Такса от 4% блокира достъпа до правосъдие

Изготвиха доклад по поръчка на Американската търговска камара

Предлагат да бъдат ограничени правата на прокуратурата

Във Франция няма такса

Държавната такса от 4% от материалния интерес в граждански и търговски дела ограничава достъпа на хората и бизнеса до правосъдие. Това стана ясно от думите на гл. ас. д-р Анастас Пунев от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, който е един от авторите на Доклад за някои аспекти на върховенството на правото и бизнес-средата у нас. Докладът е разработен по поръчка на Американска търговска камара в България, а целта е решаване на належащите проблеми за подобрение на бизнес средата и инвестиционният климат у нас.

Такса от 4% без таван на размера няма никъде другаде, каза Анастас Пунев. Във Франция почти няма такса, в  Германия таксата стига до 2%, но има таван.

Идеята за равенство на страните в граждански спорове е накърнена с тези 4%, няма как да са равни с такава преграда пред ищеца, каза Анастас Пунев. Има дела за несъстоятелност, при които няма такса, което води до злоупотреби, но таксата от 4% е твърде висока, допълни той.

Това превръща съда в най-добре печелившото държавно предприятие, заяви Анастас Пунев.

Проблемът е, че таксата трябва да бъде платена предварително. Ищецът поема риска дали тези средства ще му бъдат възстановени. Той не знае дали искът му ще бъде уважен.

При делата за неимуществени вреди ищецът не знае до каква степен искът му ще бъде уважен. Може да се окаже, че е спечелил делото, но реално да е загубил заради платената такса.

Един от проблемите в правната система в България, посочен в доклада, е че прокуратурата има прекалено голямо значение при разследването. Прокурорът го ръководи и има пълен монопол в това да се осъществи обвинението, каза Андрей Янкулов от Антикорупционен фонд. Ако прокурорът иска, може да започне, да прекрати, да възобнови разследването и няма никаква възможност за контрол. Според Янкулов проблем има и при използването на доказателства. В момента всяко процедурно нарушение води до това доказателството да се изключи, което не е характерно за другите правни системи.

Проблем има и с командироването на съдии, смята доц. д-р Христо Христев от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Според него правилата за командироване на съдии поставят под въпрос независимостта на съда и създават условия за отглеждане на послушни съдии. С командироване на съдия може да бъде повлияно върху конкретно дело, а има случаи, при които съдии първо са били командировани, а след това стават членове на Висшия съдебен съвет, обясни Христо Христев.