Труд
Автор:
Труд онлайн
Има един анекдот. Сталин посещава болница с ранени войници. Спира пред леглото на тежко болен, с превързана глава, и за да го ободри го пита: „Е, как е, ще оздравеем ли?“ Болният леко се надига и с последни сили промълвява: „Ако трябва, ще умрем, но ще оздравеем, другарю Сталин!“
Подобна ситуация напоследък се заформя в българската енергетика, а и не само в българската. Енергетиката е тежко болна, но казват, няма страшно може и да умре, но след това ще имаме едно такова идеално нещо, едно такова чисто нещо, ама просто ангелче. Енергетиката я е нападнал смъртоносен вирус и температурата на болния расте. Това е вирусът на тоталната декарбонизация, който вдига до небето цените на фосилните енергоносители, поради ограниченото им предлагане, а в същото време и цените на зелените сертификати за парниковите емисии. Тази смъртоносна комбинация обрича на гибел българските ТЕЦ-ове. През зимата единственото сигурно нещо май ще остане АЕЦ „Козлодуй“, само че в една по-далечна перспектива и той е „пътник“, защото и на него екоястребите гледат „с лошо око“. Спомням си навремето, преди 30 години, когато някои хора у нас, а и не само у нас, решиха да спират АЕЦ-а ни, попитах един министър в голяма западноевропейска страна - не е ли опасно да се спре АЕЦ „Козлодуй“, няма ли това да срине българската енергийна система?“ Отговорът бе - има и по-важни неща от сигурността на една енергийна система.
Състоянието на енергетиката се влошава. Затова въпросът бе поставен на Европейския съвет в Брюксел края на миналата седмица. В Комюникето за проведената среща на високо равнище се казва, че „лидерите на ЕС също обсъдиха покачването на цените на енергията, което в момента засяга гражданите и бизнеса.
Европейският съвет ще продължи да следи отблизо ситуацията и ще разгледа отново този въпрос на бъдеща среща.“ Не звучи особено конкретно и още по-малко успокоително. Нещо като - нека температурата на болния продължи да се покачва, пък като изпадне той в кома, тогава ще дискутираме отново по въпроса.
Добре, но щом баш началниците в Европейския съвет в момента са объркани, може би маститите експерти в Европейската комисия ще предложат ефикасно лекарство. Да, те предлагат и то не едно, а цели три, само, че и трите лекарства в момента не работят. Защо? Предлагат се: схеми за подкрепа на домакинствата; държавни субсидии за бизнеса; намаления на данъците. Смея да твърдя, че тези лекарства са колкото полезни, толкова и вредни в момента. Всички те вече бяха широко приложени в борбата за намаляване на последиците от пандемията и това е една от причините за растящата инфлация. Сега какво - отново увеличаване на държавните субсидии, значи увеличаване на разходната част на бюджета или пък намаляване на данъците, значи съкращаване на приходната част. И в двата случая ще има нарастване на дефицита на бюджета, емисия на дълг и като резултат - допълнителна инфлация! Не виждам резон в това растящите цени на енергията да се компенсират като се увеличават цените на другите стоки!
Тогава пък да вземем да замразим цените? Вадим вълшебната пръчица от торбичката, казваме „ала-бала-портокала“ или друго заклинание и хоп - цените замръзват! Може би някой адвокат така си представя функционирането на икономиката, но за жалост в реалния свят вълшебни решения няма. Не става с указ или с някакво правно извъртане. Цените на енергията се определят на пазара чрез постигане на равновесие между търсенето и предлагането. Какво става, когато едно правителство наруши това равновесие - ами отговорът е съвсем прост и всички по-възрастни хора го помнят от втората половина на 80-те и началото на 90-те години - идва дефицитът. В случая с енергията - идва режим на тока и на топлото. Това ли ще е лекарството за тежко болната енергетика през зимата? Тогава ще започне да бере душа цялата ни икономика.
И какво излиза? Нито субсидии да даваш, нито цени да замразяваш. Ами тогава? Може би наистина трябва да оставим енергетиката да умре, за да „възкръсне“ след това преобразена в десетки хиляди вятърни генератори, които размахват бодро криле над родните поля? Добре де, ами ако няма постоянен вятър? Ще внасяме ток, колко му е, я от съседна Турция, която усилено строи ядрени реактори, я от далечна Дания, където вятърът е в изобилие? Само, че първо ще трябва с нещо да плащаме, второ няма никаква гаранция, че така ще излезе по-евтино за консуматорите и трето, и в тези страни напоследък енергията не достига. Ето защо, струва ми се, е по-добре ако се откажем да правим експерименти с нашето оцеляване. Може би е време политиците да погледнат по-реалистично на проблема в цялата му сложност и да се помъчат да намерят компромис между идеализма на глобалните спасители и реализма на местните производители... поне докато спадне температурата на болния.
