Труд
Автор:
Труд онлайн
Увеличението на административната тежест може да доведе до загуба на работни места
От Министерство на финансите подготвиха проект на бюджет за 2023 г., към който има и предложения за редица промени в данъчните закони. Фискалният съвет е независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. Неговата основна цел е анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси. Фискалният съвет е длъжен да изготвя становище и препоръки по законопроекта за държавния бюджет. Тук представяме становището на Фискалния съвет по проекта на бюджет за 2023 г.
Държавният бюджет е стратегически документ не само за управлението на публичните финанси и реализираните чрез тях политики, но и за участието на държавата в икономиката. По тази причина той е от съществено значение за планирането, което всеки икономически субект осъществява.
Разхлабването на фискалната политика през последните години и прогнозните дефицити през следващите води до значително нарастване на дълга. Това води и до повишаване на разходите за лихви.
Изменението на приходите спрямо предложения през април проект на бюджет се дължи най-вече на три съществени фактора. Първият от тях е залагането на постъпления по Плана за възстановяване и устойчивост. Фискалният съвет счита, че тази перспектива е с много висока степен на несигурност. Предвид необходимостта от редица реформи, свързани с приемане на законопроекти и протичащия към момента процес на предоговаряне с Европейската комисия, е твърде вероятно средствата да не постъпят до края на 2023 г. Следва да се има предвид, че те са целеви и единствено подпомагат управлението на ликвидността в краткосрочен план. Тази особеност е съществена, доколкото през 2021 г. очакваните постъпления по ПВУ бяха приведени като аргумент за повишаване на текущите разходи, а средствата впоследствие не бяха получени. Макар средствата по ПВУ да нямат отношение към дефицита на начислена база, то липсата на постъпления ще влоши бюджетното салдо на касова основа, което ще обуслови необходимостта от поемане на дълг.
Вторият съществен фактор за подобряването на приходите е определянето на 100% дивидент за държавните предприятия. Подобна мярка значително ограничава ликвидността на тези предприятия - особено предвид че се прилага за втора поредна година, а следва такъв подход да бъде инцидентен. В дългосрочен план това понижава потенциала за развитие на предприятията и респективно - за генерирането на по-висока печалба занапред. Следва да се има предвид, че финансовият резултат е разликата между приходите и разходите на начислена база. Паричните потоци обаче са на касова база и е вероятно средствата да постъпват след отчитането на приходите. Това означава, че печалбата невинаги гарантира
наличие на свободни средства.
Третият фактор за увеличението на приходите е очакването за повишаване на събираемостта. В тази посока са приложени редица мерки. Част от тях са предлагани и в миналото, но бяха отхвърлени като неефективни. Те включват: изплащане на дивиденти единствено по банков път, изплащане на възнаграждения при определени условия единствено по банков път, отчитане на касова наличност, задължения и вземания на месечна база и т. н. Фискалният съвет подчертава, че в теорията и практиката е доказано по-същественото значение за бюджета на средните и едрите данъкоплатци спрямо дребните. С едно и също вложение на ресурси от страна на приходната администрация, позитивният ефект при събираемостта би бил много по-висок при първите. Значителното повишаване на административната тежест, която се предлага спрямо дребния бизнес, би имало множество негативни отражения.
На първо място, увеличава се натовареността на счетоводителите и счетоводните предприятия, което би довело до повишаване на възнагражденията им. На второ място, генерират се допълнителни разходи за банкови такси, чието ниво се повиши значително в последните години.
От своя страна, тези два фактора или ще понижат рентабилността на бизнеса, или с оглед запазването u, ще обусловят повишение на цените. Цялостният ефект от предложените мерки, които са съществени както по своя брой, така и по строгостта си, би довел до значително повишаване на административната тежест за дребния бизнес. Това е демотивиращо по отношение на предприемаческата активност и може да доведе до загуба на работни места или забавяне на икономическия растеж. Следва обаче да се подчертае, че прилагането на подобни мерки е напълно оправдано в отделни конкретни сектори, за които е известно, че съществува висок риск от функциониране в сивия сектор.
Фискалният съвет препоръчва да се преразгледа необходимостта от периодично удължаване прилагането на намалена ставка на ДДС за ресторантьорски, кетъринг, туристически услуги и спортни съоръжения, в посока към окончателното u отпадане.
Прилагането на мярката за нулева ставка на ДДС за хляб и хлебни изделия през 2022 г. не постигна целта заради която бе въведена, но пък се очаква да доведе до загуби от 82,7 млн. лв. за 2023 г.
Фискалният съвет подкрепя политиката по увеличаване доходите на пенсионерите, но препоръчва това да се реализира чрез съответните реформи на пенсионно-осигурителния модел, за да се намери по-справедлив начин за актуализиране на пенсионните доходи, съобразно индивидуалния принос на лицата към осигурителната система
Въз основа на изготвения анализ, Фискалният съвет формулира следните изводи и препоръки:
1. Проектът следваше да бъде базиран на актуализирана макроикономическа прогноза.
2. Очакванията за реален растеж на Министерството на финансите остават високи. Към настоящия момент те вече изглеждат по-скоро твърде оптимистични и трудно реализуеми.
3. В разглеждания прогнозен период се наблюдава рязко влошаване на структурния дефицит.
4. Генерирането на дефицити следва да бъде изолирана практика при необходимост.
5. Фискалната позиция на България остава силно проциклична.
6. Високият темп на инфлация в България изпреварва средния за ЕС. Овладяването на инфлацията следва да бъде сред основните цели на фискалната политика за предстоящите години, тъй като това е и един от критериите за конвергенция, който трябва да бъде изпълнен за присъединяването на страната към еврозоната. В комбинация с политики, имащи проинфлационно въздействие, високият темп на инфлация поставя под риск реализирането на тази цел в близко бъдеще.
7. Бюджетът може да подпомогне овладяването на инфлацията чрез структурни политики, насочени към висока ефективност и конкурентност на бизнеса.
8. Бюджетните разходи следва да се преструктурират в посока, която подкрепя икономическия растеж.
9. Продължаващата трайна тенденция за разширяване на публичния сектор и държавните разходи поставят отново на преден план проблема за необходимостта от провеждането на структурни реформи в сектора.
10. Повишените приходи при идентично икономическо развитие не са достатъчно добре аргументирани.
11. Наблюдава се очакване за минимално подобряване на събираемостта, което се постига чрез непропорционално тежки административни мерки за дребния бизнес.
12. Събирането на 100% дивидент от държавните предприятия за втора поредна година поставя управлението им в средносрочен и дългосрочен план под риск.
13. Политиката по повишаването на доходите, макар и безспорно необходим процес, следва да отчита рисковете от допълнителен проинфлационен натиск, който генерира, когато ускорените u темпове превишават значително производителността на труда.
14. Темповете на нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност се ускоряват изключително бързо, което е обезпокоително. За всяка година от прогнозния период консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се увеличава с около 10 млрд. лв.
15. Проектът на бюджет не предлага реални структурни реформи и оптимизации - нито по отношение на приходите, нито на разходите.
16. През 2020 г. от обхвата на правилото за дела на разходите в КФП бяха изключени разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС с мотива да не се ограничава усвояването на средствата. Според Фискалния съвет изключението за европейски сметки, следва да отпадне.
(Със съкращения)
