Риболов на платика

Уловът ѝ изисква тишина, уединение, умение да се чака

Често пъти се придвижват във вид на триъгълник - като дивите гъски

Твърде внимателна и доста плашлива

Понякога на въдичарските куки се закача една интересна по форма на тялото си риба - платиката. Неповратливото є тяло не предразполага към ловкост. И затова може би тя е твърде внимателна и доста плашлива. Биолозите доказват, че осторожността є е основана на вродени инстинкти. И оттук изводът: платиката не се хваща лесно, необходими са доста знания и опит. Уловът є изисква тишина, уединение, умение да се чака. Но за сметка на това хващането є доставя голяма радост. Пък и месото є е двърде вкусно.

Обича бавнотечащите води. Необходимо е да се замята колкото се може по - далече от брега. Поставя се стръв според сезона. Нужно е да се засича, щом рибата повлече плавката. При ваденето бързо се предава, без излишни усложнения.

Никой не може да обясни кое кара възрастната платика, широка като лопата, да изплава на повърхността и да приветства настъпването на деня. Какво е това -“загряване” преди дневния труд, свързан с търсенето на храна, своеобразна разходка или нещо друго? Добре е известно: сред лятната жега там, където се храни пасаж от платики, отделни екземпляри доста често се издигат нагоре до границата с въздуха и след това се гмуркат към дълбокото. И след себе си оставят леки вълни, разпръскващи се в точно очертани кръгове.

През периода на усилено хранене, когато кълвенето продължава едва ли не през целия ден, платиките изскачат горе и през деня, и привечер. По този начин и риболовците избират мястото за въдичарстване.
Поразява редът, царящ в стадото. Явно няма постоянен водач. Но всички движения стават едновременно, макар че рибите плават на разстояние една от друга. Често пъти се придвижват във вид на триъгълник - като дивите гъски.

Любопитни факти

В природата съществуват два тигъра, чийто следи са абсолютно еднакви. Така твърдят индийските зозолози. Идентификацията се провежда по отпечатъците от задните лапи. От тях с достатъчно голяма точност се определят също размерите и полът на животните.

Под закрилата на закона в Унгария са поставени 350 растения и 570 вида животни. След въвеждането му в училищата се появи нова дисциплина - “Охрана на средата”. В нея учениците се запознали с флората и фауната, която е заплашена от изчезване, както и с мерките и отговорността, свързани със закона.

Уловът на каракуда

Какво най-общо може да се каже за каракудата? Тя е една от най - разпространените сладководни риби. Не е особено вкусна, многокостна е. Често е конкурент на шарана. Почти е устойчива на инфекциозни болести. И не на последно място: в много случаи спасява въдичарската чест, както се изразяват риболовците - спортисти.
Каракудата не е особено взискателна към кислородното съдържание на водата. Можем да я открием в блатата , азмаците, гьоловете, долните течения на реките. Предпочита тихите води с тинесто дъно и водна растителност. Обикновено се държи близо до затревени брегове. По принцип се намира, където няма други риби /особено хищници/.

Активното є пролетно кълвене започва веднага след размножителния период и продължава десетина дена. По това време може да се лови целодневно. През лятото кълве периодично - в зависимост от водната температура, но най - добре - в ранното утро. В студените дни със силен вятър престава да се интересува от стръвта. При риболова е важно да не се вдига шум, защото каракудата е доста страхлива и осторожна. Този, който забрави това, обикновено остава без улов. Много е капризна към стръвта - нужен е богат диапазон от примамки. Преди да вземе предлаганото “лакомство”, рибата го “обледва” и ако открие нещо съмнително, непременно се отказва. Може да се привлича с ароматизирана стръв.

Необходимо е тънко влакно, по - дълъг повод, малки кукички. Каракудата кълве уверено, без хитрости. След засичането доста упорито се съпротивлява. Но не бива да є се дава да се опомни, а трябва бързо да се действа. Глътне ли въздух, борбата е приключена.