Свръхтеглото може да доведе до тревожно-депресивно разстройство
През последните 20 години хората, страдащи от затлъстяване в европейските страни, са се увеличили с 40%. Затлъстяването е комплексно и хронично заболяване в резултат на системно прехранване. Хората преяждат като реакция при стрес (смърт на близък човек, загуба на работа, катастрофа, хирургична операция), което е болестно състояние, обяснява проф. Захарина Савова, дм от Медицински университет – София.
Възможно е тези събития да са последвани от „реактивно затлъстяване“ особено при хора, склонни към напълняване. Т.е. стресът може да провокира емоционално натоварено хранене и хормонален дисбаланс, който да усили апетита. Човек преяжда периодично и когато му е скучно, ако е тъжен или гневен, при безпокойство, самота, както и за запълване на потребността от любов и близост. Наблюдава се при
при трудности в интимните отношения. Приемът на излишни калории се обяснява като вид защита от негативни, депресивни емоции и страх.
При сложни ситуации преяждането става регулатор на напрежението, подчертава проф. Савова. Храната дава измамно усещане за безопасност, намаляване на болката и притъпяване на разочарование. Тя е като бързодействащо и достъпно лекарство, особено за тези, които като деца са получавали сладкиши за награда. Свръхтеглото е като броня, която предпазва хората от собствената им чувствителност, от емоциите, които бушуват в тях. Засищането и преяждането блокират чувствата.
Тези хора реагират сериозно на събития, които другите приемат по-леко, трудно отстояват собствената си позиция, не могат да казват „не“. При тях се измерват повишени нива на тревожност и сензитивност. Свръхтеглото може да е причина за психологични нарушения като афективно разстройство, смесено тревожно-депресивно разстройство, невротично разстройство.
Храненето трябва да се съобразява с възрастта, начина на живот, пола, конструкцията на тялото, изразходваната енергия, наследствени фактори. Рискът от затлъстяване е по-висок, когато единият от двамата родители е с наднормено тегло и са засегнати хормоните, които участват в регулацията на мастните натрупвания. При недостиг на хормона лептин не се изпраща сигнал до мозъка кога да спре приемът на храна.
Причините за наднорменото тегло са различни – хормонален дисбаланс, синдром на Кушинг, аденом на хипофизата, депресия, повишено отделяне на инсулин.
Често хората с наднормено тегло се хранят по-рядко от останалите. Когато се яде веднъж на ден, но се поглъщат големи количества, рискът от напълняване е по-голям. С възрастта се губи мускулна маса и метаболизмът се забавя, което допълнително води до увеличаване на килограмите. Лекарства като бетаблокери, кортикостероиди, антидепресанти, антиконвулсанти, медикаменти за диабет също могат да доведат до наднормено тегло.
Жените, в стремежа си за стройна фигура и здравословно хранене, ограничават мазнините в менюто си. Но без тях тялото не може да функционира, тъй като са основен източник на енергия и градивен материал на почти всички клетки и тъкани.
Омега-3 и Омега-6 мастните киселини играят важна роля за съсирването на кръвта и възпалителните процеси. Телата ни не разполагат с нужните ензими, за да ги произвеждат и е необходимо да ги набавяме с храната. Омега-3 се съдържат в някои риби и растителни храни, а Омега-6 - в ядките и растителните масла.
Продължителният прием на високи количества Омега-6 води до възпалителни процеси в тялото, като сърдечно-съдови заболявания, болки в ставите, артрит и слаба имунна система. Приемът на Омега-3 пък помага за изграждането на мускулите, горенето на мазнините, правилното функциониране на клетките, противовъзпалителното действие. Важно е тяхното съотношение. Идеалното е Омега-6 към Омега-3 да е около 2:1, докато в съвременното ни меню то е по-скоро 16:1.
Мазнините са като топлоизолация и пазят енергията на тялото. Те защитават вътрешните органи, улесняват кръвотока и се използват за производство на хормони. Преносители са на мастноразтворими витамини и отговарят за секрецията на серотонин, който влияе на апетита. Мазнините държат инсулина в норма и забавят освобождаването на захар в кръвта.
Мастните киселини са „добри“ мазнини, които ускоряват метаболизма, зареждат тялото с енергия, повишават желанието за физическа активност. Това пък води до намаляване на „вредните“ мазнини, а теглото се намалява дълготрайно.
Когато мазнините в храната се ограничават прекалено, телесната маса намалява, но настъпват дегенеративни изменения на вътрешните органи, предупреждава проф. Савова. Подобни се случват при анорексия.
Хиперфагията е хранително разстройство, свързано с неконтролируем прием на храна и натрупване на излишни килограми. Пристъпите на преяждане се повтарят, губи се контрол и е невъзможно храненето да спре. Вълчият глад се появява при стрес, напрежение, неприятни преживявания, т.е. това са пристъпи на емоционално хранене.
Страдащите осъзнават, че поемат огромно количество храна, срамуват се, опитват се да го прикрият и предпочитат да се хранят сами. Правят безуспешни опити за диета, а това ги кара да изпитват чувство на вина, срамуват се, изпадат в депресия. Преяждането е като утешение, храната става център на вниманието и измества други проблеми. Тя се оказва единствен начин за справяне с вътрешното напрежение.
При хиперфагия има повтарящи се епизоди на преяждане поне веднъж седмично в продължение на три месеца, а консумацията на голямо количество храна е по-бърза от нормалното.