Тодор Костадинов е носителят на Националната литературна награда за проза „Георги Караславов” – 2026

На 16 октомври 2026 г. гражданите на Първомай и гости от литературните среди се поклониха пред паметника на „Георги Караславов”. Посетиха и разгледаха експозицията в къщата музей на големия писател, докосвайки се до Караславовото време и атмосфера. Присъстваха Боян Ангелов - Председател на СБП, Николай Шопов – член на Управителния съвет на СБП, писателят Тодор Костадинов, Добрин Финиотис – член на СБП.   

От 18 часа във фоайето на читалището се проведе церемонията по връчване на Националната литературна награда за проза „Георги Караславов” – 2026. Председателят на СБП Боян Ангелов обяви името на носителя на НЛН „Георги Караславов” – Тодор Костадинов. Призът се присъжда за книгите „Ничия.

Трите начина на Мариана”, „Разкази против забрава”, „Анти–некролози 2” и за цялостно белетристично творчество. Наградата връчи Радослава Ставрева – заместник кмет на община Първомай. Носителят бе удостоен и със Знак на града и Диплом. От името на читалищните деятели Специалната награда „Муза” за проза и Диплом връчи Ана Сиракова – председател на Образцово „НЧ Св. Св. Кирил и Методий -1894 г. – гр. Първомай”.

Тодор Костадинов е роден на 4 август 1959 г. Животът му е свързан с Пловдив, където завършва Математическа гимназия и записва българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. През 1984 г. завършва същата специалност в СУ „Климент Охридски”. Работил е като учител по литература в Кремиковци. От 1986 до 1992 г. работи като журналист в различни вестници и списания. От 1990 е собственик на рекламна агенция и издателство. Печатал е свои произведения в почти всички литературни издания, включително „Пламък”, „Дружба”, „Септември”, „Литературен фронт” и други. През 1986 г. дебютира едновременно с две книги – сборника разкази „Девет дни в Париж” (изд. „Народна младеж”) и повестта „Забрави страха, Филипе” (Военно издателство). През 1996 г. след 10 години мълчание излиза от печат третата му книга „Признай, че мислиш за мен” (изд. „Св. Георги Победоносец”), писана в началото на 80-те години на миналия век и обиколила почти всички български издателства преди 10 ноември 1989 г. 

Романът „Софийско жителство”, писан през пролетта на 1984 г., има същата съдба. Той излиза едва през 2004 г. – двадесет години след написването му – в 2000 броя тираж, който авторът подарява на свои познати и приятели. През 2014 г. – тридесет години след написването на книгата – издателство „Сиела” прави второ издание на романа, представен в поредицата „Книги от чекмеджето”. Откъс от „Софийско жителство” през 2018г. бе включен в Антология на българската литература. Но авторът така и не заяви намерение да се върне към писането. 

Тодор Костадинов се раздели с литературата преди 37 години, през 1989. През 2019 г., изненадващо за всички, след 30 години мълчание, той отново започва да пише разкази. През 2021г. разказът му „Конят на Гошо Костов” получи Първа награда на Националния литературен конкурс на името на Йордан Йовков „Земя на пеещите колелета”. През 2022 г. излиза книгата му с пловдивски разкази „Ничия. Трите начина на Мариана”. През 2023 г. – „Разкази против забрава”. През 2025 г. – „Анти некролози 2”. До края на 2026 г. предстои издаването на следващата книга със заглавие „Пловдивски истории”. Негови творби са превеждани на руски, чешки, полски и английски езици.