Юбилеен сборник в чест на Любомир Стойков

През 2024 г. изтъкнатият учен, лайфстайл журналист и имиджмейкър проф. д.н. Любомир Стойков навърши 70 години. По този повод и в негова чест колеги от ФЖМК към СУ и от УНСС подготвиха юбилеен сборник със заглавие „Медийна култура и комуникация”.

Юбилейното тържество и премиерата на сборника се състоя на 12 март 2025 г. в зала Magna на Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ.

Изданието е дело на УИ „Св. Климент Охридски“ и съдържа научни статии, които се отнасят до иновативните модели, създадени от проф. Стойков, или рефериращи към тематични полета на медиите и комуникациите – особено що се отнася до дигиталната комуникация, размаха на съвременния ПР, модата като култура, политическите модели на публично присъствие – т. нар от Любомир Стойков „политеймънт“.

Водещ на премиерата бе проф. д-р Николай Михайлов – зам.-декан на Факултета по журналистика и масова комуникация. За да поздравят проф. Стойков, бяха дошли над 150 учени, журналисти, общественици, както и част от авторите в сборника. През цялото време емоционалният градус на този академичен ивент се поддържаше от мултимедийни кадри, трасиращи живота и научната кариера на проф. Стойков, като присъстващите си припомниха заглавията на всички негови книги, както и афоризми, с които той е известен.

Стана ясно, че няма българин, който да не е чувал за „Чаровната диктаторка“, а хиляди читатели притежават издадените през последните 40 години негови книги „Красотата на общуването“, Модата: от Нефертити до топмоделите“, „Калинография“, „Фирмена култура и комуникация“, „Световната мода“, „Ефективна бизнес комуникация“, „Усмивките на модата“, „Facebook комуникация“, „Световни модни икони“, „100 срещи с мен“, „Публична комуникация и медиаморфози“.

Първи с анализ и приветствие се включи проф. д.ф.н. Валери Стефанов: „Презентацията на този сборник, на една такава книга е акт на признание, първо от институцията Университет, второ от колегиалната общност. Това придава особена тежест, защото да получиш признание от колегите, понякога е нещо повече от това да получиш признание от институциите. Вие имате орден, който сигурно е много ценен. Но мисля, че тази публика също е своеобразен орден, не по-малко ценен и не по-малко скъп за Вас, както и тази книга, разбира се!“.

Последваха изказвания на проф. д-р Ефрем Ефремов – председател на Общото събрание на Факултета по журналистика и масова комуникация, проф. д-р Стефан Серезлиев – ректор на Театралния колеж „Любен Гройс“, проф. д-р Маргарита Пешева, доц. д.н. Мария Попова, проф. д-р Симеон Василев, проф. д-р Светлозар Кирилов, проф. д.н. Ивайло Христов, доц. д-р Мария Николова – ръководител на катедрата на ЮНЕСКО „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, гл. ас. д-р Ирина Гъркова, доц. д-р Милена Цветкова, Валерия Велева.

В своето благодарствено слово проф. д.н. Любомир Стойков отбеляза: „По волята Божия и по моята лична воля и страст научната и преподавателската ми битност бе оформена от няколко генерални мотиви и творчески интереси. Това са зоните на културата, медиите, комуникацията, стила, изкуството и красотата. Върл противник съм на казионното и банално писане и говорене, на каканиженето и папагалското повтаряне на общоизвестни  истини. Затова още от студентския си период през 70-те години на миналия век тук – във Факултета по журналистика и масова комуникация, а по-късно и като журналист, университетски преподавател, анализатор и коментатор, бях обсебен от желанието да разказвам, анализирам и интерпретирам горещи, но неразработени теми и феномени – не само в научен аспект, но и като практически казуси. Сред тези теми и феномени са поп-културата, масовата култура, кича, модата, субкултурата, поп-арта, публичния образ, репутацията, политическия лайфстайл, политеймънта и др., в т.ч. и различните естетически и социално-културни противоречия и девиации. В ранния си творчески период съвсем интуитивно, а по-късно логично и разсъдъчно изградих своето академично кредо „Новото в науката е немислимо без анализа на маргиналните, подценяваните и високомерно пренебрегваните явления и факти!“. Медийната култура е перфектният индикатор на вкуса и стила, силата на духа и нашествието на пошлостта. Медийната култура има шанса максимално да либерализира изкуството, но и отговорността да ограничи и стопира профанирането и опростачването като крайни деградиращи процеси.

Никога не трябва да се забравя, че днешното мислещо същество е не само homo culturalis (културен човек), но и homo  medialis (медиен човек)! Щастлив съм, че авторите на сборника „Медийна култура и комуникация“ са уловили и подчертали тази особеност на моята научна продукция, на моя професионален опит. Техните публикации  са признание и ласкава оценка, че извървения от мен университетски път е верен, а постигнатите научни резултати – достойни. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Факултетът по журналистика и масова комуникация са върховна моя съдба и непресъхваща моя любов! Благодаря на всички за доверието и признанието!“.