчита над 1,3 милиона нарушения и налага глоби с акт или фиш за над 100 милиона лева. Прокурорите работят на поточна линия - имат готов файл за пияни и дрогирани шофьори, в който попълват само трите имена. Съдът също работи на конвейер - невинни няма, присъдите са в кърпа вързани. А какво постига цялата тази наказателна и административна ударна мощ? Нищо.

Пита вътрешният министър Даниел Митов защо преди 15 години, когато за употреба на алкохол е бил осъден тираджията, погубил Сияна, не са му взели книжката за цял живот? А защо г-н министърът не се пита защо един шофьор не се променил и превъзпитал, след като 12 пъти са го глобили и 3 пъти са го осъдили, а пак е катастрофирал и е убил дете. Всичко това трябва да се промени. Хайде този път - в памет на Сияна и другите деца, управниците да се заемат с обективните причини за катастрофите.

Първо - състоянието на пътищата. Никой няма да се разсърди на правителството или на регионалния министър, ако с голямата метла измете всички отрепки от пътната агенция и спре парите на строителни фирми и надзорници, замесени в калпаво изпълнение на обществени поръчки. Или изобщо - да се сложи край на обществените поръчки за строеж и ремонти на пътища. Да сключват само договори за концесия - концесионерът взема заеми, строи и поддържа отсечки и за 20-30 години си връща парите от пътни такси. Няма държавна фирма “Автомагистрали”, няма фирми подизпълнители, няма чували с пари. Предлага го вицепремиерът Гроздан Караджов, колегите му от кабинета се правят, че не го чуват, или го чуват, ама го смятат за виц.

Второ - организация на движението по пътищата. Този хаос от знаци и маркировки, гърбици, смачкани мантинели, дупки и локви по пътищата трябва да спре. Като видите храст или клони на дърво, закрили знак „Стоп“ и цъкнете в телефона на интерактивната карта на ученика Мартин Атанасов, трябва да видите и фирмата, която отговаря за поддръжката. Звъните на тел. 112 и патрул на КАТ отива в офиса на фирмата и връчва на шефа є глоба с електронен фиш - изпратената от вас снимка на закрития от клоните знак.

Трето - казахме за картата на Мартин. Ако не всяка от 177-те хиляди червени точки в нея, то поне само тези, при които има ранени и загинали хора трябва да съдържат файл с пълни подробности за катастрофата. Изцяло публична информация и без лични данни. Какви шофьори - възраст, стаж, категории, глоби, присъди. Какви превозни средства - автомобили, камиони, велосипеди или тротинетки - марка, модел, възраст, данни от ГТП. Води се дело - заключение на разследващ полицай или следовател, обвинителен акт и присъди на първа, втора, трета инстанция, освобождаване условно и предсрочно на извършителя от затвора.

Четвърто - камери навсякъде и за всичко. Стационарна камера за скорост на 36-те участъка с концентрация на ПТП, които АПИ набеляза. Още толкова от интерактивната карта на Мартин. Стационарни общински камери за скорост по улици и натоварени кръстовища. Още 300 мобилни камери на триноги на още 300 места с натрупани червени точки. Поне 30-40 от тези “барбекюта” включени да снимат на пътя Русе - Бяла, още 30-40 - от Български извор през Микре до Севлиево, още 30 от Пловдив до Карлово, още 30 от Разград до Русе и още 30 - от Варна до Бургас. Освен тях - видеорегистратори в полицейските патрулки. Бодикамера на униформата на катаджия, жандармерист, граничен полицай, на инспектор от бившата ДАИ, на митничар или на сакото на негов цивилен колега от НАП, пратен да проверява автомобили. Никакви храсти и скрити камери в кофи за боклук, навсякъде информационни табели, че в района се засича скорост.

Пето - допълнителни обучения на вещите лица, срокове и контрол на качеството на техните експертизи по дела за катастрофи. Такъв проект вече има, дано скоро бъде приет. Специализация на разследващите полицаи и на прокурорите, които наблюдават тези дела. Да - съдебната система също е обективен фактор, върху който да се въздейства, за да не се чувстват изоставени, унижени и оскърбени в болката си близките на загиналите. На какво прилича това - 14 отлагания на делото за смъртта на 14-годишния Филип, убит от пиян шофьор на пешеходна пътека? Или това, че 9 месеца в съдебната зала се спори колко е широка улицата, защото вещото лице не я е мерило.

Ако нашите любими политици посегнат към подобни обективни причини - току виж намалеят и катастрофите, и загиналите. Пък тогава - щом толкова им се занимава и със субективния фактор, нека всички мерки, които измислят, за да тормозят шофьорите, да ги приложат по-напред на собствените си питомци от всички нива, които отговарят за състоянието на пътя, за организацията и контрола на движението. Глоби, принудителни административни мерки, присъди за рушветчии и рекетьори от КАТ, ДАИ или АПИ.
Защо ли? Защото България няма повече деца за убиване.