Труд
Автор:
Д-р Георги Чалдъков
Не може със скок на височина 173 см да участваш на олимпийски игри, така и с 2-3 публикации в международни списания - на конкурс за доцент
"Няма национална наука, както няма национална таблица за умножение."
Д-р Антон П. Чехов
През 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и изборът на доценти и професори бе предоставен на университетите. Оттогава доценти и професори се възпроизвеждат като зайците на Леонардо Фибоначи (1170-1250). През 1202 г. този италиански математик публикува „Kнига за абака“ (Книга за изчисления), където описва редица от числа, всяко от които след 2 е равно на сумата от предходните две: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21...
Ако меритократският (по заслуги) подход не се заложи в Закона за развитие на академичния състав, репродукцията на „зайците“ ще продължава и през следващите години в българските университети - вижте статиите на различни автори: „Професори и доценти масово плагиатстват“, публикувана във вeстник „Труд“, 11 февруари 2015, „Вузовите вече произвеждат поне по един професор дневно“ - вeстник „Сега“, 11 февруари 2015.
Вече 36 години живеем в демокрация без меритокрация в науката, образованието и културата (НОК). Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма за управление на НОК е „аристокрацията на заслуги“ - меритокрация, осъществявана от мъдри-и-морални личности.
Научните степени и звания
В университетите на Западна Европа, Америка и Япония основните научни степени са: по време на университетското обучение - бакалавър на науките, означавана на английски BSc, а след дипломирането - Master of Science (MSc), Philosophy Doctor (PhD) и Doctor of Science (DSc). Съответно научните звания са: асистент, доцент, професор, академик. За да няма „звания без знания“, в тези университети знаят, че главното изискване за удостояване на даден учен и университетски преподавател с PhD, DSc, доцент, професор или академик е приносът им в областта на науката, в която работят. От своя страна, приносът в науката се измерва с качеството на публикациите на въпросните лица, при което качеството, а не броят, има водещо значение.
Науката, която се занимава с това, е наукометрия - тя казва, че стойността на даден учен и университетски преподавател се определя от къде-какво публикува. След „къде/какво“ идва „колко“ публикации. И най-важното: „колко са цитиранията на публикациите“. Стойността на един учен, обаче, не се определя само от броя на статиите и импакта на списанията, в които са публикувани. Такъв беше смисълът на известната, но вече остаряла, максима Publish or perish („Публикуваш или загиваш“). Наукометричните показатели h-index, i10-index и citation index са реалните оценки за приноси в науката. h-index оценява не само броя на публикациите, а чрез броя на цитиранията им - и тяхната значимост. Тоест, малко статии с много цитирания са по-стойностни, отколкото много статии с малко цитирания. h-index and i10-index са наукометрични показатели за оценка на приносите на учени, според броя на тяхните публикации и цитирания:
Преминалите успешно през такава „квалификация“ могат да участват на „олимпиадите“ на НОК и някои от тях - най-добрите - да станат доценти, професори, член-кореспонденти или академици. Не може със скок на височина 173 см да участваш на олимпийски игри. Така и с 2-3 публикации в международни списания - на конкурс за доцент, с 5-6 за професор, и с 9-10 за академик. Това са много ниски скоци за такива престижни звания.
Вестник „Капитал“ публикува (1997) статията ми „Един американски професор не трябва да струва 1795 български“. Обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Следователно, когато един учен Ви каже, че има 300-400 публикации и, чe е хабилитиран, погледнете го в „огледалата на науката“ - библиографските бази данни Scopus Elsevier, PubMed, Clarivate Web of Science, Research Gate. Така ще видите наукометричния му образ и ще разберете дали е Ноmo habilis recens („съвременният сръчен/ способен човек“). Нека тези, които гласуват, както и рецензентите, използват тези „огледала на науката“ при оценяване на участниците в конкурси.
Нобелистите по медицина Джордж Паладе, Кристиан де Дюв, Рита Леви-Монталчини и Алберт Клод имат съответно 236, 174, 135 и 91 публикации (по данни на Pubmed). Разбира се, те са професори и като другите западни професори, са хабилитирани без „минимални национални изисквания“ за „доктор на науките“. В напредналите страни много рядко колеги, които са MD (Medical Doctor) и DVM (Doctor of Veterinary Medicine), имат научните степени PhD или DSc - защото не са им нито задължителни, нито особено ценни.
В знак на протест срещу комерсиализирането на изкуството, немският художник Густав Мецгер през 1970-те в Лондон предлага Проект „1977-1979 години без изкуство“. Сега е в България предлагам Проект „2026-2028 години без конкурси за доценти, професори, член-кореспонденти и академици“.
И искам да запитам: „Кога в „минималните изисквания за хабилитиране“ ще бъде включен етичният индекс на Чалдъков (chе-index - от Chaldakov’s ethical index)?“. - едно от изискванията на chе-index е: „По време на мандатите им (и 5 или 4 години след това) президент и вицепрезидент, както депутати, министри и зам.-министри, председатели и зам.-председатели на БАН, ректори и зам.-ректори на университети не се допускат до конкурсите за доценти, професори, член-кореспонденти и академици. Друго изискване на chе-index: Безкомпромисни наказвания на плагиатите“.
Важнослов-1: Български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука. Тогава защо не са номинирани за академици или за член-кореспонденти наши световноизвестни учени, които правят state-of-the-science (SOS) науки в едни от най-престижните университети в Западна Европа, САЩ и Япония? Например: проф. Димитър С. Димитров - National Cancer Institute, National Institutes of Health, Frederick, Maryland, USA - h-index: 85; publications: 423; проф. Владимир Кефалов - един от най-проспериращите в света изследователи на ретината - Department of Ophthalmology, Physiology and Biophysics, California University Medical School; проф. Крикор Дикранян - Department of Neuroscience, WASHU School of Medicine, St. Louis, MO; проф. Антон Тончев - ръководител на Катедра по анатомия и клетъчна биология и директор на Научноизследователски институт, Медицински университет (MУ), Варна; проф. Дойчин Ангелов - Center for Anatomy, University of Cologne, Köln, Germany; проф. Николай Лазаров - ръководител на Катедра по анатомия и хистология, МУ, София. И за учени под 50 години: д-р Данко Георгиев (45), който прави SOS невронауки в Япония и САЩ. Сега - в Катедра по биохимия, молекулна медицина и нутрогеномика, МУ, Варна.
Важнослов-2: Истинската академия е базирана на добродетели и професионализъм (virtue-based professionalism), тя е състояние на разум и евристика. Иначе БАН и университетите ще продължават да бъдат фабрики за звания (degree factories) без знания. Ще продължава деформацията на НОК, държавата ни ще бъде НОКаутирана.
Учителят каза: Докога така? (Magister dixit: Quousque eadem?). Докога звания без знания? Кога академиците, ректорите и министрите ще отговорят най-после на тези важни въпроси?
*Авторът е гост професор по клетъчна биология в университети в Италия, Сърбия, Япония и Румъния. Действителен член на IACS (International Academy of Cardiovascular Scienсes); доцент по хистология в МУ, Варна.
