Репресия е новото име  на страха от правосъдие

Целта е елементарно нахъсване на малката, но доста вреслива част от техни симпатизанти

Да вият, че са репресирани, е краен цинизъм и подигравка с очевидно късата историческа памет на т. нар. демократична общност

Наративът, усилено тиражиран от част от опозицията, е, че срещу нея се упражнява репресия от страна на държавата - от службите, от прокуратурата, от съдебната власт, от антикорупционните комисии. Въобще, всички са се заели да смачкат демокрацията, чийто единствен защитник и приносител били ДБ и особено ПП.

Арестите на лица, свързани с тях, използването на СРС-та, изнесените данни за корупция, всъщност били доказателство, че над страната ни тегне сянката на автокрацията. Свидетелите не били никакви свидетели, всички били принудени - кой с пари, кой със заплахи. Изтеклите записи или били фалшифицирани, или не разкривали нищо - са двете версии. Макар и противоречащи в същността си, тези две опорни точки се тиражират усилено от присъдружните анализатори и медии, близки до политиците от „Промяната“.

За всички изнесени доказателства до този момент, коментарите от страна на опозиционерите са, че става въпрос за някакви „евентуални провинения“, „съмнителни твърдения“, „невинни разговори“ и прочее. Касаело се за съгласувана атака срещу ПП, включват се с коментари и лица, дълго време обитавали лявото политическо пространство. Вероятно е чиста случайност...

Прави впечатление, че в някои подобни писания отново се прокрадва идеята президентът Румен Радев да е носител на промяната, като упреците срещу него, че съпротивата му срещу еврото, го отдалечава от тази му възможност, са оставени на заден план и за разлика от редици критики през последната година за тази му позиция, отношението вече е благосклонно - като към непослушно дете, кривнало от правия път, което обаче (отново) е очаквано с отворени обятия. Даже има и загриженост, че той сам се изолирал от демократите в страната ни.

Паралелно с това, отново в пълно противоречие с очакванията към Радев, според част от другите (анал)изатори, близки до ПП и ДБ, действията на властта били явен показател, че целят отдалечаването ни от европейския ни път, за сметка на утвърждаването на хибриден модел, свързан с Кремъл. Интересно би било, твърдящите това, да бъдат сложени на една маса с колегите им по политическа принадлежност, които пък виждат в президента (пак) надежда да подкрепи борбата им с властта.

Следва още едно противоречие - част от въпросните призовават само ПП и ДБ да водят борбата - все пак, те са единственият носител на промяната и морала. Други не са толкова категорични - важно е правителството да падне, като за целта могат да бъдат включени и други формации от опозицията, а едва, когато тази цел бъде осъществена, вече превзелите властта демократи, ще се изправят и срещу доскорошните си партньори, за да се разправят и с тях.

Люшкането между тези крайности, между тези безумни постановки и сценарии, начертани в нечии болни мозъци, показва и друго - на т. нар. опозиция, определила себе си като носител на морала и демокрацията, освен че u липсва съвсем базова принципна основа, върху която да стъпи, u липсва и логична аргументация, за да докаже тезите си.

За да е още по-пълна трагедията, разкриваща немощта на Промяната, в манджата им от „факти“, уж доказващи, че се упражняват прийоми, присъщи на автократски режими, се намесва и АПС на Ахмед Доган, като изведнъж и той става репресиран - отново според въпросните. Вероятно съвсем сте изгубили логическата нишка, но тя - логиката, не е фактор за вече посочените опозиционни партии. Целта е елементарно нахъсване на малката, но доста вреслива част от техни симпатизанти, от които се очаква да се изправят срещу властта. Кой както може - с плакати, с етюди, с пърформанси, с павета дори...

Разбира се, не липсва и дежурната група, определила себе си за интелектуалци, от години вегетираща на хранилката на някои от партиите и на различни НПО-та, свързани с т. нар. демократична общност. Тяхната задача е да нахъсат още повече, ако могат и да увеличат някак си доста намалелите поддръжници на ДБ и ПП.

Следват отворени писма, медийни изяви, държане на речи - всичко това, със задължителните ключови думи, успешно активиращи привържениците им - руска пропаганда, хибридни атаки, намеса от Кремъл, и други подобни бутони, които през годините макар че крайно се изтъркаха, все още служат вярно на кукловодите.
Опитите да се постигне нещо - каквото дойде всъщност - задължително минават през демонизиране и на политическите опоненти, като най-големите врагове са ГЕРБ и ДПС „Ново начало“, по-скоро, лидерът на партията Делян Пеевски. Останалите формации и президентът Румен Радев, периодично, са разглеждани като потенциални партньори, въпреки (уж) непреодолимите ценностни различия, които имат с тях, което прави още по-трагикомична цялата картина.

А да вият, че са репресирани, е краен цинизъм и подигравка с очевидно късата историческа памет на т. нар. демократична общност, която през последните години постави с гласа си, и то на челни управленски позиции, именно децата и внуците на видни партийни функционери от комунистическия режим, упражнявали дълги години репресии срещу политическите им опоненти. Истински репресии...