Храна от електричество? Защо пък не!

Новата научно-фантастична диета, която може да спаси нашата планета

С идването на Болсонаро на власт в Бразилия обезлесяването на Амазония ще се ускори

Не става дума за „тях“, а за нас. Ужасяващите данни за биологичното унищожение, съобщено миналата седмица, че 60% от дивата природа на Земята, е изчезнала от 1970 г. насам, и че това се дължи предимно на хранителната промишленост. Земеделието и риболовът са основните причини за разпадането на морските и на сухоземните екосистеми. Консумацията на месо е най-голямата причина за това. Обезлесяването на горите, отводняването на влажните зони, избиването на хищници и клането на акули и костенурки от риболовните флоти, това е наше дело.

От неотдавнашния доклад на „Гардиън“ за Аржентина, се вижда как огромните гори на Гран Чако са предвидени за унищожение и ще бъдат заменени с пустини от соя, които ще се използват за производство на фуражи, особено за Европа. С идването на Жаир Болсонаро на власт в Бразилия, обезлесяването на Амазония вероятно ще се ускори, предизвикано от лобито за говеждо месо, което му помогна да дойде на власт. Големите гори на Индонезия, и тези в Западна Папуа, се изсичат и се изгарят за палмово масло с опустошителна скорост.

Най-важното въздействие върху околната среда, което можем да предприемем, е да намалим площите на сушата и в морето, използвани за селско стопанство и риболов. Това означава преди всичко преминаване към диета. Изследванията, публикувани в списание Science, показват, че намаляването на животински продукти води до намаляване на обработваемата земя с 76%. Месото, отглеждано с трева, не е алтернатива, и води до разточителното използване на огромни площи, които могат да помогнат на дивата природа и дивите екосистеми.

Това въздействие ще е от съществено значение за предотвратяването на разрушаването на климата. Невъзможно е да спрем на 1,5 градуса глобалното затопляне, без да извадим въглеродния диоксид от атмосферата, а единственият начин да направим това, е да се позволим на дърветата да се върнат в обезлесената земя.

Но ще можем ли да променим самото селско стопанство? Какво ще стане, ако вместо да произвеждаме храна от почвата, да я произвеждаме от въздуха? Какво ще стане, ако вместо да базираме нашето хранене на фотосинтезата, да използваме електричеството от соларни източници да произвежда храна и това да е 10 пъти по-ефективно?

Това звучи като научна фантастика, но вече е факт. През изминалата година група финландски учени започнаха производството на храни без животни и растения. Единствените им съставки са водородно-оксидиращи бактерии, електричество от соларни панели, малко количество вода, въглероден диоксид извлечен от въздуха азот и малки количества на минерали като калций, натрий, калий и цинк. Храната, която са произвели, се състои от 50 до 60% протеин, а останалата част са въглехидрати и мазнини. Те имат намерение да основат компанията Solar Foods, която да открие първата си фабрика през 2021 г. Миналата седмица този проект бе избран за инкубационен от Европейската космическа агенция.

Те използват електроенергия от соларните панели чрез електролиза на водата, за да произвеждат водород, с който да хранят бактериите. За разлика от другите форми на микробни протеини (като Quorn), те не изискват въглехидратна суровина, или с други думи, няма растения.

Може би сте ужасени от тази перспектива. Трудно ще бъде написана пасторална поема за бактериите, които пасат водород. Но това е част от проблема заради грозната реалност на индустриалното селско стопанство и ние не виждаме невероятната жестокост от мащабното животновъдство. Кръвта и съсиреците, мръсотията и замърсяването. Не успяваме да предотвратим масовото използване на земята, нужна за изхранване. Вредите от това са унищожаването на насекомите от пестицидите, пресъхването на реките, загубата на почва и намаляването на великолепното разнообразие от живот на Земята до хомогенни сиви отпадъци.

Смесите, който финландските учени са произвели от въздуха, водата и електричеството, най-вероятно ще се използват като съставка на обработената храна. Има ли възможности, макар че това надхвърля сегашните планове на компанията, с модификации на процеса, да започне производството на необходимите протеини за производството на култивирано месо или масла, които биха могли да заменят палмовите насаждения? Може ли в крайна сметка да заменим голяма част от това, което ядем?

Според прогнозите на учените, 20 000 пъти по-малко земя ще е необходима за техните фабрики за производството на същото количество храна чрез отглеждане на соя. За отглеждането на протеина, по техния метод, ще е необходим район, по-малък от Охайо. Най-добрите места за това са пустините, където слънчевата енергия е най-изобилна и там електричеството може да бъде генерирано за € 15 на мегаватчас и процесът ще стане конкурентоспособен на най-евтиния източник от соя.

Може ли подобна техника да се използва и за производство на целулоза и лигнин, която в крайна сметка да замени необходимостта от комерсиализираното горско стопанство? Има ли някаква съществена причина, поради която фотосинтезата да не бъде заменена?

Има много въпроси, чакащи своите отговори и много възможни препятствия и ограничения. Но вижте и възможностите. Селскостопанските суровини, които в момента използват почти цялата земна плодородна земя, могат да се разположат в няколко малки територии от безплодна земя. Възможностите за екологично възстановяване ще са изумителни.

И ако това се случи, това може да промени почти всичко. Местата, които са превърнати в селскостопански пустини от гигантските корпорации, ще бъдат облагодетелствани, заради извличането на въглеродния двуокис от въздуха. Екосистемите на сушата и в морето биха могли да се възстановят, а очакването за глобален глад става по-малко вероятно.

Необмислените разрушителни технологии, които ни доведоха до тази бъркотия, ще бъдат заменени от усъвършенстваните технологии, които могат да ни помогнат да се измъкнем от нея. В борбата за спасяване на всякакви възможни видове и екосистеми от сегашният етап на унищожение това ще е полезно и един ден, дано да стане в рамките на нашия живот, те биха могли да ни преселят в един процъфтяващ свят.

Превод за „Труд“ Павел Павлов