Труд
Автор:
Павлина Желева
Прочутият италиански актьор с нов филм
“Лудории” на Марио Мартоне е част от програмата на 12-ото издание на кино-литературния фестивал “Синелибри”, който се открива в София на 15 октомври. Филмът, представен извън конкурса на 83-тото издание на Международния кинофестивал във Венеция, среща прочутия италиански актьор Тони Сервило с един необичаен екранен партньор - петгодишно дете, което преобръща света на неговия герой и превръща играта в сърцевина на историята.
Именно във Венеция Павлина Желева разговаря с Тони Сервило за работата му с Марио Мартоне, за срещата между две поколения, за играта като път към близостта и за онези моменти, в които възрастта между дядото и внука сякаш престава да съществува. Интервюото е предоставено специално на “Труд News” от фестивала “Синелибри”
“Лудории” с премиера на фестивала “Синелибри”
Отказах цигарите преди два месеца
- Тони Сервило, бяхте в София миналата година...
- Да, на „Синелибри“. Залата беше претъпкана.
- В България много ви обичат. Личното ви присъствие на фестивала беше голям подарък за публиката.
- Останах много, много доволен. Наистина ми беше приятно.
- Да ви питам - пушите ли още?
- Не. Отказах цигарите преди два месеца.
- Играл ли сте преди с толкова млад актьор като в последния филм на любимия ви Марио Мартоне?
- Не, за първи път играя с дете. И то само на пет години. Основната ни работа, и то много сериозна, беше да превръщаме всяка ситуация в игра.
- Във филма играта е постоянна. Но не сте вие този, който я води. Момчето е –то ви казва, какво и как да играете....
- Задачата ми беше да го оставя да ме води – и като герой, и като човек. Мисля, че бях достатъчно умен да му позволя това. Бях партньор, който подкрепя.
- Героят ви е наясно със случващото се, но все пак оставяте детето да се изживява докрай.
- Да, но с уточнението, че е в момент на крайна емоционална и интелектуална уязвимост. Целта е зрителите наистина да се идентифицират с него.
- Когато дядото вижда рисунката на внука си, осъзнава, че тя е по-добра от неговата. Това притеснява ли го или го кара да изпита радост?
- Нито само едното, нито само другото. Дядото осъзнава, че нещо важно е започнало да се развива у това дете – една изключителна способност да наподобява, да имитира. За него това е изненада. Но той не знае, какво ще се случи по-нататък? Ще развие ли детето този свой талант? Или ще загуби интерес към него. Ще упорства ли или ще се предаде?
- Останал дълго сам на балкона вашият дядо май наистина се уплашва че това ще е краят? Как се подготвихте за тази сцена?
- Не съм се занимавал с този въпрос по време на снимките. Опитвах се да пресъздам усещането за герой, който най-неочаквано започва изцяло да зависи от едно дете.
- Да, вие сте негов пленник. Има ли моменти, в които героят ви наистина мрази детето?
- Има моменти, в които би искал да му удари шамар и други, в които безкрайно да го целува.
- Сцената от двете стани на прозореца на затворената балконска врата е една от най-емоционалните във филма.
- Да, този момент наистина вълнува, най-напред самия мен. Когато детето иска целувка и я получава, то е щастливо, че дядо му е разбрал желанието му за игра. И за двамата играта се превръща в нещо много по-голямо. Най-истинската лудория!
Актьорът във „Великата красота“
- В този момент дядото забравя, че е затворен на балкона и че го вали дъжд.
- Точно така.
- Когато са разделени физически дядото и детето са най-свързани.
- Именно!
- Тогава двамата са сами в целия свят.
- Точно така. Това е борба, която дава възможност и на двете страни да се отворят една към друга в края. Моментът, в който детето помага на дядото да се освободи от страховете, той разбира нещо важно. Сякаш му казва: „Не си виновен, че искаш да играеш. С теб съм и съм съгласен с всичко.“
- Разликата във възрастта изчезва...
- Двамата стават деца.
- Само че детето е малко по-интелигентно.
- Да.
- А дядото е по-детински настроен.
- Точно така.
- И това е голямото очарование на филма.
- Чудесно и точно определение.
- Има още нещо - детето не играе роля, то е такова, каквото е. Вие пък, който можете да изиграете, какъвто си поискате, го оставяте да вярва, че не правите нищо особено.
- Сигурно е, че детето не играе.
- В този филм сте тъжен, но и обнадежден. Част от живота е отминала, но има и такава, която остава.
- Радвам се да чуя това. Точно това искахме да постигнем.
- Филмът е подарък за италианската публика, но не само за нея.
- Надявам се да е така.
