Станимир Сираков, професор по интервенционална неврорентгенология, пред „Труд news”: До края на 2025 г. очакваме да заработи най-модерният център за инсулти

Патологията, с която се занимаваме, е доста тежка и това, че имаме под 1,5-2% смъртност е в пъти по-добре от всяка една алтернатива

Ако се направи сравнение с класическата неврохирургия, там операциите са по осем, десет, дванайсет часа. При миниинвазивния метод се спестява времето за влизането, отварянето – така наречената краниотомия и затварянето на главата. Така професор Станимир Сираков обяснява сложните интервенции, които се извършват в центъра по мозъчно-съдови заболявания към болница „Св. Иван Рилски“ в столицата. Питаме го и кога повече хора претърпели инсулти, ще могат да се връщат към нормалния начин на живот, без да имат последици от мозъчния инцидент.

- Професор Сираков, за вас казват, че сте лекарят, който оперира мозък през крака. При какви случаи се налагат подобни интервенции?
- Като интервенционални рентгенолози ние на практика под рентгенов контрол работим в мозъчното кръвообръщение, най-често чрез убождане на артерията на крака, защото пътят за достигане до мозъка при повечето пациенти е по-прав. Често заради болни съдове и утежнени пациенти може да работим и през ръка, както правят колегите, интервенционални кардиолози. Но идеята е, че влизаме в черепа под образен контрол. Вижте на монитора, там където е ръката на нашия колега, там е мястото откъдето се прониква в артерията (докато правим интервюто в кабинета на проф. Сираков е включен огромен монитор, разделен на няколко сектора, на който се виждат всички извършвани в момента интервенции в операционната).

Входното ни отвърстие е едно убождане във феморалната артерия. През него с различни устройства и консумативи успяваме да третираме съдови заболявания, както се случва в момента гигантска мозъчна аневризма.

- В какви случаи се правят подобни безкръвни операции, освен при аневризми?
- 90 на сто от случаите в нашата клиника са мозъчни аневризми и артерио–венозни малформации - алтернатива на отварянето на главата, каквото има при класическата неврохирургична операция. В последните години почти иззехме този тип патология от колегите неврохирурзи, но медицината върви в такава посока – да развива минимално инвазивни алтернативи, както е в хирургията лапароскопска хирургия, както е в кардиологията - интервенционално лечение.

- Има ли вашата специалност приложение при инсултите, които са сериозен проблем в страната?
- Да, 10 % от нещата, с които се занимаваме са свързани с лечението на остър мозъчен инсулт. Казвам 10 %, защото там сме ефективни в първите четири и половина до максимум шест часа от настъпването на инцидента. За съжаление, заради недобрата организация и логистика в България, рядко пациентите идват до четвъртия час до нас. Ако това се случваше може би броят на такива интервенции щеше да е значително по-голям. За да бъде ефективна интервенцията - да влезем през крака съдово и да премахнем обструкцията, която запушва съда и причинява загиването на мозъка, трябва да е във ранния времеви прозорец. След четири до шест часа участъкът със запушената част от мозъка вече е загинал и няма ефект от нашето лечение. Затова едва около 10 % от всичките наши пациенти са с остър мозъчен инсулт и то за съжаление случили се на територията на болницата, или в близост, ако са късметлии.

- Какви са условията, на които трябва да отговаря един пациент, за да може да се приложи ендоваскуларното лечение?
- С развитието на научно-техническия прогрес в нашата област напоследък почти нямаме контраиндикации. В смисъл – преди това болните пациенти, с трудна анатомия, съдов достъп и т.н. се явяваха с различни затруднения или контраиндикация за нашето лечение. Сега след непрестанното развитие на различни устройствата и консумативи, както в момента сме център за изследването на две нови first-in-human-проучвания за устройства свързани с ендоваскуларното третиране на мозъчни аневризми. За първи път използваме тези нови устройства при с комплексни мозъчни аневризми, които имат за цел да улеснят третирането. Ние сме част от центровете, които ги тестват за първи път за да могат да влязат в ежедневна употреба.

- Колко часа продължава най-дългата операция при вас?
- Варират, но може би най-дългите са около 3-4 часа. Най-сложни са интервенциите при комплексни артерио–венозни малформации. Там можем да загубим много време при насищането и емолизирането на патологичната съдова мрежа. Ако се направи сравнение с класическата неврохирургия, там операциите са по осем, десет, дванайсет часа. При миниинвазивния метод се спестява времето за влизането, отварянето – така наречената краниотомия и затварянето на главата.

- Пациентите ви колко време след операцията могат да станат на крака и да се разходят?
- След шестия-осмия час, но повечето пациенти все пак са доста увредени със съпътстващи заболявания при постъпването и това налага да изчакаме и ги наблюдаваме поне 24 часа. На следващия ден, ако всичко е нормално стават и започват да се раздвижват и ходят. Ако нямат усложнения на петия-шестия ден се изписват и се връщат към нормалните си занимания. Това е големият плюс на този вид лечение.

- Има ли случай от практиката ви, който няма да забравите?
- Има много случаи от миналото, които са оставили следа и не забравяме като лоши резултати и усложнения от интервенциите. Те остават, но остават по-скоро като една поука за бъдещето, като извод кое не трябва да се повтаря. Броят на пациентите ни непрестанно расте и напоследък пациентите са ни много, но има такива случаи, които не забравям.  

- Изпитвал ли сте страх или колебание преди да започнете операция?
- Винаги има нотка на съмнение при повечето лекари в залата преди самата интервенция. В момента, в който тръгне операцията, може би и опитът с годините натежава и всички се концентрират и работят. Най-важно е да си фокусиран и ако има усложнения, да се справиш по най-добрия начин с тях. Има го чувството на притеснение, все пак работим с живи хора, но по-неприятно е когато водим предварителния разговор с пациентите. В този разговор коментираме какви усложнение може да има. Пациентът и близките трябва да вземат решение за съгласието си, какво лечение да се проведе.

- Има ли приложение изкуственият интелект в работата ви?
- Напоследък започна да навлиза и нашата сфера. Например при една образна диагностика на ранния мозъчен инсулт, образното изследване да се гледа освен от лекаря, също така да се сравнява с алгоритъм тип изкуствен интелект, за да не се пропусне нещо от нормалното човешко око.

- Случва ли се изкуствения интелект да се окаже по-добър от нормалното лекарско око?
- Правят се опити да се вкарат програми с изкуствен интелект, които да проверяват младите лекари специализанти, но проучванията показват, че успеваемостта в повечето случаи е една и съща. Дори някой път по-опитното лекарско око може да види една идея повече като косвени белези, отколкото изкуственият интелект. Но най-вероятно в бъдеще той ще задобрее, поумнее и ще навакса.

- При вашите операции може ли да се използва робот да Винчи?
- Напоследък се появи нещо подобно и ние сме един от центровете, които щяхме участваме за първи път в използването на роботизирана ръка по принципа на да Винчи. Идеята е самият лекар да е на заден план, на джойстик или команден пул от който да управлява роботизираната ръка. Вече има такива центрове в Канада и във Франция и най-вероятно ще се появи скоро и при нас.

- Мозъкът е изключително сложен като организация орган, има ли гаранции, че при използването на роботизирана ръка няма да се стигне до постоперативни увреждания?
- Гаранции по принцип няма. Винаги има риск да се увреди или запуши участък на мозъка, но той е сравнително нисък, в сравнение с класическата неврохирургия. Пациентите предварително се информират за рисковете, защото не можем да гарантираме как ще мине всяка една интервенция. 

- Случвало ли се е след интервенция да се инвалидизира пациентът?
- Да случвало се е да имаме усложнения, които да доведат до инвалидизиране на пациента, или да се стигне до летален изход. Все пак патологията, с която се занимаваме е доста тежка и това, че имаме все още под 1,5-2% смъртност е в пъти по-добре от всяка една алтернатива. При толкова сложни заболявания, каквото са мозъчно-съдовите, в частност аневризмите и  артерио–венозни малформации, се предоставя сравнително нисък риск на усложнения при провеждане на ендоваскуларна терапия.

- Защо се бави изграждането на  центровете за интервенционално лечение на инсултите, има ли достатъчно обучени специалисти, които да работят в тях?
- Има центрове, които работят в момента и провеждат интервенционално лечение на инсулти в "Пирогов" в "Света Анна", в "Света Марина" във Варна, в "Свети Георги" в Пловдив, но все още със сравнително малък брой третирани пациенти. Моя лична инициатива беше да се напише и създаде проект за създаване на такива центрове. През 2017 г. предложих да се създаде център за обучение и по европейска програма да защитим финансиране за скъпата апаратура, на която работим. След това се надгради проекта да стане център за обучение и няколко такива за третиране, като идеята беше да осигурят обучени кадри, за да подсигурим създадените центрове с апаратура. Може би заради ковида и честата смяна на служебни правителства, процесът доста се разтегли във времето. Трябваше в края на 2023 г. одобрените от Европа центрове да са завършени и да работят. Проектът по това време беше единственият одобрен на всички европейски инстанции. Понастоящем, доколкото знам има финансиране и вече е минала и обществената поръчка, като се очаква да се закупи нужната апаратура. Съседната сграда до болницата ни (на бившата белодробна болница „Света София“) е определена само за това. На първия етаж планува да се сложи нова ангиографска машина, нов скенер и ЯМР със обособено нервно спешно отделение. Така че ще се обособи нов спешен център за третиране на остри мозъчно-съдови заболявания. Надявам се, да заработи до края на годината. В момента текат ремонтни дейности, за което сме благодарни на министерството на здравеопазването и на ръководството на болницата и се надявам, ако пак ме питате в бъдеще за процента на пациентите, които третираме,  да се похвалим с много по-висок процент успешно третирани пациенти с остър мозъчен инсулт. Разбира се, ако центърът започне да работи активно до края на годината, трябва да значително да подобрим логистиката и организацията, за да може пациентите с остър инсулт да пристигат на време при нас.  За да имаме шанса да ги третираме така, че пациенти, които иначе ще загинат, или ще се инвалидизарат, ако в златния час им е проведено успешно лечение, да се върнат към нормалното ежедневие.

- Има ли снижаване на възрастта на пациенти с аневризми и артерио–венозни малформации?
- Все по-често откриваме аневризми и артерио–венозни малформации при по-млади пациенти, но смятам, че това е следствие от по-честото провеждане на образни изследвания. Преди време не сме правили толкова образни изследвания, за да ги откриваме по-рано или случайно. Сега по-често се правят такива изследвания и следователно по-често ги диагностицираме.

- Какви са новостите във вашата сфера, за които още няма публична информация?
- Продължаваме с развитието на ендоваскуларното лечение на мозъчно-съдови болести в България. В последните години сме един от петте или шестте центрове в Европа, които обучават кадри за цяла Европа. Горди сме, че за втора поредна  година Европейската асоциация по неврорентгенология ни гласува доверие и ние продължаваме да бъдем център за обучение. Първият етап през нашият център преминаха двама англичани, испанец и немец. Сега имаме грък, двама французи и немец. Те са на ротационен принцип. Всяка година трябва да изкарат такъв курс на обучение в голям център преди да се явят изпит за вземане на диплом за интервенционална неврорентгенология. В последните години новото е, че сме припознати като постижения и резултати в европейски и световен мащаб, като заедно с това научната ни активност нараства.

- Вие имахте сертификат 37 в света по интервенционална неврорентгенология. Колко са в момента признатите специалисти на европейско ниво в таза област?
- Всяка година броят на тези кадри расте, защото много се разви нашата професия като субспециалност на интервенционално лечение на мозъчно-съдовите заболявания. И се вижда недостиг и нужда от по-голям брой подготвени кадри. Защото се предлага едно минимално инвазивно и терапевтично лечение, като алтернатива на познатата добре класическа неврохирургия. В момента се провеждат такъв вид обучения при нас и в „Пирогов“, за да можем да продължим да създаваме повече подготвени кадри, необходими да наситят Българските центрове в бъдеще.

- Имал ли сте планове или покани за работа в чужбина?
- Имал съм много покани, но заминаване за работа в чужбина никога не е стояло на дневен ред. Благодарение на моите родители, не съм имал нуждата, потребността или финансово да не съм бил задоволен, за да мисля за работа в чужбина. Винаги съм вярвал и смятам, че тук можем да развием това, което сме научили от чужбина и съответно българският пациент да има достъп до добро лечение.

- А от политиката бил ли сте изкушен и ухажвали ли са ви политици за участие във властта?
- Никога не съм бил изкушен от политиката. Имал съм покани, но директно съм отказвал. Това не е моето поприще и призвание.

Нашият гост
Той е на 41 години и е професор към катедрата по Образна диагностика на МУ-София. Станимир Сираков е единственият българин с диплома от Европейския борд по невроинтервенции. Той е медикът,  въвел ендоваскуларното лечение на артерио–венозни малформации в България. Той е един от малкото лекари в България, които извършват високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране (запушавне) на мозъчни и гръбначномозъчни артерио-венозни малформации. 
Проф. Сираков е специалист по „Образна диагностика“ и „Интервенционална неврорентгенология“. Ръководител е на центъра по мозъчно-съдови заболявания към болница „Св. Иван Рилски“ в столицата. 
Работи с единственият и най-модерен бипланов ангиографски апарат в България, специализиран за невроинтервенции, намиращ се в УМБАЛ „Св. Иван Рислки”. Това дава възможност да се третира целият диапазон от съдови заболявания на централната нервна система.