Украйна: Посейте вятър, ще пожънете буря

Перспективите за реколтата в настоящата ситуация

Три седмици изминаха от специалната военна операция на руските въоръжени сили в Украйна и това вече има дългосрочни последствия за световната икономика. И тук не говорим за цената на петрола, въглищата или природния газ, а тук става дума за исторически ценови рекорди които касаят всеки и чисто военният аспект за енергоносителите не е решаващ, защото газопреносната мрежа в Украйна все още редовно препомпва руски газ на Запад. И го препомпва по начина, по който не е препомпвал през последните месеци на 2021 г., просто с ударни темпове.

Така че вакханалията на световните цени на енергията е по-скоро неприятен бумеранг от антируските санкции, които неочаквано прелетяха обратно към тези, които ги пуснаха, към самите страни от „колективния Запад“. Тези, които посяха вятър, сега жънат бурята.

Сеитбата... сега трябва да спре! Но сега в Украйна сеитбената кампания трябва да започне в пълен размер! Но на земята сега ситуацията е съвсем различна: има механизирани колони, минни полета, взривени мостове, блокирани пристанища, криза с горивото... Заплашен ли е светът от една нова заплаха, която в някои отношения ще бъде много по-лоша от сегашната „перфектна буря" на енергийния пазар?

Чернозем, слънчоглед, олио

През 2021 г. Украйна събра рекордна реколта от зърно в най-новата си история. Почти от 44 млн. хектара украинска обработваема земя, разположена до голяма степен върху високопродуктивните черноземи, позволиха да се приберат 32,8 млн. тона пшеница, 11 млн. тона ечемик, 2,8 млн. тона рапица и повече от половин млн. тона грах. За тази година. Украинската по-късна зърнена реколта не изостана миналата година и в страната бяха прибрани 16,7 млн. тона слънчогледови семки и почти 38 млн. тона царевица.

Цялото това зърнено великолепие е прекомерно за самата Украйна и страната продава по-голямата част от зърнените продукти се отиват за износ в най-непреработената форма на търговията със зърно.

Единственото изключение е слънчогледа, и неговата преработка в слънчогледово олио, за което в Украйна е изградена добра и модерна маслодобивна индустрия.

Интересно е, че Русия и Украйна всъщност са монополисти на световния пазар на слънчогледово олио. Двете страни съвместно контролират 77% от световния му износ. Освен това Украйна представлява почти половината от целия световен износ - 48%. Според публикуваните статистически данни през 2021 г. украинските предприятия за добив на олио успяха да изнесат 5,1 млн. тона слънчогледово олио, което се превърна в исторически рекорд в продажбите.

Сега логистиката на доставките на слънчогледово олио от Украйна е напълно нарушена, а повечето заводи за екстракция на олио са спрени. Изключително опасно е да те да работят в зона на бойни действия, тъй като в процеса на екстракцията на олио се използва високо рафиниран бензин, който превръща всяка такава инсталация в огромна термобарична бомба.

Поради затруднения с транспорта на стоките през украинските пристанища на Черно море, износът на готово олио от Украйна спря през февруари, а запасите от слънчогледови семки във фабриките през март достигнаха безпрецедентната цифра от 1,9 млн. тона, като това се увеличи почти 10 пъти през месеца. Кога тези семена ще се превърнат в олио е открит въпрос.

Загубата на половината от всички обеми слънчогледово олио от световната търговия вече създаде безпрецедентен бум в страните-потребители. И така, в Турция търговските вериги се сблъскаха с бурно търсене и опашки, което провокира рязко увеличение на цените на този продукт. И правителството на страната дори въведе държавно регулиране на цените на слънчогледовото олио. В Испания поеха по различен път и започнаха да нормират продажбите там и изненаданите испанци започнаха да си изпращат снимки на рекламите, познати на нашето по-старо поколение в духа на „Не повече от 5 литра олио на един човек”. Е, в Германия, освен слънчогледовото олио, от продажба изчезна и обикновеното брашно за хляб, което в общи линии ни води до втория, много по-важен момент от нашата история.

Пшеница, царевица, рапица

Както вече споменахме, повечето от зърнените култури в Украйна се отглеждат за износ. Пшеницата и ечемика от Украйна се изкупуват в големи количества от бързо развиващи се и гъсто населени страни в Африка, Азия и Близкия изток, като Египет, Индонезия, Китай, Турция, Пакистан, Бангладеш, Мароко, Тунис, Йемен. Миналата година и през първия месец и половина на тази година, според Държавния статистически комитет на Украйна, износът на зърно от страната възлиза на повече от 30 млн. тона, което донесе на Украйна повече от $7,5 млрд. валутни приходи. Освен това, когато започна специалната военна операция, търговският сезон в Украйна беше в разгара си и той обикновено продължава до май-юни, когато в Северното полукълбо започва прибирането на новата реколта. И често търговците поддържат стоковите запаси от зърно през пролетния период, когато цените на стоките са максимални.

По този начин, въз основа на обема на реколтата, събрана от Украйна, може да се предположи, че около 2/3 от общия тонаж на ранните и късните зърнени реколти през февруари все още са или в елеваторите, или в пристанищата на страната, или са на път по вътрешните украински логистични маршрути. Тоест, можем да говорим за 60 млн. тона зърно, което най-вероятно ще загине частично по време на военните действия или ще се появи на световния пазар много по-късно от обикновеното.

За света ситуацията се усложнява от това, че неблагоприятните метеорологични условия засегнаха реколтата през 2021 г. при други големи световни доставчици: САЩ, Канада и Аржентина. Времето не подмина и страните от ЕС, където миналогодишната зимна реколта там не достигна качеството, което се очакваше. По-специално във Франция, където обикновено се прибира много висококачествено зърно, само 2/3 от пшеницата, прибрана миналата година, може да бъде класифицирана като годна за храна.

Въз основа на това заключаваме, че ролята на Украйна и Русия в този сезон за търговия със зърно е по-голяма от всякога. Освен това, ако за рапицата или за царевицата загубата на украинските обеми е болезнена, но все пак не е фатална, тъй като тези култури традиционно се считат за фуражни и технически култури, то изчезването на украинската пшеница от пазара на зърно заплашва с катастрофа. Защото отсъствието на пшеница на световния пазар може да доведе до банален глад в много страни вносителки.

Русия и Украйна са най-големите доставчици на пшеница в света. През 2020 г., която беше повече или по-малко спокойна, Русия достави на световния пазар над 37,3 млн. тона пшеница, а Украйна малко повече от 18 млн. тона. За сравнение: САЩ и Канада, които в миналото заемаха първо или второ място по износ на пшеница в света, през 2020 г. изнесоха по 26 млн. тона. В същото време през настоящата селскостопанска година Русия вече намали износа на пшеница до 22,4 млн. тона. Защо беше направено това? Въпросът е интересен, но едно е ясно в териториите, освободени от властта на киевския режим, раздаването на хляб на всички работи „като по часовник“. Така че планът за „задържане на хляба“ може да има доста прости цели и това е да се предотврати смъртта на украинското население от глад.

А какво може да се случи в Африка, Азия и Близкия изток, които са силно зависими от вносната хранителна пшеница? Това оцениха от Световната програма за храни на ООН (FAO), където сериозно предупредиха за опасността от "гладна бедност" за много страни по света. Като се има предвид, че Русия и Украйна представляват около една трета от световния износ на пшеница, това означава покачване на цените, понижаване на жизнения стандарт, социална нестабилност или дори основен глад в много страни, зависими от вноса на храни. Това не е нещо ново и спадът на руския износ на зърно поради лошата реколта през 2010 г. е посочен като една от причините за вълната от революции през 2011 г. в Северна Африка и Близкия изток, която познаваме като „арабската пролет“.

Днешната "девета вълна" на зърнен дефицит може да бъде много по-опасна от събитията отпреди 11 години. Например Йемен, който е почти изцяло зависим от вноса на храни, купува най-малко 27% от пшеницата си от Украйна и още 8% от Русия. В същото време половината от 30 млн. души в страната вече гладуват, а тази година гладът може да стане тотален.

Подобни проблеми ще има и в други страни - вносители на украинска и руска пшеница. Например Египет, който е най-големият вносител на пшеница в света, внася до 90% от нея от Украйна и Русия. Според Световната банка всеки трети от 100 млн. жители на Египет сега живее под прага на бедността, така че всяко увеличение на цената на хляба, причинено от покачващите се цени на пшеницата, може да бъде фатално за почти 30 млн. египтяни.

Перспективата за нов скок в цените на храните също уплаши народа на Ливан, където дълбоката икономическа криза и рязката девалвация на валутата вече направиха много основни стоки недостъпни за милиони хора. Ливан няма къде да отиде, след като Украйна осигурява около 60% от вноса на пшеница в Ливан и просто няма откъде да замени тези обеми.

Цените чупят рекорди. И ще продължат да ги чупят

Опитите на страните вносителки да осигурят стабилни доставки на пшеница и други оскъдни зърнени култури вече доведоха до експлозивно покачване на цените на световния пазар. Цените на хранителната пшеница на стоковите борси скочиха още през февруари, на фона на нарастващото напрежение в отношенията между Русия и Украйна и след януарските събития в Казахстан. А през март, след началото на руската специална военна операция, беше поставен нов рекорд за цената на пшеницата на $315 за тон. Исторически, пшеницата е била толкова скъпа само веднъж - през февруари 2008 г., на фона на лудото напомпване на пазара с ликвидност преди финансовия срив от есента на 2008 г. и в условията на ужасен провал в реколтата в основните страни износителки на пшеница.

Въпреки това, дори толкова огромни стойности на борсовите цени на пшеницата, и в края на краищата тя струваше около $150 за тон само преди 2 години и очевидно те не са окончателни. Работата е там, че днес е застрашена не само събраната и неизнесена украинска реколта от 2021 г., но и, което е по-важно, реколтата от тази година.

Основните зърнени райони на Украйна са центърът и югоизточната част на страната, а точно тези територии, днес са се превърнали в зона на активни военни действия. В южните райони на страната: Одеса, Херсон, Запорожие, Николаев и Донецк традиционно се отглеждат пшеница, ечемик и слънчоглед, които не изискват висок процент на валежи. На север, в областите Виницка, Кировоградска, Днепропетровска, Полтавска и Луганска области, тези култури, които са по-взискателни към влагата, се добавят царевица и рапица. В районите на Харков и Виница освен това се отглежда и захарно цвекло, а в северната част на страната - Черниговска, Сумска, Киевска, Житомирска и Ровненска област отново се отглеждат пшеница, слънчоглед и царевица, които там узряват лошо.

Така, когато погледнем днешната карта на контактите между двете воюващи страни, става пределно ясно, че сеитбената кампания в повечето украински региони или вече се е провалила, или е застрашена от пълен провал.

Има редица фактори и почти всички от тях са отрицателни. В Украйна паричната и кредитната сфера, която винаги е предоставяла на фермерите заеми срещу бъдещата реколта, вече се разпада и е пред срив.

Логистиката е нарушена, защото движението по пътищата на страната не е безопасно, а част от железопътната мрежа вече не функционира официално. Украйна е откъсната от световните пазари за семена, пестициди и минерални торове и е често невъзможно да се внесат в страната и ако вече са стигнали до там, тогава да се доставят на потребителите. Отделен въпрос са дизеловото гориво и бензинът, без които не е възможна сеитбата. Сега горивата и смазочни материали са „легитимна военна цел“, а броят на разрушените украински хранилища за гориво вече достига десетки.

Освен това киевските власти обявиха всеобща мобилизация в страната, при която на първо място ще бъдат мобилизирани онези, които умеят да карат трактор или комбайн, да се чете – бронетранспортьор или танк. Вторият фактор са бежанците. Според ООН към днешна дата повече от 3,2 млн. от жителите й са напуснали Украйна, а изселването на населението във всички посоки само продължава.

И накрая, никой не е отменил ефекта от самите военни действия. Украинската армия се опитва да отговори на руската специална военна операция с всеобхватна война. Въоръжените сили на Украйна минират обработваеми полета, селски пътища, взривяват мостове по магистралите и железопътните линии, правят неизползваеми системите за електроснабдяване и газоснабдяване и често в резултат на обстрел на територията, вече окупирана от руските войски. Разбира се, при тези условия е много трудно, ако не и невъзможно да се организира сеитбена кампания.

Сега, поради фрагментарните и непълни данни „за земята“, от различни части на Украйна, е изключително трудно да се състави общата картина на случващото се. Въпреки това, дори оптимистична оценка казва, че през 2022 г. Украйна ще прибере не повече от една трета от рекордната си зърнена реколта през 2021 г. И то само ако военните действия спрат в рамките на 1,5 до 2 месеца. В противен случай ще става дума, че в страната е засято малко и просто ще бъде невъзможно да се прибере поне малко реколта в Украйна и страната ще се превърне в зона на хуманитарна катастрофа и ще се нуждае от продоволствена помощ от Русия, и от други страни и от такива структури като хранителната програма на ООН.

Тъжни изводи

На практика няма нищо, което бързо да замени падащите украински и руски обеми зърно. Целият свят живее „от жътва до жътва” и при добрите 10 години, напълно изпразва складовете си точно навреме за зърното на новата земеделска година. И вече не е възможно да се помогне на Северна Африка или на Близкия изток „точно сега“ от Русия или Украйна и зърното да може да бъде доставено там в рамките на седмица, докато доставката от региона на Северна Америка отнема около месец.

Вече е почти неизбежен глада в тези страни, зависещи от храната от Русия и Украйна, и това може да провокира нова „арабска пролет“, и то в ситуация, много по-лоша от събитията от 2011 г. Това неминуемо ще предизвика нова масивна бежанска вълна и естествено, преди всичко, към богата и все още добре нахранена Западна Европа, която сега буквално е атакувана от бежанците от Украйна. Още в края на пролетта ситуацията в Близкия изток и Северна Африка може да стане критична, а в някои страни, като Йемен или Египет, дори непоносима. Експертите на ООН и ръководителят на тази организация Антониу Гутериш оценяват тази първа вълна от поне 10 млн. души, но тази оценка може дори да е била подценена. В крайна сметка, както беше споменато по-горе, само в Египет около 30 млн. души ще бъдат на ръба на гладната смърт.

Генералният секретар на ООН, и масата служби на тази организация в последните си изявления буквално заявяват неизбежното, че до есента съществуващият западен световен ред ще го очаква новата „перфектна буря“. Европа ще получи остра енергийна криза, ще има глобален спад в разполагаемите доходи на населението и инфлация на разходите, ще има нормиране на продуктите, при милионите бежанци, които ще нахлуят в ЕС буквално от всички страни.

Това, което западните страни посяха в Украйна, израсна. Както се казва, по плодовете ще ги познаете.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)