Индия и Китай умишлено имат своя позиция
За разликите с предишни исторически епохи
През 1989 г. американскaтa социоложка Джанет Абу-Лугод прогнозира, че ерата на западната хегемония ще бъде заменена с „връщане към относителния баланс на множеството центрове, показани в световната система от XIII век“. Може да е твърде рано да се прецени до каква степен прогнозите на Абу-Лугод ще се окажат верни, но не изглежда пресилено да се твърди, че бъдещите поколения ще разглеждат продължаващата руско-украинска война като един от значимите моменти в промяната на баланса на силите от Запад на Изток.
Възстановяването на баланса между големите международни сили винаги е било придружено от масови и епохални прояви на насилие. Има обаче някои ясни разлики в сравнение с предишни исторически епохи. Най-важното е, че в момента светът преживява експоненциален растеж на населението (което се удвои между 1969 и 2012 г.), промените на климата, загубата на биоразнообразието и нарушаването на естествените местообитания. Това не са непредвидимите извънредни събития или така наречените „черни лебеди“ на Насим Никълъс Талеб, а са осезаеми текущи процеси, които ще играят значителна роля в предефинирането на глобалните порядки и центровете на сила, които лежат в тяхната основа.
Независимо от това, към днешна дата тези опасения, все още не са в състояние да преоформят глобалния ред.
На 1 февруари 2018 г. тогавашният държавен секретар Рекс Тилърсън заяви, че доктрината Монро от 1823 г. е „ толкова актуална днес, колкото е била и в деня, когато е била написана“.
През последните десетилетия забележителен процент от африканските и азиатските политически лидери се опитаха да се справят с подобно надмощие, но те бяха или военно атакувани и свалени, или изолирани от САЩ. Това е и причината африканските страни (1,2 млрд. души), Индия (1,4 млрд.) и Китай (1,4 млрд.) да не се присъединят към държавите от Запада в налагането на санкциите срещу Русия. Макар че де факто те признават, че войната, която се развива в Украйна, е неморална, повечето азиатски столици разглеждат този конфликт, според думите на индийския анализатор Шившанкар Менон, като война „за европейския ред за сигурността, а не за епохален глобален пожар“.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов, със съкращения)