Труд
Автор:
Стефан Кючуков
При сиренето разликата между доставната и крайната цена за потребителите е до 82 на сто
Минералната вода е №1 по надценки
Големи търговски вериги продават кашкавал с надценка до 91 на сто. При сиренето надценката стига до 82 на сто, показват данни на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Комисията представи предварителни заключения за състоянието на конкуренцията в сектора на търговия на дребно с храни, извършвана от големите търговски вериги. Оказва се, че търговците не само слагат големи надценки на храните, а дори вдигат тези надценки с течение на времето. И това е една от основните причини за високите цени на храните в страната. Състоянието на пазара е тревожно, заяви председателят на КЗК Росен Карадимов. Той обясни, че в повечето държави, за които имат данни, надценките са около 35 на сто. А проверките показват, че в България често надценките са два пъти по-високи.
От КЗК са направили анализ на цените на десетина основни храни - брашно, олио, прясно мляко, кашкавал, сирене, хляб, яйца, минерална вода и кайма. Проверили са цените на тези храни в 10-те най-големи търговски вериги в страната през юни, юли и август.
При кашкавала надценките в различните търговски вериги варират в широки граници от 10% до 62%, показва анализът на КЗК. Но производителите правят и допълнителни отстъпки в цената за търговците на дребно. Заедно с тези отстъпки общият размер на надценките става от 18% до 91 на сто. Освен това търговците вдигат цените, когато производителите увеличат доставната цена, но често не променян цените при поетиняване на продукцията. Например в една от търговските вериги през юни са продавали кашкавал с надценка от 49%. След това доставната цена на производителя нямалява, но крайната цена за потребителите остава без промяна, като надценката нараства до 62 на сто. В друга търговска верига пък през юни надценката е била 37%, но явно за търговеца това не е било достатъчно, защото вдига надценката до 58% чрез увеличение на продажната цена с 27%. В същото време доставната цена е нараснала едва с 10 на сто. Оказва се, че когато кашкавалът е поскъпнал при производителя търговската верига е допринесла покачването на крайната цена за потребителите да бъде още по-голямо.
В друга търговска верига надценките на кашкавала от около 24-25% са нараснали на 69-71 на сто. Но от КЗК не са открили данни за съгласувано поведение на търговските вериги, което би представлявало нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Но явно търговските вериги слагат огромни надценки без да се притесняват, че конкуренцията ще продава по-евтино и може да загубят клиенти. Тоест основни принципи в пазарната икономика тук не работят.
При млякото надценките на различните търговски вериги са между 2% и 59%. Но заедно с добавяне на отстъпките, които правят производители на търговските вериги, общият размер на надценките достига между 25% и 77 на сто. При сиренето надценките са между 21 на сто и 66%, но с добавяне на отстъпките надценките достигат до 82 на сто. При млякото и сиренето, също както и при кашкавала, има случаи с течение на времето надценките на големите търговски вериги да нарастват. Според данни на Евростат цените на млечните продукти в България са с около 25 на сто по-високи от средните за страните от ЕС.
При яйцата надценките в различните търговски вериги варират от 20% до 89 на сто, като производителите не дават отстъпки от доставните цени. При брашното надценките заедно с отстъпките са между 20% и 57 на сто, а при хляба стигат до 62 на сто.
Цените на каймата са доста различни в отделните търговски вериги, а надценките са от 7 до 68 на сто. При олиото надценките са от 13% до 64 на сто, но с добавяне на отстъпките стигат до 69 на сто. Но най-големи са надценките при минералната вода, като заедно с отстъпките са в размер 120-135%, показват данните на КЗК.
Закриват малки ферми
Млякото поскъпва по-малко от крайния продукт
Потреблението на млечни продукти расте, но производството намалява, което налага по-голям внос.
Производството на млечни продукти в страната ни намалява, а потреблението расте. Това води до увеличение на вноса, показват данни от анализа на КЗК, които бяха представени от Жельо Бойчев, член на комисията. В рамките на пет години производството на прясно краве мляко за пиене е намаляло с 8%, производството на сирене е намаляло с 9%, а на кашкавал с 14%. В същото време потреблението на мляко е нараснало с 9%, покупките на кашкавал са се увеличили с 14 на сто, а само при сиренето има минимално намаление на потреблението.
Намаляването на производството на мляко се дължи на раздробено и неефективно животновъдство. Малки ферми са принудени да затварят, същевременно поскъпването на млякото от фермата е по-малко от покачването на крайните цени в магазините. Има риск България да загуби традиционни производства, заяви Жельо Бойчев.
За последните пет години производството на мляко от фермите в страната е намаляно с 25 на сто. Това е значително по-голямо намаление от спада при производството на мляко за пиене и млечни продукти. Това налага внос на повече сухо мляко, което да бъде влагано в производството. В резултат на намаленото производство на млечни продукти и увеличеното потребление се налага увеличение на вноса. Така българските потребители плащат за развитието на фермите в чужбина, вместо да дават работа на българските стопани.
За разлика от млякото, при което има спад, при производството на свинско месо в рамките на пет години има увеличение с над 31 на сто. Това се дължи на по-голямо количество отглеждани свине. В резултат при цените на месото има по-малко покачване през годините в сравнение с цените на млечните продукти.
Нарушават конкуренцията между доставчици
Надценките са различни
Оказва се, че търговските вериги убиват конкуренцията между доставчици на кайма като продават стоката им на една цена.
При анализиране на данните от големите търговски вериги се оказва, че продават кайма на една и съща крайна цена на дребно в търговската си мрежа. Но каймата в различните вериги се доставя от различни производители на различни цени на едро, като при прилагане към тях и на допълнителни отстъпки, се оказва че реалните надценки са в доста широки граници.
Тъй като става въпрос за идентични продукти разходите за тяхната продажба също трябва да са еднакви, затова трябва да бъде направен допълнителен анализ каква е причината за различните надценки, които водят до една и съща крайна цена, пише в анализа на Комисията за защита на конкуренцията. Ако няма икономически обосновани причини за всичко това, формирането на еднаква крайна цена нарушава конкуренцията между различните доставчици на търговската верига, а по този начин ощетява и крайния потребител, посочват от КЗК.
Необходимо е коопериране
Да бъдат отворени магазини, които да продават храни на регионални производители, препоръчва КЗК.
Анализът на КЗК е предаден на държавните институции, които биха могли да вземат мерки за подобряване на средата за правене на бизнес. Те трябва до три месеца да дадат становища какво са предприели, обясни председателят на КЗК Росен Карадимов. Същевременно докладът на КЗК може да бъде използван от самата комисия при евентуални конкретни производства за нарушение на правилата за конкуренцията.
Според председателя на КЗК Росен Карадимов конкурентната среда може да бъде коригирана с диалог между всички пазарни субекти. Надявам се да има вътрешни мерки за саморегулация, без да прибягваме до крайности, заяви Росен Карадимов. В тази връзка в петък ще бъде направено обществено обсъждане на анализа на КЗК. Но ако няма воля за това, анализът ще бъде използван като отправна точка за индивидуални производства за нарушения на конкуренцията, обясни председателят на КЗК.
В анализа от КЗК препоръчват да бъде засилено кооперирането между производителите на храни. По този начин те биха постигнали по-добри за самите тях цени, но няма да има никакво намаление на цените за крайните потребители. В момента търговските вериги са силните на пазара и определят цените. Ако и производителите имат допълнителна пазарна сила в преговорите, те може да се договорят за по-добри за тях цени, но крайната цена за потребителите няма да бъде понижена.
Сред направените от КЗК препоръки са по-ефективно подпомагане на производителите и преработвателите на храни, засилване на контрола върху качеството на храните, развитие на късите вериги на доставки, тоест възможност производителите директно да продават на крайните потребители, както и отварянето на магазини, които да продават продукти на регионални производители.
