Търговската сделка между ЕС и САЩ: Големите губещи и няколко печеливши

Автомобилната, авиационната и полупроводниковата промишленост избегнаха най-лошото

Търговското споразумение, постигнато от президента на САЩ Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в шотландския му голф курорт в неделя, е предимно едностранчиво.

Европейският съюз е изправен пред 15-процентни американски мита върху по-голямата част от износа си зад Океана, а блокът трябваше да поеме и 12-цифрови финансови ангажименти, както за внос на енергия от Съединените щати, така и за инвестиции там. Въпреки това, от мощната германска автомобилна индустрия до европейския авиационен и полупроводников сектор, има някои печеливши от рамковото споразумение, което все още не е финализирано, пише Politico. 

Енергия 

Какво е включено в сделката? Като част от споразумението, Тръмп и фон дер Лайен се споразумяха, че ЕС ще закупи петрол и втечнен природен газ от САЩ на стойност 750 милиарда долара до края на мандата на американския президент – цифра, която ще включва и други енергийни продукти, като ядрено гориво. Това означава 250 милиарда долара нови покупки на енергия всяка година, което според председателя на Комисията също ще помогне за прекратяване на оставащата зависимост на ЕС от руския внос.

Кой печели, кой губи? На теория сделката е огромна победа за американските петролни и газови компании. На практика експертите казват, че е неприложима. Като начало, постигането на тази цел би изисквало от ЕС да утрои вноса си на енергия в САЩ, въз основа на данните от миналата година, което означава американските фирми да пренасочат всичките си енергийни потоци от целия свят към блока - и дори повече. За сравнение, общите продажби на енергия на Русия за ЕС възлизат на едва 23 милиарда евро миналата година. Брюксел също така разполага с ограничени инструменти, за да осъществи всичко това: вносът е в ръцете на частни фирми.

Автомобили 

Какво включва сделката? Американските мита върху автомобили и авточасти се намаляват до базовите 15% (от 30%) - ниво, което съответства на сделката, постигната по-рано този месец от японските автомобилни производители. В замяна ЕС се съгласи да намали митата си върху автомобили от 10% на нула, заяви говорителят по търговията Олоф Гил. Дяволът обаче се крие в детайлите, които остават оскъдни. Съгласно сделката между САЩ и Япония, азиатската страна ще приема превозни средства, одобрени по американските автомобилни стандарти. Високопоставен служител от Брюксел заяви, че сделката с ЕС включва „ангажимент за съвместна работа... за да се види къде стандартите вече са съгласувани или къде трябва да работим по-тясно, за да ги съгласуваме в бъдеще“. 

Кой печели, кой губи? Според германското автомобилно лоби това е лоша сделка, която ще продължи да натоварва сектора. Американския автомобилен сектор по-рано осъди митата върху автомобили и части, произведени в Мексико, които остават на по-високите 25%. Истинският губещ обаче не са автомобилните производители, а техните работници, според Фердинанд Дуденхьофер, директор на германския Център за автомобилни изследвания. Той изчислява, че до 70 000 работни места в европейските автомобилни компании и техните доставчици могат да бъдат загубени, тъй като автомобилните производители преместват производството си в САЩ, за да заобиколят 15-процентното мито.

Авиация

Какво включва сделката? Споразумението между ЕС и САЩ за нулеви тарифи за „всички самолети и компоненти“, позволява както на производителите на самолети, така и на авиокомпаниите да си отдъхнат. Глобалната верига за доставки, която стои зад всеки самолет, прави този сектор по-уязвим към търговските бариери от другите. След 17-годишния спор между Airbus и Boeing, който приключи през 2021 г., нито европейската, нито американската индустрия бяха заинтересовани да влязат в нова търговска война, включваща авиацията.

Кой печели, кой губи? Въпреки че Boeing може да се възползва от евентуални тарифи върху конкурента си Airbus в краткосрочен план, анализаторите отбелязват, че американският производител на самолети би пострадал повече от ответните мерки на ЕС. Вместо това, някои американски авиокомпании, експлоатиращи флотилия от Airbus, като Delta Air Lines и Spirit Airlines, биха почувствали незабавно въздействието на тарифите върху своите европейски доставчици. Сред губещите от нулевите мита са лизинговите компании от двете страни на Атлантика, които – ако бяха въведени тарифи „око за око“ – щяха да бъдат инструментът, използван от авиокомпаниите, за да избегнат допълнителните такси.

Фармацевтични продукти

Какво е включено в сделката? Тръмп и фон дер Лайен категорично си противоречаха в неделя, като президентът на САЩ заяви, че търговската сделка не включва фармацевтични продукти, а председателят на Комисията заяви, че включва. В понеделник служители на Комисията уточниха, че засега ставката остава нулева. Брюксел обаче очаква ставка от 15% да влезе в сила, след като приключи разследването на сектора по Раздел 232 на администрацията на САЩ, съгласно който могат да се налагат тарифи по причини, свързани с националната сигурност. Има някои изключения за „някои генерични лекарства“, каза фон дер Лайен, въпреки че все още не е ясно кои.

Кой печели, кой губи? Компаниите за генерични лекарства – тези, които произвеждат най-евтините медикаменти – казват, че имат най-много да губят заради малките си маржове, дори ако евентуалната тарифна ставка е значително по-ниска от 200-те процента, с които Тръмп заплаши преди няколко седмици. Индустриалната асоциация „Лекарства за Европа“ иска повече яснота относно това кои лекарства ще бъдат обложени с нулеви тарифи и настоява ЕС и САЩ да „разширят списъка с лекарства без мита възможно най-широко“. Фармацевтичната компания Merck заяви, че приветства факта, че поне е постигната сделка, докато в Ирландия – която е особено изложена на риск заради огромния си фармацевтичен сектор – бизнес асоциацията Ibec заяви, че Европа е „капитулирала“.

Технологии

Какво включва сделката? Сделката от неделя включваше оборудването за чипове като един от секторите, получили нулеви мита, което означава, че е освободен от базовата 15-процентна ставка. Фон дер Лайен подчерта, че ЕС е и ще остане виден купувач на американски чипове за изкуствен интелект. „Американските чипове с изкуствен интелект ще помогнат за захранването на нашите гигафабрики с изкуствен интелект и ще помогнат на САЩ да запазят технологичното си предимство“, каза тя.

Кой печели, кой губи? Решението се възприема като победа за холандския производител на машини за печат на чипове ASML, една от най-големите фирми в Европа по пазарна капитализация. Машините, които ASML доставя, струват стотици милиони евро всяка. Aкциите й поскъпнаха с 4% в понеделник, след обявяването на сделката САЩ-ЕС. Ангажиментът на фон дер Лайен да купува американски чипове за изкуствен интелект обаче е неуспех за поддръжниците на по-технологично суверенна Европа, тъй като удължава зависимостта на блока от американските технологии. 

Отбрана

Какво е включено в сделката? Тръмп рекламира закупуването на „огромни количества“ американско военно оборудване, но висши служители на ЕС се противопоставиха, подчертавайки, че снабдяването с оръжие не е било договорено като част от споразумението. „Снабдяването с оръжие не е въпрос от компетенциите на Комисията“, каза един служител, добавяйки, че „то не е било калкулирано по никакъв начин в цифрите, за които говорихме“. Накратко: Няма официален ангажимент за закупуване на американско оръжие.

Кой печели, кой губи?  Американската отбранителна индустрия не постигна гарантирана победа, но все пак може да спечели. Представители на ЕС признаха, че нарастващите военни бюджети на Европа биха могли да бъдат в полза на американските фирми. „След срещата на върха на НАТО в Хага, разбира се, има разбиране, че нашите държави-членки, с много активната подкрепа на Комисията, увеличават разходите за отбрана и следователно това ще бъде пряко или косвено от полза за Съединените щати“, каза един от представителите. 

Стомана

Какво е включено в сделката? Очевидно е, че става въпрос за връщане към квоти, които звучат доста подобно на тези по време на администрацията на Байдън. Вносът на европейска стомана в САЩ над тези квотни прагове ще бъдат обект на 50-процентната митническа тарифа. Служител на ЕС заяви в понеделник, че нивото на самите квоти все още не е договорено. Това ще изисква повече време. Освен това САЩ донякъде признават, че ЕС не е проблемът, когато става въпрос за глобално свръхпроизводство на стомана и алуминий. Брюксел и Вашингтон ще обсъдят „бариери“, за да се изолират от произведената стомана от Китай, Индонезия, Египет, Турция и редица други.

Кой печели, кой губи? Ако европейската стоманодобивна индустрия може – поне до известна степен (на квотен принцип) – да продължи да изпраща специализирани продукти в САЩ, тя ще предпочете това пред общо 50-процентово мито. Истинският губещ тук обаче може да е Китай. Ако САЩ и ЕС наистина успеят да изградят стена около своите пазари – което би било голямо предимство, като се има предвид липсата на търговия с емисии от страна на САЩ – китайската стратегия може действително да получи сериозен противотежест.

Храна и напитки

Какво е включено в сделката? Някои селскостопански продукти биха могли да се ползват с нулеви тарифни ставки, каза фон дер Лайен пред репортери, но председателят на Комисията не уточни кои ще бъдат тези стоки. Последната информация от висш служител на Комисията е, че ЕС ще намали тарифите за това, което счита за „нечувствителни“ селскостопански стоки от Съединените щати, докато „чувствителният“ селскостопански внос ще продължи да се облага от ЕС с настоящите ставки.

Кой печели, кой губи? Твърде рано е да се каже. Намеците са, че американските ядки и храната за домашни любимци биха могли да получат по-лесен достъп до пазарите на ЕС като „нечувствителни“ продукти, докато американското говеждо месо – считано за „чувствително“ – ще продължи да бъде обект на мита. Преговарящите обаче все още водят разговори за нулеви мита и определят мястото на ключови селскостопански хранителни стоки, включително спиртни напитки и вино, в рамките на общата сделка, договорена от лидерите. 

Инвестиции

Какво е включено в сделката? Ангажиментът е компании от ЕС да инвестират допълнителни 600 милиарда долара в САЩ. Това е сериозна отстъпка към Тръмп, но изглежда не е нищо повече от обикновена показност. „То е до голяма степен демонстративно“, каза Нилс Редекер от мозъчния тръст „Център Жак Делор“. Всъщност Брюксел няма да има правомощията да изпълни това обещание, тъй като инвестициите ще дойдат изключително от частния сектор, казаха двама висши служители на Еврокомисията. Според единият, цифрата е „базирана на подробни дискусии с различни бизнес асоциации и компании, за да се видят какви са техните инвестиционни намерения“.

Кой печели, кой губи? Допълнителните инвестиции от Европа вероятно ще стимулират икономиката на САЩ. Въпреки това е твърде рано да се каже дали това допълнително финансиране ще дойде за сметка на инвестициите в Европа, което би забавило растежа на ЕС.