Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Увеличението на средната заплата за година е с близо 12 на сто до 2547 лв.
Няма съгласие между работодатели и синдикати
С минимална заплата от 620 евро България влиза в еврозоната от 1 януари 2026 г. А средната заплата за месец юни от настоящата година е 2547 лв., като нараства с 11,9% или с 271 лв. спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Националния статистически институт (НСИ).
Според Кодекса на труда минималната заплата за следващата година трябва да бъде определена от Министерски съвет в размер на 50 на сто от средната заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. За второто тримесечие на настоящата година средната заплата в страната е 2572 лв., обявиха от НСИ. Това дава възможност да бъде определена и минималната заплата за следващата година, която би трябвало да бъде 1212,88 лв., или 620 евро. По-логично е правителството да определи минималната заплата за 2026 г. направо в евро. Ако най-ниското възнаграждение бъде определено в левове, след това при прилагане на правилата за превалутиране в евро няма да се получи кръгло число, а ще има и евроцентове, което може да предизвика затруднения.
В момента минималната заплата е 1077 лв. Повишението до 620 евро представлява ръст от 12,6 на сто, или със 135 лв. Увеличението е съществено, още повече, че от началото на настоящата година най-ниските възнаграждения бяха повишени с над 15 на сто, а от началото на миналата година имаше повишение с близо 20 на сто.
В Министерство на труда преди няколко месеца беше сформирана работна група с участието на представители на работодателските организации и на синдикатите с цел да бъдат предложени промени в правилата за определяне на минималната заплата. Но досега не е постигнато съгласие за промяна на формулата. Според работодатели сред недостатъците на действащата в момента формула е, че не отразява промяната на производителността на труда, че средната заплата включва и класовете за стаж на работника. Освен това според работодателите е по-добре минималната заплата да бъде определяна на база медианата заплата (която се получава като всички хора в страната бъдат подредени по размер на заплатата и се вземе този, който стои по средата на редицата), а не на база на средната заплата.
Според синдикатите пък минималната заплата трябва да е адекватна, каквото е и изискването на директива на ЕС, тоест да стига за покриване на основни жизнени потребности и да доближава заплатата за издръжка. Според последните изчисления на КНСБ заплатата за издръжка за работещ и живеещ сам сам човек е 1967 лв. преди плащането на данъци и осигуровки. Позициите на работодатели и синдикати са твърде различни, а според Кодекса на труда минималната заплата за следващата година трябва да бъде определена от правителството до 1 септември на настоящата година. Ако правителството иска да спази закона, няма време за промени в Кодекса на труда и на формулата за определяне размера на минималната заплата.
Дори след предстоящото увеличение на минималната заплата от 1 януари 2026 г., тя ще остане по-ниска от настоящите минимални възнаграждения в другите държави от ЕС. А в останалите страни-членки също предстои вдигане на заплатите от януари. Най-близо до нас по размер на минималната заплата сред страните от ЕС са Унгария със сегашните 727 евро, Латвия със 740 евро и Румъния с 797 евро на месец. От началото на следващата година освен член на ЕС, България ще бъде и част от еврозоната. В момента най-ниската минимална заплата в държава от еврозоната е в Латвия. В Хърватия, която последна влезе в еврозоната, в момента минималната заплата е 970 евро.
Вдигнаха парите на финансистите с 250 лв.
Най-малко в ресторанти и хотели
В сектора на информационните технологии заплатите са най-високи.
На първо място по най-високи възнаграждения са работещите в сферата “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, където влизат и програмистите, показват данните на НСИ за юни. Работещите в тази сфера получават средно по 5682 лв. на месец. За година заплатите в сектора са нараснали с 8,7%, или средно с 453 лв. Като процент увеличението на заплатите в сферата на информационните технологии е по-малко от средното за страната, но тъй като възнагражденията са големи, като абсолютна сума именно в този сектор повишението на заплатите е най-голямо.
На второ място по заплати са заетите в сферата на финансите и застраховането. Те взимат средно по 3666 лв. на месец. Увеличението на заплатите в този сектор през последните 12 месеца е със 7,3%, или с близо 250 лв. На трето място по най-високи заплати са хората от сектора “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”. Средното им възнаграждение е 3587 лв., като за година нараства с 8,2%, или с 272 лв. Високи са и заплатите в сектора “Професионални дейности и научни изследвания” - средно 3479 лв. Заплатите в сектора за година са вдигнати с над 14%, или средно с 431 лв.
Най-ниски продължават да са заплатите на работещите в сектора “Хотелиерство и ресторантьорство” - средно 1558 лв., като за година възнагражденията им са вдигнати само с 4,6%, или средно с 68 лв.
В секторите “Хотелиерство и ресторантьорство” и “Селско, горско и рибно стопанство” увеличението на заплатите в рамките на година е най-малко. В проценти най-много са нараснали заплатите на работещите в сферата “Култура, спорт и развлечения” - с 21 на сто за година, или с 400 лв.
Най-малко получават в Кюстендил
В Шумен увеличението е с над 19%
Средната заплата в София е с 920 лв. по-висока от средното възнаграждение за цялата страна.
Средната заплата в София за месец юни е 3467 лв., показват данни на НСИ. Това е с 920 лв., или с над 36% повече от средната заплата за страната като цяло. Възнагражденията в столицата са значително по-високи отколкото във всички останали части на страната. Само в София средната заплата е над 3000 лв.
За година възнагражденията в София са нараснали с 366 лв., или с 11,8%. На второ място след столицата по най-голям номинален ръст на възнагражденията е област Шумен. Там увеличението е средно с 340 лв., или с над 19 на сто. В резултат средната заплата в областта е 2113 лв.
На трето място по ръст на заплатите е София-област. Увеличението на възнагражденията в областта е с 325 лв. за година до средно ниво от 2343 лв. В София-област възнагражденията са вдигнати средно с над 16 на сто за година. На следващите места по ръст на заплатите са Търговище (+314 лв.), Благоевград (+266 лв.) и Смолян (+265 лв.).
По размер на възнагражденията на второ място след София-град се нарежда област Варна с 2348 лв. на месец, а на трето място е София-област. На четвърта позиция е област Враца с 2287 лв. В област Враца влиза АЕЦ “Козлодуй”, където заплатите са много високи. Това води и до висока средна заплата за областта като цяло.
На следващите места по най-високи заплати са Стара Загора (2168 лв.), Пловдив (2167 лв.) и Шумен (2113 лв.). Във всички останали области средните заплати са под 2100 лв., или с поне 1360 лв. по-ниски от средното възнаграждение в София. Най-ниски са заплатите в област Кюстендил - средно 1777 лв.
Някои в парламента взимат над 14 хил. лв.
Премиерът с 12 299 лв.
Основната заплата на депутатите става 7935 лв., но при участие в една комисия и с добавките взимат по над 14 хил. лв.
Стартовата заплата на депутатите става 7935 лв. Народните представители взимат по три средни възнаграждения в обществения сектор за последния месец от всяко тримесечие. Към тази основна заплата депутатите получават и допълнителни суми за участие в комисии, за стаж и за сътрудници. В рамките на година стартовата заплата на народните представители е нараснала с над 950 лв.
Ако участват само в една парламентарна комисия, заплатата на депутатите нараства на 9125 лв. Възнагражденията на народните представители, които участват само в една комисия, за година са нараснали с близо 1100 лв. Народните представители имат право и на допълнителни суми, с които да плащат на сътрудници. Ако добавим и тях, месечното им възнаграждение надминава 14 400 лв. и то при положение, че нямат никакви добавки за трудов стаж. Ако участват в две комисии, заедно с парите за сътрудници, депутатите получават по над 15 хил. лв. на месец.
Основната заплата на председателите на парламентарни комисии и на парламентарни групи става 10 712 лв., като за година увеличението на възнагражденията им е с 1288 лв. Заплатата на председателя на парламента става 12 299 лв. Същото е възнаграждението и на премиера. Основната заплата на министрите става 10 315 лв., а на президента - 15 870 лв.
