Сградата на Народното събрание се руши (Обзор)

Кметът на район “Средец” Трайчо Трайков очаква реакция от председателя на НС

Подготвят се документи за конкурс

Предстои обявяване на конкурс за реставрация

Сградата на Народното събрание се руши. Има напукани стени, изронени фризове, теч на ръждива вода от декоративната метална ограда, съобщи кметът на район "Средец" Трайчо Трайков във фейсбук. 

"Надявам се новият председател на НС г-жа Назарян да вземе въпроса присърце. Не трябва да се допуска повторение на случая със стария Нотариат, друга емблематична държавна сграда в район Средец, която от години е занемарена и се руши (все пак имаме информация от МК, че нещо се прави по въпроса)", пише още Трайков. 

Той допълва, че са констатирани  подкожушена и обрушена мазилка, цокъл с интензивни видими петна от влага, дефектирали фуги около гранитните облицовъчни плочи на сградата на пл. "Народно събрание" 2. 

Покрай арменската фамилия на председателя на НС се сещам и за един разговор с префекта на район Кентрон (Център) в Ереван. Попитах го какво правят, че няма драсканици по сградите в града. Той се замисли малко и каза - нищо не правим, няма нужда. А при нас, за съжаление - има. Очаквам с изпълнението на новия договор на СО за видеонаблюдение нещата поне малко да се подобрят, пише още кметът на район "Средец". 
„Труд news” потърси отговор от Народното събрание, но такъв бе отказан. 

Неофициално ни бе обяснено, че се подготвят документи за обявяване на конкурс за консервация и реставрация на сградата, но това ставало бавно, тъй като има много процедури свързани с паметниците на културата, които стриктно трябва да се спазват.

До края на годината се очаква да е готово конкретното задание за проектиране. То трябва да бъде съгласувано с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и едва след това ще се пристъпи към обявяване на процедури по ЗОП за избор на строител и съответно консултант, осъществяващ строителен надзор, съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), информираха още от администрацията на парламента. 

За две години е създадена само работна група и се правят проучвания 

Какво е свършила администрацията на парламента по ремонта

В началото на септември 2023 г. парламентът опразни историческата си сграда и се премести в Партийния дом от времето на комунизма. Като причина бе посочена необходимост от спешен ремонт на сградата на Народно събрание.

Първото, което е свършено във връзка с ремонта на историческата сграда, е оценка от Техническия университет на електрическите є инсталации и системите за отопление и вентилация.

Следват срещи с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за “методически указания”. Историческата сграда е недвижима културна ценност от национално значение.

Събират се чертежи, проекти и архивни снимки на сградата, за да се види какви ремонти са правени досега. Оценяват се намесите в архитектурата и интериора, включително на пленарната зала. Всичко дотук се случва през 2023 г., като по същото време се прави и конструктивно обследване и заснемане на носещите конструкции.

Едва в края на юни 2024 г. е обявена първата и единствена до момента обществена поръчка, свързана с ремонта. Поръчката включва:
• подробно архитектурно заснемане на сградата;
• фотограметично заснемане на фасадите и покрива (такова, при което се получава триизмерен модел или чертеж) и 3D сканиране на интериора;
• заснемане на вътрешните инсталации.

През май 2025 г., е създадена работна група. Целта є е да подготви конкурс за “идейна концепция за основен ремонт, възстановяване, реставрация и подобряване функционалността на сградата”.

Архитектът получил 3 000 лв. хонорар

Депутатите заседавали в руски офицерски клуб

Когато София е обявена за столица на Княжество България през 1879 г., градът не разполага с подходящи сгради, които да послужат за държавни учреждения. Затова старият конак е превърнат в Княжески дворец, а Народното събрание заседава в дъсчена сграда, построена за руски офицерски клуб. През 1882 г. тя изгаря и народните представители прекарват следващите години в различни здания, кое от кое по-неподходящо.

Първоначално сесиите на парламента се провеждат в тогавашния военен клуб на ул. “Московска” 15, а по-късно - и в сградата на I-ва мъжка гимназия на ул. “Московска” 49, построена година по-рано от сръбския архитект с български корени Константин Йованович.

През февруари 1884 г. правителството взема решение за построяване на сграда на НС. Строителството е възложено на арх. Константин Йованович, който е виенски и швейцарски възпитаник, автор и на проекта за Сръбската скупщина.

След приключване на работата, младият архитект се явил при министър-председателя Драган Цанков. Той прегледал книжата, които съдържали договор за 6000 лв. хонорар, изгледал Йованович от глава до пети и казал: Ти знаеш ли какво са това 6000 лева? Голяма, страшно голяма пара е туй! Я, слушай, момчето ми, вземи ти 3000 лева, та си иди със здраве и благословия. Скоро след тази случка арх. Константин Йованович напуска завинаги България.

Основният камък на сградата е положен на 4 юни 1884 г., а редом до него е поставена и “капсула на времето” с текст, който завършва с посланието: “Построената сграда да послужи за увековечаване на свободата и равнопоставеността на България и за прослава на българския народ!”

В основния си вид сградата е завършена през 1886 г. Между 1896 и 1899 г. се реализира първото разширение на зданието.

Следващата голяма реконструкция е през 1925 г., когато е оформено северното триетажно крило по проект на арх. Пантелей Цветков. В новото северно крило са проектирани пространства за чакалня, кулоари, библиотека и архив.

По време на англо-американските бомбардировки над града от 1943 и 1944 г. Народното събрание е ударено и неговото югозападно крило е разрушено. При бомбардировките през Втората световна война парламентът е частично разрушен. Но скоро след това е ремонтиран и възстановен. Реконструкциите продължават и през следващите години.

През 1962 година заседателната зала е оборудвана с нова покривна конструкция, гипсов таван и ламперия. През 1977-а пък са оформени двете зали “Изток” и “Запад”.

Конструктивната система на НС е типична за времето на строеж - масивни тухлени носещи стени и дървена покривна конструкция. Покривът и облицовките на подовете не са автентични.
Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е реновирано обзавеждането от колектив от “Главпроект” с ръководител арх. Павел Николов.

Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства. Обявена е за исторически, архитектурен и културен паметник с национално значение.