Русия залага на мощта: Су-35С отново в центъра на въздушната армада

Су-35С ще остане гръбнакът на тактическата авиация на руските Въздушно-космически сили

Су-35С, обозначен от НАТО като „Flanker-E“, представлява зенита на конвенционалния изтребител от 4-то поколение и крайъгълен камък на съвременните руски Въздушно-космически сили (ВКС). Той не е просто постепенно усъвършенстване на легендарния си предшественик Су-27, а цялостна „дълбока модернизация“, в резултат на която е създаден дълбоко по-способен многоцелеви боен самолет, пише 19FortyFive.

Су-35С е стратегически актив, роден в горнилото на постсъветските икономически реалности и продължителното развитие на руската програма за Су-57 от 5-то поколение, за която той служи като критичен технологичен и оперативен мост.

Самолетът се характеризира с триада от основни способности: изключителна „свръхманевреност“, осигурена от мощни двигатели с векторна тяга, набор от усъвършенствани сензори за далечни разстояния и внушителен многоцелеви оръжеен товар, който му позволява да оспорва въздушното превъзходство и да нанася прецизни удари.

Су-35С служи като ключов междинен вариант за ВКС, осигурявайки високотехнологични способности за противодействие на напредналите западни изтребители от 4-то поколение, докато по-сложната и скъпа програма за Су-57 узрее и се разшири.

Бойното разгръщане в Сирия и, което е по-важно, в Украйна, предостави на VKS безценен оперативен опит, служейки едновременно като полигон за изпробване на тактики и технологии в бойни условия и като маркетингова демонстрация с високи залози за потенциални клиенти за износ.

В този доклад се прави изчерпателен анализ на Су-35С, като се разглеждат неговата линия на развитие, технически спецификации, сравнителни характеристики, бойна история и стратегическата му роля в руската военна доктрина и външна политика.

Еволюционният път от оригиналния Су-27 до съвременния Су-35С не е просто линейно усъвършенстване, а сложна история на амбиции, срив и прагматично възкресение.

Той обхваща две различни фази на проектиране, разделени от разпадането на Съветския съюз, като окончателният Су-35С се възползва от технологии, усъвършенствани в паралелни програми, които никога не са били предназначени за него.

Този самолет представлява значителен скок отвъд мисията за чисто въздушно превъзходство на базовия Су-27, като се стремеше към истински многоцелеви способности. Ключовите характеристики включваха добавянето на предни кандарни плоскости за подобряване на маневреността и стабилността, нов многорежимен радар N011 с възможности за картографиране на земята, модернизирана стъклена пилотска кабина с CRT дисплеи и сонда за зареждане с гориво по време на полет, за да се разшири оперативният му обхват. Въпреки това в съветската армия официалното му обозначение остава Су-27М.

По-късно един от тези самолети, Т10М-11, е оборудван с експериментални двигатели с вектор на тягата и е преименуван на Су-37 „Терминатор“, който служи като ключов технологичен демонстратор, който оказва силно влияние върху бъдещите разработки на Flanker.

През 2003 г. „Сухой“ стартира нова, частно финансирана инициатива за създаване на силно модернизиран Flanker, който би могъл да послужи като мощно временно решение. Този проект е обозначен като Су-35БМ, което означава „Голяма модернизация“.

Първият прототип на Су-35БМ извърши първия си полет на 19 февруари 2008 г. Въздушно-космическите сили на Русия стават стартов клиент, като правят първата си поръчка през 2009 г. Производствената версия е обозначена като Су-35С (Стройвой или „Боец“).

Еволюцията на Су-35С е ясна илюстрация на прагматичната адаптация в условията на геополитически и икономически сътресения. Су-27М представляваше върховата амбиция на Съветския съюз за многоцелеви изтребител от четвърто поколение - амбиция, която беше прекъсната от разпадането на държавата.

Това остави руските военновъздушни сили с очертаващ се недостиг на способности, тъй като западните военновъздушни сили продължиха да напредват. Су-30МКИ, разработен за чуждестранен клиент, се превърна в неочаквана технологична спасителна линия, позволявайки на „Сухой“ да усъвършенства и докаже ключови системи като цифрово управление на полета и векторно управление на тягата, които по това време бяха твърде скъпи, за да се използват в страната.

След това програмата Су-35S майсторски интегрира тези зрели технологии, заедно с усъвършенствани сензорни и двигателни елементи от програмата Су-57, обратно в доказания планер Flanker.11 Следователно Су-35S не е просто „модернизиран Су-27“; той е бенефициент на две десетилетия паралелни и понякога различни пътища на развитие, възкресени, за да запълнят стратегическата празнина, оставена както от разпадането на Съветския съюз, така и от бавния темп на амбициите на Русия за пето поколение. Това е мощно, прагматично решение, породено пряко от необходимостта.

Авторът на статията Хари Казианис е главен редактор на 19FortyFive.