Шопинг на територии по американски

Как САЩ купуваше през годините чужди земи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп не е изоставил плана си да придобие Гренландия и с това си намерение той възмути властите на Дания. Но купуването на територии е била много често срещана практика на американските власти през XIX и началото на XX век.

Процесът на придобиване на нови земи стартира четвърт век, след като САЩ получават своята независимост от Великобритания. През 1803 г. президентът Томас Джеферсън успява да се договори с Франция за закупуването на нейната колония - Луизиана, от която Париж не се е нуждаел в този момент и я приемал за скъпо бреме. По това време Наполеон мечтае да завладее Европа, а да бдиш над далечни отвъдморски територии и земи е трудно, дори и непрактично.

В резултат на тази сделка, американците спечелиха почти два пъти от новоусвоената територията. Сделката струва на бюджета на младата държава $15 млн. А от Луизиана са сформирани 13 нови щата. Вярно е също и че много американски граждани са доста скептични към курса на Джеферсън за разширяване на границите по пътя на купуване на съседни земи.

16 години по-късно американските власти успяват да придобият полуостров Флорида от Испания, за който мечтаят от няколко години.

Сега желанието на САЩ е продиктувано от чисто практически цели. От тук местните индианци семиноли извършват своите опустошителни набези на съседния щат Джорджия. За самия Мадрид притежаването на значителна отвъдморска територия е доста тежко. Метрополията не може да направи нищо с представителите на коренното население, които, възползвайки се от почти пълното отсъствие на испанските военни във Флорида, спокойно преминават границата и ограбват американските селища.

Изтощената от войната с Наполеон на Иберийския полуостров Испания, не иска да продължи да инвестира в полуострова, а инвестициите изглеждат напълно неефективни за властите. През първата половина на XIX век неотдавнашният колониален хегемон преживява не най-добрия период от своята история и просто няма сили да владее голяма и далечна отвъдморска колония.

Съгласно споразумението, Флорида струва на американците 5 милиона долара, но в действителност не е било необходимо да ги вадят отново в портфейла, а одобрената сума отива за изплащане на исковете на американски граждани срещу Испания. Оттук нататък на САЩ им остава в бъдеще да имат претенции само към земите западно от Мисисипи до Тихия океан. От своя страна, Испания, благодарение на постигнатото споразумение, запазва колониите в Тексас и създава буферна зона между своите владения в Калифорния и Ню Мексико и САЩ.

През 1848 г. американците плащат обезщетение 15 милиона долара на Мексико, като резултат от продължителната война между двете страни и придобива значителна част от териториите. И така, под контрола на САЩ (с изключение на случилото се до въоръжения конфликт с техните съседи и анексията на Тексас) преминават земите на съвременните щати Ню Мексико, Аризона, Калифорния, Юта, Невада и Колорадо.

Пет години по-късно Мексико продава част от Калифорния и Аризона на САЩ, по територията на които, правителството на САЩ пуска железопътна линия, предназначена да свързва двата бряга на разрасналата се държава.

Мексиканският президент Антонио Санта Ана е принуден да продава, поради действителния фалит на своето правителство. Територии с обща площ около 70 квадратни километра „отплаваха“ към северната съседка за $10 млн. Мексиканците приемат тази поредна отстъпка много негативно. След по-малко от две години президентът е свален и бяга от страната.

Накрая, през 1876 г., САЩ постигат известно споразумение с Руската империя за закупуването на Аляска. Първоначално идеята на президента Андрю Джонсън е остро критикувана от обикновените американци и те не могат да разберат защо държавата се нуждае от парче замръзнала земя далеч на север, където заради тежките студове не може да се живее, а само да се оцелява. Плащането на $7,2 милиона е наречено най-голямата глупост на властите. Няколко десетилетия след сделката Аляска е „забравена“. Тя е управлявана от военните, а гражданска администрация не се появява тук за много дълго време. Икономическата целесъобразност или по-точно изключителен късмет, става разбираемо за всички след откриването на златните находища през 1896 г. По време на Втората световна война Аляска вече придобива важно стратегическо значение.

През 1898 г. американците, след като побеждават Испания в колониалната война, заплащат на победения враг $20 милиона за Филипинските острови. Тази точка е включена в подписания Парижки мирен договор. На следващата година между американците и самите филипинци избухва въоръжен конфликт. И той продължава три години, докато представителите на филипинските власти официално признават американското управление.

Последният факт за голяма покупка на САЩ датира от 1917 г., когато Вирджинските острови, принадлежащи на Дания, преминават под юрисдикцията на Вашингтон срещу долари. Сделката възлиза на 25 милиона долара и това се равнява на половината от годишния бюджет на кралството.

За тези мънички територии в Карибите американците дават значително повече пари, отколкото за Аляска, Флорида и огромните територии, купени заедно с Луизиана. САЩ са похарчили общо $97,2 милиона за новите земи.

Взима още Гуантанамо и островите Корн

Многократно правителството на САЩ взима за дългосрочни периоди под аренда необходимите за страната територии. Това се случи с военноморската база Гуантанамо на южния бряг на Куба и островите Корн, принадлежащи на Никарагуа. През 1903 г. САЩ взимат под аренда земята, съседна на строителната площадка на канала, от Панама за $10 милиона. През 1999 г. тези територии са върнати на централноамериканската страна.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)