Труд
Автор:
Труд онлайн
Спорът между Доналд Тръмп и Илон Мъск относно голeмия законопроект за разходите изостри несигурността относно бъдещето на бюджета на НАСА, който е изправен пред сериозни съкращения.
Космическата агенция публикува бюджетното си искане до Конгреса, което би довело до намаляване на финансирането за научни проекти близо наполовина.
Четиридесет научни мисии, които са в процес на разработка или вече са в космоса, са на път да бъдат отменени.
Президентът заплаши да оттегли федералните договори с компанията на Мъск, Space X. НАСА разчита на ракетния флот Falcon 9 на фирмата, за да снабдява Международната космическа станция с екипаж и провизии. Космическата агенция също така очаква да използва ракетата Starship, за да изпраща астронавти до Луната и евентуално до Марс, след като бъде разработена.
Д-р Симеон Барбър, космически учен в Open university, заяви, че несигурността има „смразяващо въздействие“ върху програмата за пилотирана космическа програма.
„Удивителните нападки, прибързаните решения и обратите, на които станахме свидетели през последната седмица, подкопават самите основи, върху които градим амбициите си. Космическата наука и изследвания разчитат на дългосрочно планиране и сътрудничество между правителството, компаниите и академичните институции", заяви той.
Освен враждата между президента и Мъск, има и опасения относно големи съкращения, поискани от Белия дом в бюджета на НАСА.
Всички сектори трябва да целят спестявания, с изключение на усилията за изпращане на астронавти на Марс, които получиха тласък от 100 милиона долара.
Според Кейси Драйер, ръководител на космическата политика за Според базираното в Пасадена Планетарно общество, което насърчава космическите изследвания, потенциалните съкращения представляват „най-голямата криза, пред която някога е била изправена космическата програма на САЩ“.
НАСА заяви, че искането за намаляване на общия ѝ бюджет с близо една четвърт „привежда в несъответствие (нейните) научни и технологични портфолиа с мисии, необходими за изследването на Луната и Марс“.
Д-р Адам Бейкър, космически анализатор в университета Кранфийлд, заяви пред BBC News, че ако тези предложения бъдат одобрени от Конгреса, това би променило коренно фокуса на агенцията.
„Президентът Тръмп пренасочва НАСА към две неща: да изпрати астронавти на Луната преди китайците и астронавтите да забият американско знаме на Марс. Всичко останало е второстепенно."
Подкрепящите предложенията казват, че бюджетът на Белия дом е дал на НАСА ясна цел, за първи път от времето на кацанията на Аполо на Луната през 60-те и 70-те години на миналия век, когато целта е била да се изпревари Съветският съюз на Луната. Критиците на НАСА казват, че оттогава космическата агенция се е превърнала в раздута, нефокусирана бюрокрация, която рутинно надвишава значително бюджета в космическите си мисии и пилее парите на данъкоплатците.
Един от най-фрапиращите примери за това е новата ракета на НАСА, която трябва да изпрати американски астронавти на Луната - Space Launch System (SLS). Разработването ѝ е забавено и разходите са се увеличили дотолкова, че струва 4,1 милиарда долара за всяко изстрелване. За сравнение, еквивалентната ракетна система на SpaceX, Starship, се оценява на около 100 милиона долара на изстрелване, защото е проектирана да бъде за многократна употреба.
Космическата компания Blue Origin на Джеф Безос обещава подобни спестявания за предложената си ракета New Glenn.
За никого не е изненада, че SLS ще бъде постепенно премахната съгласно предложенията на Белия дом, с надеждата, че Starship и New Glenn могат да заемат нейното място. Но последните три изстрелвания на Starship бяха неуспешни, а Blue Origin едва наскоро започна да тества своята лунна ракета.
„Притеснението е, че НАСА може да скочи от тигана в огъня“, казва д-р Барбър „Разработването на тези алтернативи на SLS се финансира от Илон Мъск и Джеф Безос. Ако те загубят апетита си към това начинание и SpaceX или Blue Origin кажат, че се нуждаят от повече пари за разработване на своите системи, Конгресът ще трябва да им ги даде."
По-голямо безпокойство, казва д-р Барбър, представлява потенциалната загуба на 40 мисии за изследване на други планети и за наблюдение на въздействието на изменението на климата върху Земята от космоса, много от които включват сътрудничество с международни партньори.
„Мисля, че е много тъжно, че това, което е отнело толкова време за изграждане, може да бъде съборено с разрушителна топка толкова бързо, без план за възстановяването му след това.“
Проектите, пред които е изправена молбата за закриване, включват десетки планетарни мисии, които вече са в космоса, за които по-голямата част от разходите за разработване и изстрелване вече са платени, като се предлагат сравнително малки икономии при тяхната експлоатация.
Под заплаха са и две сътрудничества с Европейската космическа агенция: амбициозен план за връщане на Земята на марсиански скали, събрани от марсохода Perseverance на НАСА, и мисия за изпращане на европейския марсоход Rosalind Franklin на червената планета, за да търси признаци на минал живот.
Проф. сър Мартин Суитинг, ръководител на британската космическа фирма Surrey Satellite Technology Ltd и съавтор на доклад на Кралското общество за бъдещето на космоса, казва, че макар развитието да е било „нежелано“, може да има положителен ефект за Европа, тъй като тя поема по-голяма отговорност за собствената си програма за изследване на космоса.
„Може би сме били твърде зависими от НАСА, големия играч, за да поемем голяма част от акцента в космоса“, казва той пред BBC News. „Това е възможност да помислим как Европа иска да постигне по-добър баланс в космическите си дейности.“
Но има много повече недостатъци за Европа в краткосрочен план. Освен връщането на пробите от Марс и неговия марсоход, ЕКА рискува да има намален достъп до Международната космическа станция, ако тя бъде прекратена, а съкращенията в бюджета ще отменят значителния принос на НАСА към нейния наследник, Lunar Gateway, многонационална космическа станция, планирана за орбита около Луната.
В наскоро публикуваната си стратегия ЕКА заяви, че „ще се стреми да изгради по-автономен космически капацитет и да продължи да бъде надежден, силен и желан партньор с космическите агенции от цял свят“, с намек, че ще го направи със или без НАСА.
Също така, многобройни текущи и предложени програми за наблюдение на Земята са изправени пред съкращения, според д-р Бейкър.
„Тези програми за наблюдение на Земята са нашето канарче във въглищната мина“, казва той. „Способността ни да предвиждаме въздействието на изменението на климата и да смекчаваме последиците от него може да бъде драстично намалена. Ако изключим тази система за ранно предупреждение, това е плашеща перспектива“.
Бюджетните предложения все още не са одобрени от Конгреса. Кейси Драйер от Планетарното общество заяви пред BBC News, че много републиканци са казали на лобистите лично, че са готови да гласуват против съкращенията.
Но Драйер се притеснява, че има голяма вероятност политическият застой да означава, че няма да бъде договорен бюджет. Вероятно намаленият бюджет на Белия дом ще бъде въведен като временна мярка, която след това не би могла лесно да бъде отменена, защото след като космическите мисии бъдат спрени, е трудно, ако не и невъзможно, да бъдат възобновени.
