Не е разумно на всеки идиотизъм на Мицко(в)/ски да се отговаря. Този човек ляга и става с името на България. Вече си мисля, че от толкова повтаряне на мантри, една сутрин ще се събуди с прояснено съзнание и ще бъде най-чистият знаете какво...
Но докато дойде този многовековно чакан миг (защото Мицко(в)ски е във времето преди самото време, което е същността на македонизма), добре е да се проследява налудничавостта в мислите му. Анализът разкрива тенденции, които го „инспирират“, казано на чист северномакедонски.
Доскоро Мицко(в)/ски твърдеше гръмогласно, че няма бягане от признаването (разбирай споменаването) на многовековния македонски идентитет и многовековния македонски език в доклада на австрийския зелен македонофил Томас Вайц, който поради раждането си в граничен район е развил дълбока множествена идентичност.
Днес обаче Мицко(в)/ски вече пее друга песен: "Ако извещайот на Вайц не помине и на 24 юни, тогаш проблемот не се Бугари во уставот, туку македонскиот идентитет и язик".
Това е казано в стария Титов официоз "Нова Македония", разбира се на многовековен, „посебен“ и „афирмиран“ македонски язик. Как да немаш „пасия“ да го признаеш/споменеш в доклад? Не научен доклад, а за напредък в умението да не правиш реформи, но да твърдиш, че си реформатор!?
Но вече Мицко(в)/ски не е толкова сигурен в своите умения и взе да използва „ако“. Тази дума няма нужда нито от превод (за тях), нито от адаптация (за нас).
Та ако лобистката дейност на Скопие (най-вероятно) се провали, двете най-използвани думи от Мицко(в)/ски „бугари“ и „идентитет“ все повече изглеждат като скачени съдове. Дори и за незапознатите екзотични мърльовци, дето ходят немити и небръснати, за да опазват околната среда, става ясно, че щом толкова много се тръби нещо, то това нещо не е съвсем наред!
На мен „бугари“ и „идентитет“ все повече ми звучи като опит за скриване на многовековния „бугарски идентитет“ и това се разбира, защото не познавам друг народ, който днес да настоява да му се признава/споменава идентичността!
А ако се питате какво е Християн Мицко(в)/ски? - Нещо като Гоце Делче(в)/ски или Иван Михайло(в)/ски. Анализирайте и ще се смеете на многовековността на името, защото през 60-те години наистина е правен опит за промяна на името на Иван Михайлов. Те посегнаха на паметта на тогава живите, затова не се чудете за продължаващите посегателства върху умрелите!
А на нас не ни остава нищо друго освен отново да покажем на света как в името на истината в едно се бият живи и умрели...
Труд
