Хората могат да живеят до 190 години

Изследването от екип на руския Институт за наука и технологии

Безсмъртието официално е невъзможно

Учени предполагат, че човешкият живот има фундаментална горна граница, която дори съвършените терапии срещу стареене няма да могат да премахнат. Според изследването им лимита е около 190 години. По-дългият живот от тази възраст може да е невъзможен, заради случайните мутации в ДНК, които постепенно се натрупват в клетките и в крайна сметка нарушават работата на организма. 

Изследването е проведено от екип на руския Институт за наука и технологии "Сколково". Според създадените математически модели този процес може да ограничи човешкия живот до около 150-190 години при най-благоприятни условия.

Това е приблизително два пъти повече от сегашната средна продължителност на живота на хората в развитите държави, която е около 79 години. Учените обаче смятат, че дори при премахване на всички други фактори на стареенето, безсмъртието няма да бъде възможно. Изследователите уточняват, че моделът не предсказва колко дълго ще живеят бъдещите поколения. Той представлява опит да се измери влиянието само на един от механизмите на стареенето - натрупването на соматични мутации.

"Представяме стабилна рамка за оценка на влиянието на соматичните мутации върху стареенето и предлагаме нов подход за моделиране на този процес", пишат учените в публикация в научното списание npj Aging.

Екипът е ръководен от изчислителния биолог Дмитрий Крюков. Учените са изследвали как скоростта на натрупване на мутации в ДНК влияе върху основните органи и как това се отразява върху продължителността на живота. Моделът показва, че средната продължителност на живота при сценарий без свързани със стареенето заболявания може да бъде между 146 и 194 години. Някои изключителни случаи биха могли да надхвърлят тези стойности, но никой човек не би достигнал безкраен живот.

"Това е математическа оценка, макар и внимателно изготвена, а не експериментални данни", коментира Крюков.
Според него изчислените максимални стойности "не са присъда за неизбежност", но показват, че соматичните мутации могат да станат критичен фактор, когато се комбинират с други механизми на стареене.

Изследователите смятат, че разбирането на отделните фактори на стареенето може да помогне за създаването на по-ефективни терапии, които не само удължават живота, но и подобряват неговото качество.