Четири в едно: Да си музикант, инженер, правист и писател...

Композиторът Димитър Киров пише нова книга и симфония 

Творецът трябва да спазва духовна и физическа хигиена, казва българският Клайдерман

Седим с композитора Димитър Киров, който в музикалните среди наричат българският Клайдерман, в едно квартално кафене и разговаряме по проблеми свързани с живота, изкуството и в частност за музиката. Използвам удобният случай да му задам няколко въпроса:

- Митко, през 2017-а, след още незаглъхналите аплаузите от последния ти авторски концерт, на литературния пазар се появиха третата и четвъртата ти книги: “През погледа на един музикант - педагогически, психологически и нравствени проблеми на музиката” и книгата “Човешкият фактор в организацията, ръководството и управлението на труда”. Как успяваш да вършиш всичко това.
- Много просто. С всеотдайност към това велико изкуство музиката и с любов към труда и литературата. Книгата ми “През погледа на един музикант” е едно обемно изследване - близо 500 страници, на обобщаване на личен опит, познания, прочит и анализ на над 300 заглавия литература - един пространен поглед върху проблеми на педагогиката, музикалната психология, етиката, философията, музиката. Щастлив съм от впечатляващата позитивна рецензия на диригента и преподавател в музикалната академия доц. Христо Павлов, който ме определя не само като музикален, но и литературен творец.

- Познавам твоето разностранно музикално творчество. Сега обаче се появява поредната ти книга. Кое лежи по силно на сърцето ти музиката или литературата?
- Трудно ми е да ти отговоря. Не ги разделям. Нямам предпочитания. И двете минават, освен през главата и през сърцето ми.

- Чудесни са и отзивите за теб и твоето музикални творчество, поместени в началото на книгата “През погледа на един музикант”, кой от тях те зарадва най-много?
- Всички са много важни и обнадеждаващи за мен. Освен тези на диригентите Христо Христов, Юли Дамянов и на американеца Предраг Госта, който дирижира моето “Концертино” в Зала България в изпълнение на Софийската филхармония, много насърцаващи за мен бяха и отзивите на известния български критик Анна Александрова за балетната ми сюита “Амур и Психея” и балета “Албена” на проф. Ивайло Кринчев, който дирижира моята Първа Симфония и Концерт за пиано и оркестър в изпълнение на Академичния оркестър на Националната музикална академия, на проф. Леон Леви и др. Няма да крия - приемам хубавите оценки с удоволствие, но и с отговорност.

- Кой е любимия ти композитор в музиката и любимия писател в литературата.
- Труден въпрос. В представителите на всички течения на музиката има неща, които ме привличат и неща, които не мога да възприема и не могат да ми въздействат. В литературата е същото. И все пак, макар и отговора ми да изглежда шаблонен, любими композитори са ми Брамс, Рахманинов, Чайковски, Верди, Пучини и др. А в литературата - Шексприр, Достоевски, Пушкин, а от нашите - Йордан Йовков, Елин Пелин, Пейо Яворов и т. н. Не случайно написах музиката на балета си “Албена” по едноименния разказ на Йордан Йовков.

- Какво ще кажеш за художественото майсторство в музикалното изкуство?
- Въпросите на музикалната “техника”, проблемът за музикалната архитектоника, проблемът за стила, са от първостепенна важност. Проблемите за майсторството в музиката обаче не се свеждат само и изключително с проблемите на музикалната форма. Основата на това майсторство е изучаването на действителността. Струва ми се обаче много странно, че с тези най-важни страни от работата на композитора, музикалната критика се занимава по-малко отколкото би трябвало. Тя по-скоро и най-често се занимава със съпоставяне на “замисъла и неговото въплъщение”. Твърде рядко се появяват критични статии, в които въплъщението и замисъла се сравняват с реалния живот.

Моят скромен опит ми дава основание в някаква степен да кажа, че тези проблеми, не само не са разрешени от критиците и теоретиците, но те все още не са пристъпвали сериозно към тях, така както изисква нашето съвремие. Сега ние сме призвани да създаваме нов, свой характерен за нашето време стил. Затова ни задължава новото съдържание на живота. Дано не греша.

- Зная, че си завършил освен инженерна химия и право. Прочетох книгата “Човешкият фактор в организацията, ръководството и управлението на труда”, с голям интерес. Малко хора знаят, че в момента си директор в Държавната администрация на страната, преди това си бил управител на търговска фирма... Ти какъв си - добър или лош ръководител?
- За конкретиката в работата си няма да говоря. Що се отнася до мен, искаш да се самооценя ли? Добре. Себеоценката е съзнание за “Аз-а” в смисъла на Фройд. Тя е резултат от осъзнаването на собствените личностни качества - положителни и отрицателни. Т. е. някакъв “Аз”- образец, “Аз”-съзнание. В този смисъл, пак ще се позова на Фройд се различават реален “Аз”, истинският “Аз”, такъв какъвто субекта преценява себе си в сегашния момент и идеален “Аз”, такъв какъвто субекта иска да бъде. В този контекст аз се виждам и самооценявам, самодиагностицирам, по петобалната система, като добър ръководител, съзнавайки същевременно, че “Аз-а” самооценявайки се, обикновено самонадценява.

- Разбрах, че подготвяш и дори е пред печат нова твоя книга, нещо повече за нея ще ни разкажеш ли или е тайна?
- Откъде се сдоби с тази информация. Това явно е спецификата, а и магията на вашата професия. Да, вярно е, но информацията ти не е пълна. Освен тази книга “Увод в юридическата психология”, която вероятно имаш в предвид задавайки ми този въпрос, в момента работя и върху книгата си “За съзнанието, правното съзнание, съвестта, истината, лъжата и морала в правото”. А в областта на музиката - композирам втората си симфония, която съм назвал “Пасторална”. Тя ще е едно мащабно произведение в четири части.

- Какво правиш през свободното си време? Имаш ли въобще свободно време?
- Да ти кажа честно - свободното ми време е много ограничено. Всъщност май вече нямам такова. Разхождам се със семейството ми в парка, водя дъщеря ми на пиано, на забавна математика, английски език, тенис...