Списание TIME е упълномощено да обяви...

Кой и кога стана личност на годината според едно от най-влиятелните издания в света

Първият герой е Чарлз Линдберг. 25-годишният пилот, който сам прекоси Атлантическия океан през 1927 г.

Преди дни шведската активистка Грета Тунберг бе обявена от списание Time за личност на годината. Така тя се присъедини към елитния клуб, членове на който без тяхно съгласие бяха станаха Хитлер, Хомейни, Сталин и Ганди.

Грета Тунберг, 16-годишната шведка, обикаляща света и решила да не ходи на училище в знак на протест срещу отношението на човечеството към околната среда, си спечели световна слава със своите силни и противоречиви твърдения, и стана личност на годината според американското списание Time. Както редакцията на списанието обяви, госпожица Тунберг „успя да превърне едно неоформено преживяване за планетата в глобално движение, което изисква промяна“.

„Тунберг стъпи на раменете на стотици хиляди други хора, които блокираха улиците и насочваха научните изследвания, много преди нейното раждане“, обясни Едуард Фелсентал, главен редактор на Time.

И Грета е най-младата личност на годината за цялата история на този проект, който списанието води от 92 години. В основата на проекта е вярата на основателите на изданието (създадено през 1923) в теорията за великите хора на английския философ Томас Карлайл. Той смята, че „историята на света не е нищо друго, освен биография на великите хора“. И, затова, всички постижения на историята са постижения на много конкретни „герои“.

Редакторите се ангажираха самостоятелно да определят тези герои. В продължение на 92 години от съществуването на проекта списанието успя да събере най-невероятната галерия от хора, групи хора и дори изобщо нехора, която до голяма степен потвърди правилните разсъждения на английския философ. Независимо от това какво е било влиянието на тези или онези хора през годината върху света - положително или отрицателно.

Първите хора

Проектът не е бил замислен като дългосрочен. През 1927 г. на редакторите е поставена задачата да измислят нов ход в разработването на златна жила, наречена Чарлз Линдберг. 25-годишният пилот, който сам прекоси Атлантическия океан, стана герой за целия свят. Всяко негово споменаване носеше моментален доход. И редакторите измислиха да го обявят за личност на годината, като украсиха корицата с негов портрет и му посветиха дълга статия.

Опитът бе успешен и още през следващата година бе обявено, че в края на всяка година редакцията ще представи на читателите човека, който според нея има най-голям принос в историята.

На практика списанието отправи предизвикателство към Нобеловия комитет. Наистина, трябваше да минат пет години преди това съперничество да бъде забелязано извън рамките на редакцията на Time. Вторият и третият човек на годината не изглеждаха така дори по онова време. Сега за единия, Оуен Юнг, индустриалец и дипломат, си спомнят само историци, които са запознати с „плана на Юнг“ по отношение на германските репарационни плащания след Първата световна война. За втория, Уолтър Крайслер, не си спомнят, дори когато виждат автомобил с неговата марка.

През 1930 списанието се опита да направи своя проект международен. Мохандас Карамчанд Ганди, който тепърва щеше да стане Махатма, беше обявен за личност на годината. Решението беше визионерско, но и твърде преждевременно. Тогава никой не обърна внимание на Ганди. Така както американците не обърнаха внимание на личността за 1931 година - френския премиер Пиер Лавал. И тогава редакторите избързаха. Лавал става истински герой (или антигерой) само девет години по-късно, влизайки във френското правителство на Виши (за което е екзекутиран като предател през 1945-а). И едва на петия опит, когато Франклин Делано Рузвелт е обявен за личност на 1932-а, проекта става известен. Името на Рузвелт бе известно на всеки американец. За него знаеха и в чужбина. Накратко, именно от 1935 г. проектът стана толкова интересен, че букмейкърите започнаха да приемат залози, кого Time ще обяви за личност на годината.

Рекордьори, врагове и приятели на Америка

Франклин Д. Рузвелт става три пъти човек на годината (1932, 1934, 1941). Никой не успява да счупи този рекорд. Списъкът с онези, които станаха личност на годината според Time, е доста впечатляващ и се състои главно от американски политици и чуждестранни държавни глави.

Два пъти герои на годината са били президентите Хари Труман (1945 и 1948), Линдън Джонсън (1964 и 1967), Роналд Рейгън (1980 и 1983), Джордж У. Буш-младши (2000 и 2004) и, разбира се, Барак Обама (2008 и 2012). Бил Клинтън за пръв път става човек на годината през 1992-а, побеждавайки "ерата на Рейгън", и втори път през 1998-а, като тази чест беше съмнителна (след историята с Моника Люински) и той я сподели с главния си опонент - специалния прокурор Кенет Стар.

В числото на рекордьорите влизат и двама съветски лидери. Сталин се появява на корицата на списанието през 1939 и 1942, а Горбачов през 1987 и 1989. Освен това като заслуги на Горбачов, когото списанието нарече „Коперник, Дарвин и Фройд на комунизма“, се споменават свободните избори в Чехословакия, но и откриването на магазините на Dior и Estee Lauder в Москва.

Единственият генерален секретар на ЦК на КПСС, когото Time напълно игнорира, бе Леонид Брежнев. През 1957 г. в един от декемврийските броеве Time украсява своята корица с портрета на Никита Хрушчов като човек на годината. През 1983 г. Юрий Андропов споделя тази чест като човек на годината с Роналд Рейгън. Списанието винаги е обръщало особено внимание на враговете на американската държава.

През 1938-а Адолф Хитлер става герой на Time и по този повод списанието се извинява от време на време и все още се обяснява. През 1951 г. герой става премиерът на Иран Мохамед Мосадък. Тогава обаче той все още не се смята за американски враг, но въпреки това, след известно време беше свален с активното участие на САЩ. И накрая, през 1978-а, списанието пророчески обяви Аятолах Хомейни за личност на годината. Човекът, който по-късно нарече Америка „великият сатана” и чието наследство продължава да трови отношенията между САЩ и Иран и до днес.

Владимир Путин стана човек на годината през 2007 г. за "установяването на стабилност в страната, която по-рано почти не бе позната, и за връщане на Русия в кръга на великите сили".

Сред големите приятели на Америка има и хора, наистина създаващи история, и списанието причислява към тях по различно време Уинстън Чърчил, Конрад Аденауер, Вили Бранд и Шарл дьо Гол.

Активисти и борци

Определянето на Грета Тунберг за личност на годината само продължава традицията, започната през 1930 с Ганди. Оттогава списанието редовно прави публични и политически активисти за свои герои. През 1956-а за личност на годината е обявен абстрактния „Борец за свободата на Унгария“. През 1963 г. Мартин Лутер Кинг става човек на годината, а през 1986 г. - Корасон Акино, лидер на борбата срещу диктатурата във Филипините.

През 2011-а главни герои отново стават абстрактните „Участници в протестите“, които през тази година шокираха много страни по света. Списанието отбеляза, че не прави разлика между протестиращите в Тунис, Египет, Сирия, Гърция, Русия и Мексико. Всеки от тях се бори за своето с различен успех, въпреки че не всички от тях са достойни за споменаване. Съобщено бе, че през същата тази година се разглеждани и други кандидати - от китайския художник Ай Ай Уейуей до Кейт Мидълтън, която се омъжи за истински принц.

През 2002 година три жени станаха герои. Служителката на ФБР Колин Роули обвини своите началници, че са проспали подготовката за атентатите на 11 септември. Шерън Уоткинс, вицепрезидент на Enron, разказа за измамите в компанията, и това доведе до най-големия корпоративен скандал и фалита на самия Enron. А Синтия Купър доведе до фалит друга голяма американска компания – WorldCom.

Неживи хора на годината

Time започна да показва любов към обобщения малко след войната. През 1950-а, когато за герой на годината бе обявен „Американският войник“, това беше малко изненадващо, но не много. След това имаше още обобщения. Злите езици започнаха да приказват, че така Time се опитва да запази своето първенство в област, която вече не му принадлежи безусловно. Дори енорийските вестници започнаха да избират личност на годината по това време. 1960 година Time отбеляза с „Американски учени“, 1966-а с цяло поколение „Двадесет и пет годишните и по-младите“, 1969-а с цяла класа „Средните американци“, а 1975-а с „Американските жени“.

Оттук не беше далеч да се стигне и до неодушевените предмети, които въпреки това бяха наречени „хора на годината“. През 1982-а „Компютърът“ става такъв, а през 1988-а това е цялата концепция „Земята под заплаха“. Оттогава списанието използва този ход многократно, за да привлече вниманието към този проблем и в това не се различава от Грета Тунберг. През 2017-а главен герой на проекта стана „Пазителите“ на истината и това бяха журналисти, които загубиха живота или свободата си, или бяха проявили особена смелост в борбата за истината: Джамал Хашоги, няколко други журналисти от различни страни и редакцията на вестник Capital Gazette от град Анаполис, Мериленд.

Най-сензационният (и най-ласкателният за може би всички земляни) бе изборът на списанието през 2006-а. Съобщенията за това в другите издания обикновено започваха със същата фраза: „Ти беше избран от списание Time за човек на годината“. И на корицата, наистина, вместо портрет, пламна думата „Ти”.

Всичко се обяснява с това, че благодарение на експлозивния растеж на информационните технологии контролът върху информацията преминава върху хората. И, което е особено хубаво, ставайки човек на годината през 2006-а, вие победихте най-мощните или най-опасните световни лидери - иранския президент Махмуд Ахмадинежад, китайския лидер Ху Дзинтао и лидера на Северна Корея Ким Чен Ир.

Превод за “Труд” - Павел Павлов